Харлан Коубън
Невинният (27)

Глава 26

Няма нищо по-лошо от скапано порно.

Това си мисли Чарлс Тали, докато се изтяга върху хотелското легло, преди да звънне телефонът. Гледал е някаква страхотна помия по платен канал. Струвало му е дванайсет долара и деветдесет и пет цента, но тъпият режисьор е изрязал всички интересни места, всички едри планове, както и половите органи в близък план — мъжки и женски.

Що за идиотщина?

За да станат нещата още по-лоши и може би, за да компенсира изрязаните пикантерии, филмът повтаря до безкрай едни и същи епизоди. Момичето се отпуска на колене, а сетне показват как мъжът отмята назад изкривено от удоволствие лице, после момичето се отпуска на колене, а мъжът…

Човек може да се побърка.

Тали се готви да звънне на дежурния и да сподели с него своето мнение относно качеството на предлаганите от хотела услуги. Не сме ли в свободна Америка, мама му стара! Човек има конституционно право да си погледа истинско порно, усамотен в хотелската стая. Не тия пародии. Истинско порно. Екшън. А това тука спокойно могат да го пуснат по канал „Дисни“. Да му се радват децата.

В този миг звъни телефонът. Тали поглежда часовника си.

Най-после. Откога чака това обаждане.

Вдига слушалката. Поднася я към лицето си. Момичето от екрана стене вече десет минути. Тази помия надскача себе си.

— Ало…

Щрак. Слушалката дава свободно.

Затвориха. Тали се вторачва в слушалката, сякаш очаква от нея ясен отговор. Такъв няма. Оставя я върху вилката и сяда. Чака повторен звън. Минават пет минути и той започва да се притеснява.

Какво става тук?

Нищо не върви по плана. Пристигнал е от Рино преди колко, три денонощия вече. Даже не може да си спомни със сигурност. Вчерашната му задача е ясна и лесна за изпълнение: да проследи онова копеле Мат Хънтър.

А защо?

Няма представа за това. Казали са му откъде да започне проследяването — от паркинга на някаква голяма адвокатска къща — и после да го следва по петите.

Но този тип, този Мат Хънтър, забелязва преследвача си почти още в първата секунда.

Как става това?

Хънтър си е аматьор от най-чиста проба. Значи има нещо друго. Успява да го засече от самото начало. И после — още по-лошо — когато Тали му звъни преди няколко часа, той го разпознава по гласа.

Назовава го с пълното му име. Господи!

Това е твърде обезпокоително.

Не се държи особено адекватно, притиснат от тези тревожни обстоятелства. Звъни тук и там, опитва се да се ориентира в произтичащите събития, но отнийде няма отклик.

Това го обърква още повече.

Тали не блести с кой знае какви способности. Познава добре психологията на стриптийзьорките и умее да ги държи изкъсо. Умее да наранява другите. И това е май всичко. А като си помисли човек, споменатите две способности вървят ръка за ръка. Ако искаш да ти върви добре стриптийз барът, трябва да знаеш как да използваш насилието. И болката.

А когато нещата се объркат — както в този случай — неговият отговор е един. Насилие. Бой до посиране. В затвора е влизал само заради три случая, но в течение на досегашния си живот Тали е пребил десетки. Двама — до смърт.

Предпочитаните от него средства за причиняване на болка са електрошокът и бронзовият бокс. Бърка в чантата си. Най-напред изважда чисто новия електрошок. Нарича се „мобифон“. Както проличава от самото название, той има формата на клетъчен телефон. Платил е за него шейсет и девет долара и го е поръчал онлайн. Може да се купи абсолютно отвсякъде. Можеш да го прилепиш към ухото — уж говориш — а в един миг да го насочиш накъдето трябва и „антената“ да прасне противника със 180 000 волта.

След това на бял свят излиза бронзовият бокс. Тали е привърженик на по-новите модели с широка ударна повърхност. Така не само поразената област от сурата на противника е по-голяма, но и ударът, който понасят собствените пръсти, е значително по-слаб.

Тали полага и двете любими играчки върху нощното шкафче. Насочва отново вниманието си към филма с надеждата порноизявите да станат малко по-смели. От време на време хвърля кос поглед към своите оръжия. От тях също му става — няма две мнения по въпроса.

Започва да обмисля своя следващ ход.

Двайсет минути след това по врата на хотелската стая се почуква. Поглежда часовника на стената. Почти един през нощта. Тихо се измъква от леглото.

Ново почукване — този път по-силно.

Отива на пръсти до вратата.

— Тали? Вътре ли си? Искам да поговорим.

Поглежда през шпионката. Мама му стара…

Мат Хънтър!

Обзема го паника. Как е успял да го проследи чак до бърлогата?

— Моля те, Тали, отвори. Искам само да разменим две думи. Това е цялата работа.

Тали не разсъждава — той реагира:

— Един момент.

Сетне припва към леглото и нахлузва бокса върху лявата ръка. С дясната вдига „мобифона“ към ухото, все едно се намира по средата на разговор. Хваща бравата. Преди да я натисне, отново надниква през шпионката.

Мат Хънтър си е все там.

Тали обмисля своите следващи три стъпки. Така правят големите играчи — всичко планират.

Сега ще отвори вратата, като се прави, че говори по мобилния. Ще даде знак на Хънтър да влезе. Щом попадне в обсега му на действие, ще го прасне с електрошока. Ще се цели в гръдния кош — обемист обект с множество уязвими места по себе си. С помощта на бокса ще му нанесе мощен удар от долу нагоре в ребрата.

Чарлс Тали отваря вратата.

Започва да говори в „мобифона“, все едно има някой на другия край на „линията“.

— Добре — казва Тали на електрошока. — Добре, точно така.

Дава знак на Мат Хънтър да влезе.

И Мат прави именно това.