Харлан Коубън
Невинният (45)

Глава 44

Телефонът на Лорън Мюз звъни. Отново вдовицата на Макс Дароу.

— Открих нещо — съобщава тя.

— Какво?

— Прилича на протокол от аутопсията на Кандис Потър — отвръща Гърти Дароу. — Подписан е от предишния патолог. Помня го отлично. Много добър човек.

— Какво пише вътре?

— Разни неща. Ръст, тегло. Да ви го прочета ли целия?

— Какво е посочено като причина за смъртта?

— Задушаване. Споменати са още жесток побой и тежка травма на главата.

Това съвпада с вече известното. Какво тогава е събудило любопитството на Макс след толкова много години? Каква е била оная сила, която го е изпратила в Нюарк по следите на Ема Лемей в битността й на сестра Мери Роуз?

— Имате ли факс, госпожо Дароу?

— Има в кабинета на Макс.

— Бихте ли ми изпратили документите?

— Разбира се.

Лорън й диктува номера.

— Инспектор Мюз…

— Да.

— Омъжена ли сте?

Лорън едва сдържа въздишка на досада. Айде сега и тая.

— Не, не съм.

— А била ли сте?

— Не. Защо питате?

— Мисля, че другият инспектор, господин Уайн, е женен, нали?

— Точно така.

— Той твърди, че Макс е бил в онази кола с някаква жена, която… ъ-ъ-ъ… има съмнителен морал, така да го кажем.

— Точно.

— Само исках да знаете.

— Какво да знам, госпожо Дароу?

— Ами вижте, Макс не всякога се е проявявал като добър съпруг, нали ме разбирате.

— Мисля, че ви разбирам.

— Опитвам се да ви кажа, че Макс е правил подобни неща в миналото. Също така в кола. И неведнъж. Именно заради това повярвах веднага. Мисля, че трябва да го знаете.

— Благодаря ви, госпожо Дароу.

— Веднага ще изпратя документите по факса.

И затваря без дума повече. Лорън чака права до факса.

Адам Йейтс се връща с две коли в ръце. Подава й едната, но тя поклаща глава.

— Това, дето го надрънках преди малко, за нямането на деца…

— Майната му — прекъсва го Лорън. — Разбирам какво имаш предвид.

— И все пак е глупаво от моя страна да поставям така въпроса.

— Добре, глупаво е.

— Какво става тук?

— Макс Дароу е ровил в материалите от аутопсията на Кандис Потър.

Йейтс смръщва вежди.

— Това какво общо има с нашата работа?

— Нямам представа, но не мисля, че е случайно.

Телефонът звъни и факсът започва опознавателното си бръмчене с машината на другия край. Първата страница тръгва бавно да се показва. Няма придружаващо писмо. Това е добре — Лорън ненавижда пилеенето на хартия. Грабва листа и започва да търси с поглед заключителната част. Всъщност тя много рядко чете друго в подобни доклади. Теглото на човешко сърце или черен дроб може и да представлява интерес за някои хора, но за нея е важна единствено връзката на написаното с нейния случай.

Адам Йейтс чете през рамото й. Всичко си изглежда обичайно.

— Да забелязваш нещо? — пита тя.

— Не.

— Нито пък аз.

— Задънена улица.

— Май така излиза.

Апаратът бавно предъвква още един лист. И двамата го зачитат.

Йейтс сочи с пръст някъде към средата на първия абзац.

— Какво е това тук?

Посред описанието на тялото е забита „лястовичка“.

Лорън чете на глас:

— Няма яйчници, скрити тестиси, вероятен САР.

— САР?

— Синдром на андрогенна резистентност — казва Лорън. — Имах приятелка в колежа със същото.

— Какво ни интересува нас това?

— Не знам. Подобни жени изглеждат и се усещат като такива. Приемат се за жени, имат законно право да се омъжват и осиновяват. — Лорън млъква за момент.

— Обаче?

— Обаче на практика излиза, че Кандис Потър е от генетична гледна точка мъж. Има тестиси, а хромозомите й са ХУ.

Йейтс прави гримаса.

— Тоест, тя е транссексуална?

— Не.

— Ами каква е тогава? Мъж?

— Генетично погледнато — да. Но не и от всяка друга гледна точка. Много често такива жени нямат представа за състоянието си чак до пубертета, когато очакваният цикъл изобщо не настъпва. Не е чак толкова рядко явление. Преди няколко години такова момиче стана Мис САЩ за девойки. Според мнението на мнозина Елизабет Първа, Жана д’Арк, както и един куп топмодели и актриси са такива, но това, разбира се, не е нищо повече от клюка. При всички случаи тези жени могат да водят съвършено нормален полов живот. Всъщност, ако Кандис Потър е била проститутка, колкото и извратено да звучи, тя би могла само да спечели от подобно състояние.

— Да спечели какво?

Лорън вдига поглед.

— Тези жени не могат да забременяват.