Харлан Коубън
Невинният (21)

Глава 20

На връщане от Уилмингтън, щат Делауеър, до Нюарк Лорън Мюз прави още по-добро време. Ед Стейнбърг е сам-самичък в кабинета си, разположен в новата съдебна палата на окръга.

— Затвори вратата — обажда се шефът.

Видът му е раздърпан — хлабава връзка, разкопчана яка, единият ръкав на ризата навит по-високо от другия — но той така си изглежда по всяко време. Лорън го харесва. Той е умен и почтен. Мрази политиката, когато се бърка в работата му, но разбира нейната неизбежност в голямата игра. Сам той е превъзходен играч.

Лорън го намира секси по неговия собствен начин на добродушна мечка, на брадясал ветеран от Виетнам, яхнал скъп мотоциклет. Стейнбърг е женен, разбира се, има и две деца в колеж. Звучи банално, обаче е факт: хубавите неща са винаги заети.

Докато бе млада, Лорън неизменно получаваше от майка си следния съвет: „Не се омъжвай рано“. Репликата се процежда между две поредни глътки от дневната доза вино. Лорън никога не се е придържала съзнателно към този съвет и с подсъзнанието си разбира, че е напълно идиотски. Подходящите мъже, онези, които са готови истински да се обвържат и да отглеждат деца, ги обират на бърза ръка, и то рано-рано. С напредването на годините изборът става все по-ограничен и накрая изчезва. Днес Лорън е принудена да се задоволява с онова, което някаква приятелка определя като „регенерати“ — затлъстели самотници, дето си връщат заради любовните неуспехи в гимназията, или такива, които още не могат да се съвземат от ужасиите на първия брак, или с онези полусвестни мъжлета, които търсят — а и защо не? — някое лишено от внимание, изоставено същество, което да ги боготвори.

— Какви ги вършиш в Делауеър? — иска да знае Стейнбърг.

— Търся пътища към самоличността на нашата монахиня.

— Мислиш, че е от Делауеър?

— Не.

Лорън разправя набързо за серийния номер, първоначалното доброжелателство, внезапното охладняване от страна на фирмата производител, евентуалната намеса на федералните. Шефът поглажда мустаците си, като да са миниатюрно животинче. Когато Лорън млъква, той се обажда:

— Завеждащият бюрото в Делауеър се казва Пистило. Ще му позвъня утре заран, да видим какво ще ми каже.

— Благодаря.

Стейнбърг глади мустака си още известно време. Гледа встрани.

— Във връзка с това ли ме повика? Случаят на сестра Мери Роуз?

— Да.

— И какво?

— Експертите изследваха стаята й за отпечатъци от пръсти.

— Добре са направили.

— Открили са следи от осем души — продължава шефът. — Едните са, разбира се, на самата сестра Мери Роуз. Други шест са от сестри и служители в метоха. Пуснали сме ги всичките в системата за всеки случай — да не излезе, че някой от тях си има досиенце.

Млъква.

Лорън отива пред бюрото и сяда.

— Приемам, че имаш нещо предвид във връзка с отпечатъците на осмия.

— Точно така — отвръща той и я поглежда в очите. — Затова те викам.

Тя разперва ръце.

— Цяла съм в слух.

— Отпечатъците са от пръстите на някой си Макс Дароу.

Тя изчаква да чуе още нещо. След като това не се случва, сама проговаря:

— Следва да заключа, че този тип има досие.

Ед Стейнбърг бавно поклаща глава.

— Нищо подобно.

— Тогава как разбра, че са негови?

— Служил е във въоръжените сили.

Лорън чува отдалечен телефонен звън. Никой не вдига. Стейнбърг се обляга в огромното си кожено кресло. Вдига поглед към тавана.

— Макс Дароу не е тукашен.

— Така ли?

— Живее в Невада, недалеч от Рино.

Лорън обмисля това.

— Рино е бая далеч от католическата гимназия в Ийст Ориндж, Ню Джърси.

— Именно. — Стейнбърг продължава да се блещи в тавана. — Той е от занаята.

— Ченге?

Прокурорът кимва.

— Пенсионирано. Инспектор Макс Дароу. Двайсет и пет години в „Убийства“ на Лас Вегас.

Лорън се мъчи да вмести тази информация в първоначалната си теория за сестра Мери Роуз като бегълка. Може да е от района на Вегас или Рино. Може жизненият й път да се е преплел в някой минал момент с този на Макс Дароу.

Следващият ход изглежда повече от очевиден.

— Трябва да открием Макс Дароу.

Гласът на Ед Стейнбърг е мек като памук.

— Вече е открит.

— Къде?

— Мъртъв е.

Погледите им се срещат, а в главата на Лорън щраква друг бутон. Почти вижда пред себе си Тревор Уайн да си повдига гащите. Как бе описал този неин надменен колега жертвата?

Бял пенсионер… може би турист.

Стейнбърг кимва.

— Намерихме тялото на Дароу в Нюарк, близо до гробището на Четиринайсета. С две дупки в тиквата.