Харлан Коубън
Невинният (54)

Глава 53

След като самолетът каца, Долинджър поема нещата в свои ръце. Йейтс е привикнал към това. Повечето запознати приемат погрешно Кал за грубата сила, докато Йейтс си остава мозъкът на тази двойка. Адам Йейтс е вечният кандидат за изборна длъжност, който трябва да остава винаги неопетнен, докато Долинджър е довереното лице за мръсни поръчки.

— Давай — казва той. — Обаждай се.

И Йейтс се обажда на Тед Стивънс, агентът, комуто е поръчано да проследи Оливия Хънтър.

— Здрасти, Тед, по следата ли си?

— По следата съм.

— Къде е тя?

— Няма да повярвате. Слезе от самолета и се заби право в един стриптийз бар на име „Надървеният бобър“.

— Още ли е там?

— Не, тръгна с една от черните танцьорки. Проследих ги до някаква дупка в западния край на града.

Стивънс съобщава адреса. Йейтс го казва на глас заради Долинджър.

— Значи е още в караваната на оная курва?

— Да.

— Да има и другиго там?

— Не, сами са двете.

Йейтс поглежда Долинджър. Вече са обсъдили как да се отърват от Стивънс и да продължат нататък сами.

— Добре, благодаря ти, Тед, можеш вече да ги оставиш. Ела при мене в бюрото след десет минути.

— Друг ли поема наблюдението? — пита онзи.

— Няма вече нужда от наблюдение — отвръща Йейтс.

— Какво значи това?

— Оливия Хънтър е работила навремето при Зализания. Вчера я надушихме.

— Много ли знае?

— Достатъчно.

— И какво търси при черната мацка?

— Ами обеща да убеди някакво чернокожо момиче, танцьорка на име Кими Дейл, също да пропее. Според нея Дейл знае куп неща. Та затова й закачихме опашка — да се убедим, че е искрена.

— Излиза, че изглежда е.

— Така излиза.

— Значи нещата отиват на добре.

Йейтс хвърля поглед към Долинджър.

— Докато Зализания не е надушил нищо, да, бих казал същото. Ще се видим в офиса след десет минути. Там ще поговорим.

Йейтс изключва апарата. Потъват в тълпата в посока към изходите. Двамата с Долинджър крачат рамо до рамо, както правят от началното училище до днес. Живеят на една улица в Хендерсън, край Лас Вегас. Жените им са делили стая като студентки и са неразделни до ден-днешен. Най-големият син на Долинджър е пръв приятел на Ани, дъщерята на Йейтс. Всяка сутрин я кара на училище.

— Трябва да има и друг начин — проговаря Йейтс.

— Няма.

— Твърде далеч отиваме, Кал.

— Правили сме го и преди.

— Не чак дотам.

— Е, не чак. Имаме семейства.

— Знам.

— Сметката е проста: от едната страна — жена, Кандис Потър, бивша стриптийзьорка, може би закоравяла курва, забъркана с отрепки от рода на Клайд Рангор и Ема Лемей. Така изглежда едната страна на уравнението, нали?

Йейтс кима с ясното съзнание накъде отиват нещата.

— От другата — две семейства: двама съпрузи, две съпруги, три твои и две мои деца. Ние с теб може да не сме света вода ненапита. Ами останалите? Така че прекратяваме живота на една бивша курва — може и на две, ако не успея да се отърва безболезнено от оная Кими Дейл — или съсипваме седем достойни живота.

Йейтс остава с наведена глава.

— Ние или те — казва Долинджър. — В дадения случай даже не става дума за истинско уравнение. Нещата са несравними.

— Трябва да дойда с тебе.

— Не трябва. Онова, което трябва, е ти да бъдеш в офиса с Тед. Осигуряваш нашето алиби. Когато намерят трупа на Хънтър, ще изглежда като дело на мафията, целящо да запуши устата на една информаторка.

Те излизат отвън. Нощта е започнала да се спуска.

— Съжалявам — казва Йейтс.

— Измъквал си ме от достатъчно много каши, Адам.

— Трябва да има и друг начин — повтаря Йейтс. — Кажи ми, че има.

— Отивай в службата — отвръща Долинджър. — Ще ти се обадя, когато всичко е готово.