Мари Бомонт
На път за дома (17)

Епилог

Гласът на водещия прозвуча пискливо по високоговорителя.

— Нашата последна награда тази вечер е стипендия за училището по изкуство „Хелън Удуърд“. Победителката е… — Той замълча театрално. — … Бренди Уилифорд.

Ем Си започна да ръкопляска, да свири с уста и да вика, докато аудиторията от абитуриенти и техните семейства и приятели гръмна от аплодисменти. Наградата включваше стипендия за пълно обучение в първокласно училище по изкуство. Ако Бренди успееше, пътят й бе открит.

Бренди — сякаш изведнъж пораснала с шапката и тогата, но както винаги смутена от присъствието на много хора — стана измежду редиците на зрелостниците и се усмихна свенливо, докато си проправяше път към сцената.

Ем Си се замисли колко се бе развила през последната година, след като се завърна у дома, в „Харбър Хаус“, при хората, които можеха да й помогнат и я обичаха. Младият Скот го беше изпреварил. Умен млад мъж — трябваше да признае. Отдаде му тази заслуга.

Ем Си погледна крадешком към другия край на реда. Скот, разбира се, беше там, с Мики. Не биха пропуснали вечер като тази. След почти една година брак те бяха все още толкова влюбени, че чак му призляваше. Добре, че се намеси да ги събере. Иначе и двамата още щяха да се мотаят нещастни, без да знаят какво да предприемат. Надяваше се, че скоро ще решат да го направят дядо, преди да е остарял толкова, че да не може да се радва на внучетата си. Непрекъснато им правеше намеци, но още не му беше провървяло в това отношение. Искаше му се да решат по-бързо този въпрос.

Не че остаряваше, разбира се. Съвсем не. Той оправи вратовръзката си и прокара ръка през побелелите си коси. Още беше млад.

Госпожица Кънингам също беше тук, седнала до Бренди с изправен гръб и ръкопляскаше не по-малко енергично от останалите. Поредното му завоевание. Ако не беше подготвил почвата, тя вероятно още щеше да се бори срещу „Харбър Хаус“. Сериозно бе взела под крилото си Бренди и я наставляваше. От другата страна на Бренди седеше майка й — съсухрена стеснителна женица, която през повечето време мълчеше. След като Бренди напусна „Харбър Хаус“, тя отиде да живее при нея и изглежда се разбираха доста добре. Най-важното беше, че Бренди пое живота си в свои ръце. На което само можеше да се надява относно другите момичета.

Ем Си погледна по-нататък. Към Миси, твърдо решила да присъства на тържеството по дипломирането на своя идол. Напредъкът на Миси се дължеше до голяма степен на Бренди. Погледът му се спря за миг на Джоуни и Лесли. И двете бяха напуснали неотдавна „Харбър Хаус“, но явно се справяха добре. Рейчъл, Мона, Тами. Те също бяха напуснали, но поддържаха постоянно връзка, което го радваше, защото момичетата невинаги го правеха.

Хвърли поглед през рамо към задния ред, където седеше Лайза с Кийт и Пени Роудс — и тримата на седмото небе от щастие. Документите по осиновяването скоро щяха да бъдат оформени. Колко малко му трябваше на човек!

Училищният оркестър засвири позната тържествена мелодия и Ем Си се облегна на мястото си с въздишка на облекчение. Добре, че и този път беше наоколо, за да улесни нещата. Естествено, Мики, Камерън и госпожица Кънингам не бяха глупаци. Може би щяха да се оправят и без него.

Само че се съмняваше.