Харлан Коубън
Невинният (36)

Глава 35

Когато Лорън се връща в окръжната прокуратура, Бил Донован, един от техническите експерти, посетили кабинета на Сингъл, седи с вдигнати върху собственото й бюро крака, а ръцете му са сплетени зад врата.

— Удобно ли ти е? — любопитства Лорън.

Той пуска широка усмивка.

— О, да.

— Не приличаш ли малко на прословутия котарак, дето излапал прословутото канарче?

Усмивката си остава на мястото.

— Не съм убеден, че „прословуто“ е употребено на място, но пак ще кажа: О, да.

— Какво стана?

Все още с ръце зад тила Донован кимва към лаптопа си.

— Хвърли един поглед.

— В лаптопа ли?

— О, да.

Тя хваща мишката. Тъмният екран оживява. И там, запълвайки го целия, изниква снимка на Чарлс Тали. Той е вдигнал ръка. Косата му е синьо-черна. Върху лицето е изписана закачлива усмивка.

— Това от компютъра на Сингъл Шейкър ли е свалено?

— О, да. Дошло е дотам от мобилен телефон с камера.

— Добра работа.

— Задръж така.

— Какво още?

Донован не престава да се хили.

— Както пеят Бахман Търнър Оувърдрайв^[1], още нищо не си видяла.

— Какво има още за гледане?

— Натисни клавиша със стрелката. Отдясно.

Лорън го прави. Започва видеоклип. Откъм банята се задава жена с платиненоруса перука. Отправя се към леглото.

Видеото свършва и Донован се интересува:

— Някакъв коментар?

— Само един.

Донован протяга длан.

— Кажи, че съм велик.

Тя плясва с отворена длан неговата.

— О, да.