Харлан Коубън
Невинният (57)

Глава 56

Лорън е взела кола под наем.

— Значи според тебе от Дароу е тръгнала цялата работа — обажда се Мат.

— Това изглежда най-логично. По някакъв начин той установява, че жена ти има дъщеря. Спомня си аутопсията. И започва да разсъждава. Ясно му е, че става дума за пари. Наема груба сила да му помогне.

— Имаш предвид Чарлс Тали.

— Точно така, Тали.

— И мислиш, че откриват Оливия, когато тя отговаря на онази обява?

— Да, макар че…

— Какво?

— Най-напред намират Ема Лемей.

— Като сестра Мери Роуз.

— Да.

— Как го правят?

— Не знам. Може и тя да е предприела някакъв ход. Игуменката ми разказа всичко за нея. След промяната на своята самоличност тя живее праведен и благочестив живот. Може би, де да знам, може и тя да е видяла обявата.

— И се опитва да помогне.

— Именно. Това би могло да обясни онзи шестминутен разговор с дома на твоята снаха.

— Мислиш, че е предупредила Оливия?

— Може би, не знам. Но видимо те откриват най-напред Ема Лемей. Според съдебния медик тя е измъчвана. Може би са искали пари. Или пък са успели да научат името на жена ти. Каквото и да се е случило, в крайна сметка Ема умира. И когато аз се опитвам да установя истинската й самоличност, на разни места светват сигнални лампички.

— Което не остава незабелязано за оня тип от ФБР. Йейтс.

— Така става според мене. А може той вече да е знаел нещо повече и сега използва случая да се намеси, като прикрива истинските си цели. Не знам.

— Мислиш ли, че прави опити да прикрие нещо?

— Един от моите източници твърди, че според непотвърдени слухове навремето са въртели голям бизнес за изнудване на клиенти, които търсят непълнолетни момичета. Ако слуховете отговарят на истината, мисля, че този агент е замесен по някакъв начин. Мисля, че ме свали от разследването, понеже се приближих твърде опасно до истината. И той се намира в Рино понастоящем.

Мат поглежда напред.

— Много ли има още?

— Следващата пряка.

Колата заобикаля ъгъла и в същия миг Лорън съзира Кал Долинджър край една каравана. Той се е привел и наднича през някакъв процеп. Лорън скача върху спирачката.

— По дяволите!

— Какво?

— Трябва ни оръжие.

— Защо? Какво има?

— Оня там е човек на Йейтс. Дето стои до караваната.

Долинджър се изправя. Виждат го как бърка под сакото си и вади пистолет. С неподозирана с оглед на размерите му бързина той се привежда, разбива вратата и се шмугва вътре.

Мат не се колебае.

— Чакай, къде си тръгнал?

Той не се обръща, не забавя ход. Спринтира към караваната. Вижда вътрешността й през разбитата врата.

Там е Оливия. Тя рязко става и вдига ръце. Вътре има и друга жена — вероятно Кими Дейл. Тя отваря уста, за да запищи. Долинджър е насочил оръжие към тях.

Стреля.

О, не…

Кими пада. Оливия се хвърля нанякъде и изчезва от погледа. Мат не губи време. Долинджър е застанал до прозореца. Стрелва се през зейналия отвор на вратата.

Пада на крака и отново не се колебае. Долинджър продължава да стиска пистолета. Ченето му е виснало от изненада. Мат иска да се възползва от нея. Скача право отгоре му.

Все едно върху паметник. Долинджър почти не помръдва.

— Бягай! — крясва Мат.

Сега Долинджър реагира. Обръща оръжието към Мат. Той се вкопчва в китката му с две ръце. Започва да дърпа. Същото прави и Долинджър. Независимо от обстоятелството, че в схватката участват две ръце срещу една, Мат е губещата страна. Със свободната си ръка Долинджър нанася ъперкът в ребрата на Мат. Въздухът излита от гърдите му. Иска му се да се свлече и свие върху пода.

Но няма как.

Тук е Оливия.

Затова стиска тази китка с все сили.

Втори удар намира диафрагмата му. Очите му се насълзяват. Вижда черни петна. Започва да губи съзнание, захватът му отслабва.

Разнася се остър глас:

— Не мърдай! Полиция! Хвърли оръжието!

Лорън Мюз.

Долинджър се извръща. Мат пада. Поглежда отдолу лицето на канарата. То е озадачено. Лорън Мюз не се вижда никаква.

Мат знае как ще протекат нещата. Долинджър сега се пита защо не я вижда. След това ще съобрази, че тя е току-що долетяла от Нюарк и като представител на местната власт няма право да носи оръжие в самолета.

Значи няма пистолет и сега блъфира.

Оливия пълзи към Кими Дейл. Мат поглежда натам. Погледите им се срещат.

— Бягай — раздвижва безмълвно устни той. Поглежда отново Долинджър.

Той вече се е ориентирал в новата обстановка. Отново насочва оръжието си към Оливия.

— Недей! — крещи Мат.

Сгъва крака и ги изхвърля напред като две мощни бутала. Мат знае едно-друго за мръснишките похвати при уличен бой. Известно му е, че по-големият обикновено побеждава по-малкия, но сега не му е до победа. Сега всички мисли и действия са насочени към това, да спаси жена си. Трябва да направи достатъчно, за да може тя да избяга.

Мат знае още нещо: дори най-едрият и силен мъж има същите уязвими точки по себе си, каквито имат всички останали.

Мат приготвя дланта си за саблен удар. Скочил на крака, той уцелва противника си точно в средата на слабините. Гигантът ахва и се превива в кръста. При това движение увлича и Мат със себе си. Той се опитва да се съпротивлява, но масата на федералния е преголяма.

Уязвимите места, повтаря си Мат, търси уязвимите места.

Прави рязко движение с глава назад и намира носа на Долинджър. Агентът изревава и се изправя. Мат поглежда към мястото, където бе стояла жена му, и не вярва на очите си.

Оливия не е избягала. Коленичила край Кими, тя се занимава с приятелката си — трескаво се опитва да спре кръвотечението от крака й.

— Махай се! — крясва Мат.

Долинджър се е свестил от удара. Пистолетът отново гледа към Мат.

Откъм другия край на караваната се разнася вик и Лорън Мюз се мята върху гърба на канарата. Посяга към лицето му. Мъжагата се дръпва назад с окървавени нос и уста. Отхвърля Лорън както вол муха — с едно потрепване на гърба. Тя се блъсва силно в стената. Мат скача на крака.

Търси уязвимите…

Опитва се да уцели Долинджър в очите, но не успява. Едва стига до шията на врага.

Също като тогава.

Също като преди много години в един студентски град с момчето на име Стивън Макграт.

Мат не се колебае.

Стиска с все сила. Намества палците във вдлъбнатината на гърлото и натиска още по-силно.

Очите на Долинджър изпъкват. Но ръката с оръжието е вече свободна. Вдига я към главата на Мат. Той маха едната ръка от гърлото му. Опитва се да отклони дулото. Пистолетът гръмва. Нещо горещо се врязва в плътта над бедрото му.

Кракът увисва. И другата ръка освобождава гърлото на Долинджър.

Сега вече няма накъде. Той впива поглед в очите на Мат и започва да натиска спусъка.

Разнася се изстрел.

Очите на Долинджър изпъкват още малко. Куршумът е попаднал в слепоочието. Огромният мъж се стоварва върху пода. Мат се извръща и поглежда жена си.

Тя държи малък пистолет. Отива при нея. И двамата поглеждат надолу. Кръвта на Кими Дейл се стича от рана над лакътя.

— Не си забравила, значи — обажда се тя.

Оливия се усмихва.

— Какво да забрави? — пита Мат.

— Нали ти бях казала — отвръща Оливия. — Кими винаги носи пистолет в ботуша си. Просто ми трябваха две-три секунди да се добера до него.