Харлан Коубън
Невинният (52)

Глава 51

Полетът на Лорън до Рино е през Хюстън.

Билета е платила от собствения джоб. Поела е колосален риск — такъв, след който наистина може да се види принудена да се засели в място като Ню Мексико или Аризона — обаче това е положението. Стейнбърг се стреми да се придържа към правилата. Тя го разбира и в известна степен е съгласна с него.

Но в крайна сметка й става ясно, че това е единствено правилният път.

Йейтс, могъщият федерален агент, е намислил нещо.

Първото й подозрение се заражда, когато той внезапно променя отношението си към нея след визитата при Фридман. Изведнъж започва да се прави на тъп задник — което само по себе си не е необичайно състояние за един високопоставен федерален агент, но в дадения случай звучи фалшиво. Вижда й се преиграно. Йейтс се прави на велик, но тя долавя зад тази маска животински страх. Направо го помирисва.

Йейтс не иска тя да се среща или разговаря с Оливия Хънтър. Това е ясно.

Но защо?

И на първо място: какво предизвиква този внезапен и неочакван обрат? Спомня си нещо, което се случва в мазето на Фридман. Нещо на пръв поглед дребно и незначително. Йейтс си скъсва гъза от усилия да отклони Фридман от темата за Рангор и Лемей, които вършели нещо „по-лошо“ от това, да пеят за клиентите. В онзи момент тя само се подразни от неговата намеса. Но когато към това обстоятелство се прибави и нейното отстраняване от случая…

Добре, но и сега не вижда връзката.

След посещението при майка Катерина тя го търси по мобилния. Йейтс не се обажда. Опитва в дома на Оливия Хънтър. И там няма никого. А след това по радиото съобщават за убийство в Ървингтън. В разположена недалеч от дома на Хънтър кръчма. Още няма много подробности, но вече се говори за някакъв огромен мъжага, който преследвал жена.

Огромен. Кал Долинджър, за когото Йейтс казва, че ще го придружи при разпита на Оливия Хънтър, е огромен.

И пак само по себе си всичко това не говори кой знае колко много.

Но прибавено към онова, което тя знае…

Обажда се на Стейнбърг и пита:

— Знаеш ли къде е Йейтс?

— Не.

— Аз знам — заявява тя. — Свързах се с моя информатор от летището. — То поне се намира в нейната юрисдикция. Службата й разполага там с няколко източника. — Той и оня кит са излетели за Рино.

— И какво ми влиза това на мене в работата?

— Искам да ги проследя!

— Да си мръднала леко?

— Йейтс е намислил нещо.

Разказва му каквото знае. Почти вижда бръчката посред челото на шефа.

— Искам да ме разбереш съвсем правилно — започва началникът. — Ти смяташ, че Йейтс е замесен по някакъв начин в тази афера? Адам Йейтс, многократно награждаваният специален агент на ФБР! Отвори си ушите хубавичко: говорим за главата на Федералното бюро за цял Лас Вегас, щат Невада. След това, първо, има си свои работи. Второ, един голям шеф от ФБР може да бъде забелязан близо до местопрестъпление в Ървингтън, но не на самото местопрестъпление. И трето, отива си в родния щат. Това задоволява ли те?

— Трябваше да го видиш как играе скеча „Лошо ченге — Добро ченге“, шефе.

— Ъхъ.

— Иска да ме отстрани от случая, за да ме държи далеч от Оливия Хънтър. Казвам ти шефе: Йейтс смърди, та се къса. Сигурна съм.

— Знаеш какво ще ти кажа сега, нали?

Лорън знае.

— Да събера доказателства.

— Позна.

— Една услуга, шефе.

— Каква?

— Провери версията му за Рангор и Лемей като евентуални свидетели.

— Какво по-точно?

— Виж дали е истина.

— Да не мислиш, че си я е изсмукал от пръстите?

— Просто виж.

Той се колебае.

— Съмнявам се, че от това ще излезе нещо. Аз съм на окръжно равнище. Те са федерални. Не си отварят устата за щяло и нещяло.

— Помоли тогава Джоан Търстън.

— Тя ще ме помисли за луд.

— Че не те ли мисли отдавна?

— Точно това имам предвид — отвръща шефът. После се прокашля. — Още нещо.

— Да, шефе.

— Намислила си нещо абсолютно идиотско, нали?

— Кой, аз?

— В качеството си на твой началник — това ти е напълно ясно — не давам санкция за глупости. Но ако не си на работа, и аз от къде да знам, че…

— Достатъчно.

И тя затваря.

Лорън знае, че търсените отговори са скрити в Рино. Чарлс Тали работи в „Надървеният бобър“ именно в този град. Кими Дейл — също. А сега натам летят Йейтс и Долинджър. И Лорън си взема почивен ден, а после резервира полет до Рино и хуква към летището. Преди да се качи в самолета, провежда последен телефонен разговор. Лен Фридман е все още в подземното си царство.

— Здрасти — казва той. — Нещо във връзка с аутопсията на Канди Кейн ли ще ми кажеш?

— Имаш протокола, ако отговориш на няколко въпроса. Спомена нещо за това, че каквото става във Вегас, там си и остава.

— Да.

— Когато те попитах дали Клайд Рангор и Ема Лемей пеят за клиентелата, ти каза „по-лошо“.

Мълчание.

— Какво имаше предвид, Фридман?

— Просто нещо, което дочух.

— Какво е то?

— Че Рангор е отработил някаква схема.

— За изнудване ли?

Мълчание.

— Как го е правил?

— Записи…

— На какво?

— Ти на какво мислиш?

— На клиенти, които чукат жени?

Нова кратка пауза.

— Фридман?

— Да — отзовава се той. — Но…

— Но какво?

— Но — гласът му стихва, — не съм сигурен дали могат да се определят точно като жени.

Тя се мръщи.

— Мъже?

— Не са и мъже. Виж какво, аз дори не съм сигурен доколко е вярно всичко това. Хората си измислят какво ли не.

— Мислиш ли, че случаят е такъв?

— Нямам представа.

— Но си чул слухове?

— Да.

— И какви са тези слухове? — пита Лорън. — Какво е записвал Рангор?