Барбара Виктор
Липса на болка (1)

Пролог

Годината е 1982-ра. Вече два месеца сраженията между палестинци, ливанци и израелци водят до неописуеми страдания в Ливан. Седнала съм на земята някъде край Сабра Камп и разглеждам новия уокмен на Джо Валъри. Писъците на жени и деца се смесват със стенанията на ранени и болни и с бученето на булдозери, изриващи мъртвите. Все още не мога да проумея причината за тази жестока война, въпреки че вече цяла година съм кореспондент на американска телевизионна мрежа в Близкия изток, и при това съм тук точно за да тълкувам тази човешка касапница, каменистите бежански лагери, да правя репортажи за хаоса, който навремето е бил общество, да показвам драмата на човешките същества, които някога са се занимавали с обикновените си житейски проблеми. Всеки ден заставам пред камерата, наобиколена от палестинчета с големи очи; сред купчините от тухли и мазилка, които някога са били техни домове, те ровят с надеждата, да намерят някои от своите вещи.

Добрият ужасѐн Джо Валъри, тонтехникът на моите актуални репортажи от разкъсаните от войната части на Ливан, внимателно се вслушва в гласа ми, който монотонно изброява точките от гаранционната карта. Настоява да продължавам, дори да говоря по-силно, защото се нуждае от успокоителното действие на думите ми и не иска да чува звуците на болка, мъка и безнадеждност. Когато започвам да чета за доживотната гаранция, вдигам поглед и виждам, че главата на Джо Валъри вече не е на раменете му. Доживотна гаранция — в мига, в който думите излязоха от устата ми, разбрах, че Джо е мъртъв. Това, което доскоро беше главата и вратът му, сега е пръснато на парченца по земята и по бялата ми тениска. Не мога дори да извикам. Не мога да проумея какво се случи току-що.

„Доживотна гаранция“ — повтарям отново и отново, докато нечии ръце ме прихващат под мишниците и ме изправят. Неясен силует в униформа ме отдалечава от Джо Валъри. Свеждам поглед и виждам, че съм покрита с късчета от това, което доскоро беше Джо. Униформата добива черти — познат израелски генерал ме е хванал здраво и успокоително ме милва по главата. Завирам лице в рамото му, неспособна да мисля за каквото и да било, когато до ушите ми достига вечерният информационен бюлетин. Това ми напомня, че след малко и аз ще трябва да се явя в ефир както съм изцапана с кръв и покрита с останки от Джо. „Вижте какво направихте с моя тонтехник — вие, хората от Америка, вие, които държите на ужасяващите репортажи за страданието с единствената цел да бъде документирана видимата му страна, но никога и за миг не се замислихте върху причините за тази безумна война.“ Уокменът на Джо Валъри е с доживотна гаранция. Защо ли? Чудя се дали той не е направил завещание: „Аз, Джо Валъри, с настоящото завещавам доживотната си гаранция на моята приятелка Маги Зомерс, тъй като животът ми беше прекъснат доста неочаквано край Сабра Камп, а гаранцията важи още четиридесетина години.“

Няколко часа по-късно в бара на бейрутския хотел „Комодор“ се е събрала обичайната група журналисти с намерението да се напият до смърт. Израелският генерал е все още до мен; с него се срещахме от време на време още от самото начало на войната. Ръката на Ави Херцог леко ме обгръща, с рамото си аз усещам докосването му като нещо неопределено, но затова пък болката вътре в мен е достатъчно силна. Неясните гласове около нас внезапно привличат вниманието ми към разговора.

— Чухте ли за Валъри, а? Пръснали му черепа! Случайна противотанкова граната — и край с Джо! — казва някой и щраква с пръсти.

Ави успокоително стиска рамото ми.

Много по-късно, сама, гризейки ноктите си, аз съм вторачила поглед в олющения таван, слабо осветен от мъждукаща крушка, и си припомням своето единствено посещение при психоаналитик. Трийсет от общо петдесетте минути на сеанса протекоха в тишина, която само от време на време бе прекъсвана от сподавените ми хлипания.

— Какво искате от живота, Маги — попита ме накрая психоаналитикът.

— Искам да съм щастлива — отговорих простичко аз.

Той не се поколеба за миг. Наведе се към мен и каза:

— Не мога да ви обещая щастие, но ако запазите достойнството си, ви гарантирам поне липса на болка.