Харлан Коубън
Невинният (61)

Глава 60

Вратата на стая В се отваря. Оливия чака.

Когато Кими влиза, двете жени се споглеждат. Очите и на двете са насълзени също както преди няколко часа.

Но сега и преди нямат нищо общо.

— Ти разбра — проговаря Кими.

Оливия поклаща глава.

— Много мислих.

— И?

— Ти се направи, че не помниш Макс Дароу. А той ти бе клиент по онова време. Главното е обаче обстоятелството, че всички приемат Дароу за автор на онази обява. А той няма как да знае, че по този начин може да ме извади на светло. Само приятел, и то добър приятел — най-добрата ми приятелка — би могла да е наясно с това, че не спирам да издирвам детето си.

Кими влиза в стаята.

— Ти просто ме захвърли, Канди.

— Знам.

— Щяхме уж да го направим заедно. Споделих с теб мечтите си. Ти с мене — твоите. Винаги сме си помагали една на друга. Забрави ли?

Оливия поклаща глава.

— Ти ми обеща.

— Да, обещах.

Кими на свой ред клати глава.

— През всичките години те мислех за умряла. Аз платих за погребението ти, знаеш ли това? Жалеех за тебе. Плаках като луда месеци наред. Правех какво ли не за Макс — без пари — само и само да се добере до твоя убиец.

— Трябва да разбереш: никому не можех да кажа. Двете с Ема…

— Какво? — почти крясва Кими. — Обещала си?

Оливия замълчава.

— И аз умрях заедно с тебе. Това ясно ли ти е? Мечтите. Надеждата да се измъкна от този живот. Всичко си отиде заедно с тебе. Нищо не ми остана.

— Как…

— Как разбрах, че си жива ли?

Оливия кимва.

— Два дни след идването на онова момиче на прага ми цъфва Макс Дароу. Казва, че той я е пратил. Не ти е никаква дъщеря. Пратил я да ме изпита.

Оливия нищо не разбира.

— Да те изпита ли?

— Да. Той знае, че сме близки. Предполага, че знам къде си. И ми прави постановка. Изпраща някакво момиче да се представи за твоя дъщеря, а после ме дебне. Дали няма да потърся връзка с теб. Но вижда единствено как отивам да поплача на твоя гроб.

— Много съжалявам, Кими.

— Можеш ли да си представиш какво ми стана, когато Дароу отново дойде и ми показа протокола от аутопсията? Казва, че покойната има някакъв идиотски дефект, който категорично изключва възможността да роди. Казва ми, че си жива — и знаеш ли какво правя аз? Поклащам глава. Не мога да повярвам. Как бих могла? Канди никога не би ми сторила подобно нещо, казвам аз. В никакъв случай не би ме зарязала. Но Макс показва снимка на убитата. И там виждам Касандра. И прозирам истината. Виждам цялата картинка.

— Поискала си да отмъстиш — обажда си Оливия.

— Да… Отначало. — Кими свежда поглед. — Но всичко се обърка. Стана толкова шантаво…

— Ти си помогнала на Дароу да ме открие. Твоя е идеята за онази обява. Знаела си, че ще се хвана.

— Да.

— Значи ти си организирала и срещата. В мотела.

— Не сама. Ако бях само аз… — Кими млъква с празен поглед. — Толкова ме болеше…

Оливия кимва безмълвно.

— Но, да, исках да получа възмездие. Плюс голяма сума. Този път аз ще започна отначало. Най-накрая идва и моят ред. Когато обаче Макс и Тали заминаха за Джърси — Кими така тръска глава, сякаш иска да изхвърли нещо от нея, — всичко излезе от контрол.

— Искала си да ме нараниш — отбелязва Оливия.

— Да.

— И нанасяш първия удар по брака ми посредством онези снимки.

— Макс го измисли всъщност. Щеше да използва собствения си апарат, но после му хрумна, че ще е много по-убедително, ако вземе твоя. Ако нещо се обърка, Тали остава на топа на устата — той е на снимката, той държи чантата ти. Но най-напред имаме нужда от неговата помощ.

— За Ема Лемей.

— Да. Тали е тъпа горила. Двамата с Макс отиват при Ема, за да я накарат да проговори. Но тя отказва да те издаде. Независимо от всичко, което й причиняват. И те засилват натиска, докато прехвърлят границата.

Оливия затваря очи.

— Значи това — тя сочи обстановката с широк жест, — нашето присъствие тук, всичко трябва да се превърне в елемент от твоята славна победа. В щастливата за тебе развръзка. Така ли, Кими? Прибираш ми парите. Разбиваш ми сърцето с новината, че няма ни дъщеря, ни дявол. И после какво?

Кими мълчи известно време и казва:

— Не знам.

— Напротив, Кими, много добре знаеш. Дароу и Тали не биха ме оставили жива.

— Дароу… нищо не можеше да зависи вече от него.

— Защото го уби ли?

— Именно. — Тя се усмихва. — Знаеш ли колко пъти този кучи син си е свалял гащите в една кола с мене?

— Заради това ли го уби?

— Не.

— Защо тогава?

— Трябваше да спра цялата тази работа и затова бе нужно да ударя първа.

— Смяташе, че той ще те убие?

— За такава сума Макс Дароу е в състояние да убие собствената си майка. Да, бях силно уязвена, когато научих… Даже може да се каже, бях шокирана. А за Макс си мислех, че сме заедно в един кюп. Но той започна своя игра и аз трябваше да й сложа край.

— Какво имаш предвид?

— Ами… — От цялото й същество струи изтощение. — Майната му на всичко. Важното е, че Макс не обичаше свидетели. Аз съм курва, на която е неразумно да се разчита. Мислиш ли, че той би се изложил на такъв риск?

— А Чарлс Тали?

— Мъжът ти го засече. И проследи. След оня побой Тали избягва. Обажда се на мен. Аз съм на етажа под твоя. Той се е посрал от страх — ченгетата идвали. А той е пуснат под гаранция. Една стъпка накриво — и чао, до живот. Казвам му да чака на стълбището.

— Нарочно го правиш, за да излезе, че убиецът е Мат.

— Такава е идеята на Макс от самото начало — да насади както Тали, така и мъжа ти. Реших, че това не влиза в противоречие с моите планове.

Оливия поглежда старата си приятелка. Прави стъпка към нея.

— Винаги съм си мислила за тебе. Не съм те забравила нито за миг. Не вярваш ли?

— Вярвам, но това не е достатъчно.

— Страхувах се. Ема каза, че ако ни надушат, всичките ще загазим. Отново ще започнат да търсят записа. А ние не знаем къде е. Ще ни убият.

— Погледни ме — казва Кими.

— Гледам те.

Тя изважда пистолет.

— Виж на какво съм заприличала.

— Кими!

— Какво?

— Не съм искала да стане така. Страх ме беше да умра.

— Сега разбирам.

— И съм бременна.

Кими свежда глава.

— И това ми е известно. — Пистолетът в ръката й потреперва.

Оливия прави още една крачка напред.

— Няма да убиеш бебето.

Лицето на Кими посърва. Гласът й едва се чува.

— Заради лентата.

— Какво за лентата, Кими? — И сега Оливия разбира. — О, господи…

— Проклетата лента. — Сълзи се стичат по лицето на Кими. — Заради нея загина Касандра. От нея започна всичко.

— Господи! — Оливия преглъща. — Касандра не я е откраднала от Клайд. Ти си била!

— Заради нас, Канди. Нима не разбираш? Този запис бе нашият билет към новия живот. Щяхме да получим голяма бала пари. Щяхме да избягаме, ти и аз — точно както го мислехме. Това бе нашият голям шанс. Но ето че се прибирам, а някой взел, че те убил…

— През всичките години… през цялото време си се обвинявала заради моята смърт…

Кими едва успява да потвърди с глава.

— Толкова съжалявам…

— Бях като гръмната, когато научих, че си жива. Толкова те обичах! Не разбираш ли?

Оливия разбира. Човек тъжи не само за починалите, но и за себе си, за онова, което би могло да бъде. И ето че трябва да поемеш върху себе си вината за смъртта на най-близкия, на оня, с когото си мечтала и кроила планове. Живееш със съзнанието за този грях цели десет години и един ден научаваш, че са те измамили…

— Можем да оправим всичко — обажда се Оливия.

Кими се изправя.

— Погледни ме.

— Искам да ти помогна.

Силен удар по вратата.

— Отворете! Полиция!

— Убих двама души — проговаря Кими. После се усмихва — усмивка на гримиран за погребение труп, от която Оливия настръхва. — Що за живот е това? Дойде моят ред, нали ти казах. Моят ред да избягам.

— Моля те, Кими.

Но тя стреля в пода. След миг на вцепенение вратата се отваря с трясък. Кими се завърта на пети и насочва оръжието.

Оливия крещи:

— Недей!

Следват изстрели. Кими се завърта още един път, също като марионетка, и после пада на пода. Оливия се отпуска на колене и поема в длани главата на приятелката си. Започва да шепне в ухото й.

— Не ме оставяй — моли тя.

Но вече — най-накрая — редът на Кими е дошъл.