Джейн Кристофър
Летен сън (4)

Четвърта глава

Потискаща тишина цареше в трапезарията, докато Керълайн, Грейс и Медълин вечеряха. Разменените помежду им няколко реплики се ограничаваха единствено върху превъзходните ястия.

След като се нахраниха, Грейс се отправи към малката кухня на първия етаж, за да приготви вечерята на Ерик. Керълайн реши да телефонира на доктор Шеридън.

Успя да го намери вкъщи. Той явно остана изненадан от факта, че не бе изминал и ден, а тя имаше вече нужда от неговия съвет.

— Доктор Шеридън — подзе Керълайн, — имам малък проблем. Не е особено важен, но смятам, че е по-добре да се консултирам с вас.

— Хайде, казвайте! — подкани нетърпеливо той.

Керълайн го осведоми за състоянието на Ерик и му разказа за конфликта й с Медълин заради партито.

— Какво мислите вие, госпожице Менсфийлд? — попита лекарят.

Керълайн не бе очаквала този въпрос. Обикновено лекарите нямаха навика да се интересуват от мнението на медицинските сестри.

— Не е ли по-добре да има парти? Във всеки случай ще трябва предварително да поясним, че пациентът не бива да прекалява със сандвичите и алкохола.

— Защо е необходимо всичко това?

— Вероятно и към частния живот на господин Хюстън трябва да подходим по същия начин, както и към работата му. Искам да кажа, че колкото повече го ограничаваме, толкова по-малък ще бъде ефектът, който ще постигнем. Още повече че всичките му приятели са поканени вече на този коктейл. Сигурна съм, че господин Хюстън е достатъчно разумен и няма да прекрачи допустимата граница.

— Е, Керълайн, разбира се, не можем да сме сигурни, но това, което казвате, звучи убедително. Мисля, че сте на верен път. Продължавайте така и няма да сбъркате.

Доктор Шеридън се сбогува и затвори телефона.

Керълайн остана за миг замислена. Доктор Шеридън не бе особено словоохотлив, но пък за сметка на това умееше да проявява разбиране.

После дочу потропването на високите токчета на Медълин.

— Случайно успях да чуя всичко — подвикна тя отдалеч. — Вашият доктор е умен човек, но обаждането ви бе излишно. Увеселение и без това ще има, дори и ако той не се бе съгласил. — Медълин високомерно огледа Керълайн от глава до пети. — Можехте да си спестите разговора.

— Без съгласието на доктор Шеридън партито нямаше да се състои — твърдо отвърна Керълайн, но госпожица Синклер не я удостои с повече внимание.

Керълайн се отправи към верандата. Медълин бе действително непоносима и тя с ужас си мислеше за трудностите, които щеше да й създава тази жена през идните седмици. Без да има абсолютно никакъв повод за ревност.

Не можеше да не признае, че Ерик бе един от най-привлекателните мъже, които бе срещала някога. Но едновременно с това бе прекалено арогантен и язвителен, за да види в него нещо повече от пациент.

Керълайн плъзна поглед към далечината и се опита да подреди хаоса от мисли. Не искаше да се намесва в живота на Ерик, нито пък в този на Медълин. В крайна сметка тя бе тук като медицинска сестра, а не като гостенка. И не биваше да допуска да бъде провокирана от тях двамата.

— Керълайн? — Това бе приятният глас на Грейс. С усмивка се извърна към възрастната дама.

— Здравей, Грейс — промърмори тя. В думите й се прокрадваше умора.

— Занесох на Ерик яденето, но той побесня — каза Грейс отчаяно. — А Медълин с нищо не ми помага. Дори го подстрекава да не давал пет пари за лечението.

Керълайн въздъхна и погледна ръчния си часовник.

— Хм, не зная дали да се кача при тях — колебливо отвърна тя. — Време е за лекарствата, но настръхвам при мисълта, че ще се сблъскам отново с Медълин.

— Ако бях на ваше място — посъветва я Грейс, — бих изчакала още малко. Медълин има уговорена среща и сигурно скоро ще тръгва.

— Така ли? — попита Керълайн заинтригувана. — Често ли излиза без Ерик?

— И още как — отвърна Грейс. — Мисля, че тази жена, откакто е навършила шестнайсет години, не е прекарала нито една вечер сама вкъщи.

— Как се е запознала с Ерик, ако смея да попитам?

— Съвсем просто. Видя го, хвърли въдицата си и го улови.

Керълайн се засмя.

— Наистина ли?

— Да, естествено. Накара баща си да възложи на Ерик проекта за една от сградите на концерна Синклер в Чикаго. Успя да го скрои много ловко. — Грейс въздъхна. — Знаела е, че усилията й ще бъдат възнаградени. Оттогава двамата са неразделни. Когато той е в Ню Йорк, и тя е там. Ако е тук, няма как да липсва и Медълин.

— Значи ли това, че тя е купила къщата от другата страна на шосето едва след като се е запознала с Ерик?

Грейс кимна. Извърна се, щом чу шум в трапезарията. Керълайн проследи погледа й и забеляза Медълин да идва насреща.

— Керълайн, елате, моля! — каза госпожица Синклер с престорено любезен глас. — Ерик иска да ви види. — Предаваше съобщението с подчертано нежелание. После се обърна към Грейс: — Скъпа, имам среща тази вечер. Ще се видим утре рано сутринта.

— Лека нощ, Медълин — отвърна Грейс нетърпеливо.

Керълайн последва Медълин в трапезарията. Дамата вървеше с високо вдигната глава пред нея и се обърна едва когато стигнаха до вестибюла.

— Предполагам, че ще проявите снизхождение към него. Наета сте като болногледачка, нали?

— Така е. — Керълайн се усмихна. — Приятна вечер.

* * *

Вратата към стаята на Ерик стоеше отворена. Той лежеше в широкото си легло сред купчина от пухени възглавници. От едната му страна имаше цяла камара книги, а от другата бе табличката с едва докоснатата храна.

— Вече си мислех, че няма изобщо да дойдете — каза той. Прозвуча сякаш на шега, но при него човек никога не можеше да бъде сигурен.

— Какво мога да направя за вас? — попита любезно Керълайн.

— Господи, какъв въпрос! — усмихна се той. — Наистина ли искате да разберете?

Тя се изчерви, почувства се несигурна.

— Медълин каза, че имате нужда от мен…

Той се засмя.

— Медълин не би могла да го каже по този начин.

Керълайн избягваше да го погледне.

— Знаете какво имам предвид — едва изрече тя след малко.

— И вие знаете много добре какво аз имам предвид.

— Ерик, съществува ли изобщо някаква причина, за да ме повикате? — Керълайн се ядосваше на несигурността си. Навярно той отново щеше да изтълкува и тази фраза в погрешна светлина.

— Е, добре, просто исках да си имам компания — призна той.

Керълайн не знаеше как би трябвало да реагира на тази реплика.

— Значи всичко е наред — каза тя след известно мълчание.

— Днес никак не сте разговорлива — констатира Ерик. — Мисля, че сгреших, като ви повиках. Никога ли не забравяте, че сте медицинска сестра? Винаги ли се държите по този начин?

Той въпросително я изгледа.

— Естествено — отвърна объркано тя. — Толкова малко ви познавам, че едва ли бих могла да бъда по-разговорлива с вас.

В очите му се появи блясък.

— Очевидно Медълин вече ви е ориентирала в обстановката.

Керълайн се усмихна.

— Може би отношението й към мен би се променило, ако знаеше, че… аз наистина не проявявам интерес към вас. Ако разбирате какво искам да кажа — побърза да допълни тя.

— Не, нищо не разбирам… — Ерик вдигна високо вежди.

— Разбирате, и то много добре — отвърна леко раздразнена тя.

— Наистина не зная… — Той се преструваше на учуден.

— Знаете, разбира се! — извика сприхаво Керълайн. — Сам казвате, че Медълин вижда във всяка млада жена нежелана конкурентка и си мисли, че всяко същество от женски пол ще се влюби безумно във вас още щом ви види.

— А няма ли право? — попита самодоволно той.

— Престанете най-сетне! — Керълайн се чувстваше изнервена до крайност. Тази игра й бе дошла до гуша. — Наясно сте с това, което исках да кажа, и нямам никакво желание да споря с вас. — Тя скръсти ръце пред гърдите си и отмести очи от него.

— Елате при мен — каза Ерик с внезапно променен глас.

Керълайн се вгледа въпросително в него. Бе толкова красив с тъмните си очи, с непокорния кичур върху челото. Омагьосваше я със своя чар и мъжественост.

Побърза да сведе очи към часовника си.

— Мисля, че е време за лекарствата ви.

Отиде до другия край на стаята и взе таблетките.

— Веднага ще донеса и млякото, или предпочитате да вземете лекарствата с чаша вода, след като се нахраните?

— Останете тук — помоли той. — Ще глътна хапчетата с вода. Не ме мъчете с това мляко!

Керълайн остави таблетките до остатъка от картофеното пюре и бърканите яйца.

— Впрочем тази вечер разговарях с доктор Шеридън — каза тя, докато наблюдаваше как Ерик поглъща таблетките.

Той вдигна към нея очи и сърдито попита:

— Защо не ми дадохте аз да говоря с него?

Керълайн сви рамене.

— Не знаех, че искате — отвърна тя. — Сега, когато сте изписан от болницата, той не носи пряко отговорността за вас.

Ерик намръщено я изгледа.

— Бих искал да го попитам кога най-сетне ще мога отново да водя нормален живот. Не искам кой знае колко много, нали?

— Съжалявам — извини се Керълайн. — Следващия път ще му задам и този въпрос. Макар че и той не би могъл да ви каже нищо по-различно от мен.

— Не сте ли прекалено самонадеяна!

Тя отново сви рамене.

— Имам известен опит и зная какво ще ви каже доктор Шеридън. Нещо от рода на: „Ще видим, ще видим!“. Това е всичко. Чувала съм го вече хиляди пъти и сигурно ще го чувам още толкова. За състоянието ви в момента аз съм по-добре информирана, а и мнението ми съвпада с неговото.

Ерик удари с юмрук по възглавницата.

— Вървете по дяволите с вашите мнения! Очевидно за вас не съществува нищо друго, освен медикаменти и обезмаслено мляко!

— Мога само да кажа, че не бива да се вълнувате. — Керълайн опита да запази спокойствие. — Иначе няма да оздравеете.

— Не си ли давате сметка колко смешно звучи това? „Не бива да се вълнувате!“

— Знаете какво е мнението ми — прекъсна го Керълайн поривисто. — Нищо друго не бих могла да ви кажа. — Обърна се, но се сети за още нещо: — Ерик, мисля, че ще е по-разумно, ако за в бъдеще не идвам толкова често в стаята.

— Какво означава това? — запита грубо той. — За какво говорите всъщност?

— Ами — започна колебливо тя — доктор Шеридън и аз преценяваме, че сте достатъчно разумен, за да се грижите сам за себе си.

— Намеквате, че искате да си отидете?

— Не, не. Но можете да вземате лекарствата и млякото и без моя помощ, нали? Тогава вероятно няма да се чувствате така изнервен, че сте под непрекъснато наблюдение. Всъщност не зная, но ние мислехме… — Тя безпомощно спря. По дяволите, защо се държа като влюбена ученичка, ядоса се Керълайн на себе си.

— А тогава за какво сте тук? — попита Ерик.

— Ами, от една страна, в случай че настъпи нещо непредвидено. Ако получите например криза, можете да бъдете сигурен, че ще ви помогна. А освен това ще идвам от време на време, за да видя как се чувствате и да ви прислушвам, но не на всеки час, както правех досега.

— Хм — произнесе той замислено, сякаш поуспокоен. Бе пуснал радиото и се заслуша в музиката, сетне попита внезапно: — Харесвате ли тази мелодия?

— Никога не съм я чувала — призна Керълайн.

— Това е една от любимите ми песни — каза той. — Елате насам, седнете до мен и послушайте. Наистина е хубава.

Бе кънтри блус. Керълайн приседна на ръба на леглото, съвсем близо до Ерик, без дори да осъзнава това.

Смълчани се заслушаха в тихата музика, всеки погълнат от собствените си мисли. Но когато песента замря, погледите им се срещнаха.

Ерик въпросително се взря в Керълайн и я погали внезапно съвсем нежно по рамото, а после отново със същата нежност. Керълайн остави това да се случи. Сладък трепет изпълни душата й…

Продължаваха да се гледат един друг и тя почти се изгуби в погледа му. После Ерик улови ръцете й и я привлече в прегръдките си.

Отмести се малко встрани, за да легне до него. Тя не можеше да откъсне поглед от тези омагьосващи очи.

— Керълайн — прошепна нежно името й той, а после устните му се сляха с нейните.

Нямаше сили да се възпротиви. Отвърна с копнеж на целувката, осъзнавайки, че към никой мъж не бе изпитвала подобно чувство. Бе зашеметена от толкова силно желание, каквото дори не бе подозирала, че може да съществува.

Подсъзнателно долови някакъв шум, който идваше откъм вратата. И внезапно дочу как някой изрече:

— О, извинете!

Подскочи като наелектризирана. Лицето й пламна, щом съзря как Грейс се опитва да затвори тихо вратата.

— Грейс! — Бе ужасно смутена. Какво бе станало? Как можа да позволи на Ерик да я целува?

— Не се притеснявайте, мила — успокои я Грейс. — Ще се отбия по-късно пак.

— Не, не — извика бързо Керълайн. — Аз и бездруго тъкмо тръгвах. — Взе смутено табличката, като избягваше погледа на Ерик. Бе сигурна, че е ухилен до уши. А това още повече я ядосваше.

Грейс въпросително я изгледа, сви рамене и влезе в стаята.

— Ерик, исках да говоря с теб — подзе тя.

— До скоро — промърмори Керълайн и бързо напусна стаята.

* * *

Стигна до кухнята и едва там си пое дъх, удивлявайки се на самата себе си.

„Трябва напълно да съм загубила ума си“ — помисли си тя.

Механично изми съдовете и ги прибра в шкафа.

Все още бе объркана от поведението на Ерик и от своята собствена реакция. А после се ядоса отново на себе си.

Не харесваше този мъж и въпреки това му разреши да я целуне! Ерик също не я харесваше — в това бе сигурна, но я бе приласкал в обятията си.

И двамата бяха забравили неблагоразположението си един към друг…

Хрумна й една мисъл, при която почувства как се изчервява. Определено Ерик бе замислил до най-малки подробности всичко това предварително. Дали наистина си въобразяваше, че тя ще се впусне в несериозна авантюра с едва познат пациент и ще забрави за отговорността, която носи? Очевидно той търсеше развлечение, докато Медълин я няма в къщата.

Керълайн си пое дълбоко дъх. Сложи кутийките с лекарствата върху таблата и тръгна отново към стаята на Ерик. Надяваше се Грейс да е още там, за да не й се налага да остане насаме с него.

С разтуптяно сърце прекоси коридора. Поуспокои се малко, щом чу гласове от стаята, и изпита облекчение, когато Грейс й се усмихна насреща.

— Ерик, мисля, че и сам можете да се ориентирате кога да вземате таблетките. Ако имате някакви въпроси, можете да ме повикате — каза Керълайн още щом прекрачи прага.

— Не разбирам… — объркана се обади Грейс.

— Е, нито доктор Шеридън, нито пък аз смятаме за необходимо Ерик да взема лекарствата под мое наблюдение. Мнението ни е, че той може да прояви разум и да се погрижи сам за себе си в това отношение — поясни Керълайн.

— Сега вече ми е ясно — замислено произнесе Грейс и се изправи.

Ерик остави лекарствата на нощното шкафче до леглото, без дори да ги погледне.

— По-късно ще се отбия да поговорим отново — каза Грейс към Ерик. Той пак изглеждаше навъсен.

Керълайн се обърна с гръб, за да си тръгне, но Ерик я задържа.

— Какво има? — попита тя колкото можа по-невъзмутимо и се извърна към него.

В очите му прочете гняв.

— Не искам тази вечер да ме безпокоите повече — нервно каза той. — Имам прекалено много работа.

— Добре — отвърна тя. — Ще се отбия само за минутка малко след полунощ, за да видя как сте. Нали нямате нищо против?

— Ако непременно го желаете… — неохотно отвърна той. — Но не е необходимо.

Керълайн не каза нито дума повече и излезе с Грейс от стаята. Тръгнаха заедно по коридора. Когато стигнаха до стълбището, Грейс улови Керълайн под ръка.

— Керълайн, аз…

— Ако искате да разговаряме за нещо — прекъсна я тя, — което не е свързано със здравето на Ерик, то… бих предпочела да не го правим сега. Чувствам се като пребита и възнамерявам да си легна рано.

Грейс й се усмихна.

— Искам само да знаете, че винаги ще бъда на ваша страна, ако имате някакви проблеми.

— Благодаря — прошепна Керълайн. Прибра се в стаята си, хвърли се на леглото и избухна в плач.