Харлан Коубън
Невинният (64)

Епилог

Ти се казваш Мат Хънтър.

Изминала е година.

Ланс Банър ти е поднесъл своите извинения. Няколко месеца остава нащрек, но сетне, по време на едно съседско парти, те кани да му станеш помощник-треньор в детския баскетболен отбор. Племенникът ти Пол, напомня той като те потупва по гърба, също участва в него. Та какво ще кажеш?

Казваш да.

В края на краищата купуваш онази къща в Ливингстън. Сега работиш в дома си — консултираш „Картър Стърджис Ко“. Най-големият ти клиент е Айк Кайър. Плаща добре човекът.

Всички обвинения срещу Сингъл Шейкър отпадат. Тя открива собствена детективска агенция. Нарича се „Сингъл Сървис“. Айк Кайър и Картър Стърджис й дават цялата работа, която попада в тяхното поле на действие.

Снаха ти Марша е започнала много сериозна връзка с един мъж на име Ед Еси. Той работи в промишлеността. Не ти е много ясно какво точно прави. Възнамеряват да се женят скоро. Този Ед Еси изглежда приятен мъж. Иска ти се да го харесаш, но не става. Но той обича Марша. Ще се грижи за нея. Може би ще се превърне в единствения баща, когото Етан и Пол познават. Много са малки, за да помнят Бърни. Сигурно така и трябва да бъде, но тази мисъл те съсипва. Винаги ще се стремиш да бъдеш част от техния живот, но ще се превърнеш просто в чичо — Етан и Пол винаги ще тичат най-напред при Ед.

Когато идваш последния път в тази къща, търсиш с поглед снимката на Бърни върху стената на хладилника. Все още е там, но е отчасти закрита от други снимки, честитки и детски рисунки.

Никога вече не чуваш каквото и да било за Соня и Кларк Макграт.

Синът им Стивън продължава да те посещава понякога. Но не както по-рано. Дори понякога се радваш на тези визити.

След нанасянето в новата къща един ден наминава Лорън Мюз. Двамата сядате в задния двор с по бира в ръка.

— Ето те значи пак в Ливингстън — отбелязва тя.

— А-ха.

— Щастлив ли си?

— Не местоживеенето ни прави щастливи, Лорън.

Тя кимва.

Над главата ти продължава да виси една неизвестност.

— Какво ще стане с Оливия? — питаш ти.

Лорън бърка в джоба си и вади някакъв плик.

— Нищо.

— Какво е това?

— Писмо от сестра Мери Роуз, наричана още Ема Лемей. Даде ми го майка Катерина.

Ти се изправяш в стола си. Подава ти го. Започваш да четеш.

— Ема Лемей поема всичко върху себе си — обажда се Лорън. — Тя и само тя е убила Клайд Рангор. Тя и единствено тя е скрила трупа му. Тя и никой друг е лъгала относно самоличността на жертвата. Твърди, че Кандис Потър не знае абсолютно нищо по въпроса. Има още, но това е основното.

— Дали ще мине?

Лорън свива рамене.

— Има ли кой да твърди друго?

— Благодаря — казваш ти.

Лорън кимва. Оставя бирата си и също изправя гръб.

— Искаш ли да ми разкажеш за телефонните записи, Мат?

— Не.

— Да не мислиш, че не знам с кого е разговарял Дароу в Уестпорт, Кънектикът?

— Това е без значение. Нищо не може да се докаже.

— Няма как да си сигурен. Макграт сигурно му е пращал пари. Може да са оставили следа.

— Тури му пепел, Лорън.

— Не търсиш възмездие.

— Тури му пепел.

Тя хваща бирата си отново.

— Всъщност не ми трябва твоето одобрение.

— Вярно е.

Лорън поглежда встрани.

— Ако Кайра бе казала истината на Оливия в самото начало…

— Сигурно сега щяха да са мъртви всички.

— Какво те кара да мислиш така?

— Обаждането на Ема Лемей. Тя казва на Кайра да си трае. И явно е имала сериозно основание за това.

— Какво например?

— Мисля, че Ема — сестра Мери Роуз — е знаела, че те са наблизо.

— Искаш да кажеш, че е поела удара заради всички останали?

Ти свиваш рамене. Питаш се как стигат до Лемей и само до нея. Питаш се защо Лемей, ако е усетила нещо, не е избягала. Питаш се как така е издържала на изтезанията, без да издаде Оливия. Може би е вярвала в пречистващата сила на това последно изпитание. Не е знаела, че ще пуснат онази обява за болното дете. Сигурно е мислела, че тя е едничката връзка с миналото, а ако тя бъде прекъсната — особено силом — няма друг начин да се открие Оливия.

Никога няма да узнаеш с положителност.

Лорън отново гледа встрани.

— Пак обратно в Ливингстън — казва тя.

И двамата клатите глави. И двамата отпивате от бирата си.

Лорън продължава да се отбива понякога. Ако времето е хубаво, двамата сядате отвън. Година след първото посещението слънцето виси високо на небосклона. Опънали сте се върху шезлонги отзад. Отново държите по бира. Този път е „Сол“. Лорън изразява мнение, че е по-добра от „Корона“.

Ти отпиваш и се съгласяваш.

Както обикновено Лорън хвърля поглед наоколо и повтаря познатия рефрен:

— Обратно в Ливингстън.

Ти си в собствения си заден двор. Жена ти Оливия е също тук. Сади цветя. Синът ти Бенжамин се търкаля върху постелка край нея. Бен е на три месеца. Гука щастливо. Чуваш го през целия двор. Кайра е също тук. Помага на майка си. Вече година живее при вас. Възнамерява да остане докато завърши следването си.

И сега ти, Мат Хънтър, ги наблюдаваш. Тримата. Оливия усеща погледа ти. Вдига глава и се усмихва. Същото прави и Кайра. Синът ти гука.

Гърдите ти се изпълват с щастие.

— Да — обръщаш се към Лорън с овча усмивка на лицето. — Обратно в Ливингстън.