Кони Мейсън
Пиратът (15)

14.

Кратката брачна церемония между Гай и Блис се извърши в катедралата от отец Пиър. Адвокатът на Гай бе техният единствен свидетел. Блис се чувстваше странно, застанала пред отец Пиър, същия свещеник, който трябваше да изпълни службата за бракосъчетанието й с Джералд Фолк в събота. Тя нямаше представа какво беше казал Гай на отеца, за да даде той съгласието си за венчавката и наистина не искаше да знае. Достатъчно беше, че изтърпя любопитството в погледите на добрия духовен пастир, отправяни изпод гъстите му вежди. Изглежда, Гай или не го забелязваше, или просто не му обръщаше внимание.

Те напуснаха църквата като съпруг и съпруга в момента, когато вестникът с новината за техния брак се продаваше по улиците. Гай току–що бе помогнал на Блис да се качи в каретата и видя Аманда да тича към тях, забелязала ги да излизат от църквата, докато се разхождаше по площад „Д’армес“. С последни усилия приятелката й Беки се мъчеше да я догони.

— Вярно ли е? — задъхано попита Аманда. — Преди секунди се сблъсках с мадам Ланже. Каза ми, че е видяла съобщението във вестника.

— Ако говорите за съобщението за брака ми с Блис Гренвил, наистина е вярно — заяви Гай. Той постави ръка върху сърцето си и погледна с благоговение към Блис. — Какво мога да кажа? Това беше любов от пръв поглед.

— Но… но — заекна Аманда — Блис беше сгодена и щеше да се омъжи за Джералд Фолк. Поканата ни пристигна вчера и цялото ни семейство възнамеряваше да присъства.

— Купихме си и нови рокли за предстоящото събитие — каза Беки и се нацупи.

— Както виждате, ще трябва да промените плановете си. Извинете ни, госпожици, но аз и съпругата ми очакваме с нетърпение да започнем медения си месец.

Блис би потънала в земята, ако имаше начин да го стори. Тя усещаше как лицето й пламти от притеснение, когато Гай кимна на кочияша и каретата се понесе напред.

— Блис — извика Аманда след тях, — защо не се задоволи с Фолк и не остави виконта за нас?

— Не им обръщай внимание — посъветва я Гай. — Не бих дал пукнат шилинг за повечето от тях.

— Ще бъде сензацията на града — изплака тя.

— Докато се появи някоя по–пикантна клюка. Какво те тревожи?

Тя поклати глава.

— Наистина нищо. Отдавна не се интересувам от слуховете в обществото. Почти не излизах от плантацията, след като Гай умря. — Сякаш изведнъж осъзна какво беше казала, тя бързо се поправи. — Исках да кажа, след… — Обяснението не й се удаде. — Ти знаеш, какво имам предвид.

— Всичко ще е наред, скъпа. Всичко ще бъде чудесно. Само се пази, за да ми родиш здрава дъщеря или син и забрави за всичко друго. Сега ще се прибираме ли при Брайън?

— Искрено го желая. Не мога да повярвам, че той вече е с мен.

Кочияшът ги остави пред къщата, после подкара каретата по страничната алея, за да я прибере. Когато се изкачваха по входните стъпала, от храстите в градината до къщата изскочи мъж и им препречи пътя.

— Джералд! — ахна Блис, а Гай покровителствено я прегърна през кръста.

— Лъжлива малка кучко! — изсъска Фолк. — Как накара виконта да се ожени за теб? Обеща ми да се венчаем, за да дадеш име на малкото копеле в корема ти. — Той прониза Гай със злобен поглед. — Знае ли новият ти съпруг, че си бременна? Че онзи развратен пират ти е направил бебе?

Гай застана пред Блис, за да я предпази от разярения Фолк. Ако нямаше семейство, което трябваше да защитава, той щеше да пререже гърлото на мръсника, без да изпита никаква вина за престъплението.

— Достатъчно, Фолк. Сега Блис е моя съпруга, а аз умея да защитавам всичко мое. Бих искал да не ме предизвикваш. Изборът, разбира се, е твой. Но те предупреждавам, владея отлично сабята и въпреки че имам едно око, удрям точно и на място.

— Няма да се унижа да се дуелирам заради една блудница — презрително процеди Фолк. — Всичко, което съм искал от нея, бяха парите й. Въпреки че щеше да ми достави страхотно удоволствие да я вкарам в леглото си — добави той предизвикателно. — Винаги съм смятал Блис за моя.

Определено това беше най–неудачното нещо, което можеше да изрече. След секунди той се намери на земята, взираше се в небето и опипваше счупения си нос. Когато Фолк не направи опит да отвърне, Гай просто го прескочи, сякаш беше остатък от мърша.

— Ще си платиш за всичко! И двамата — закани се Фолк, размахвайки юмрук към тях. — Надявам се, че си щастлива, Блис. Направи мен и баща си бедняци.

Злостната забележка на Фолк беше убийствена за Блис. Тя се почувства така, сякаш е извършила криминално престъпление, омъжвайки се за Гай. Той усети смущението й и каза:

— Само си спомни какво ти причини баща ти, и веднага ще оправдаеш постъпката си. Той и Фолк заслужават всичко това.

— Аз… Аз го знам — изхлипа Блис. — Просто… той е мой баща.

— Мъже като Клод Гренвил винаги се изправят на краката си — намекна й Гай, после отвори входната врата и я въведе вътре.

Брайън се затича да ги посрещне, поздравявайки ги с толкова бурни прегръдки, че Блис бързо забрави за Фолк и заплахите му. С нищо не могат да наранят и нея, и Гай, каза си тя. Фолк ни най–малко не подозира, че съпругът й не е английският виконт, а Хънтър възнамеряваше да се държи точно като такъв. Докато жестокото минало на Гай остане в тайна, Блис вярваше, че той ще бъде в безопасност.

 

 

Готвачката бе приготвила специално угощение за младоженците. Гай нареди да им го сервират уединено в спалнята, в десет часа.

Блис се прибра в стаята малко след девет, за да се приготви за брачната нощ, докато Гай остана на долния етаж да допие брендито си. Манди се беше качила вече в спалнята им и я чакаше. До този момент Блис не бе намерила време да разговаря насаме с нея и сега се приготви за въпросите, които знаеше, че със сигурност ще я обсипят.

— Какво стана, какво направи, скъпа? — искаше да разбере Манди. — Този виконт ми изглежда опасен. Да се съгласиш да се венчаеш за господин Джералд беше доста лошо, но защо ти трябваше да направиш нещо толкова глупаво, като да се омъжиш за мъж, когото дори не познаваш? Господ вижда, скъпа. Ти скочи от горещия тиган в огъня. Какво ще стане, когато виконтът научи за детето?

— Седни, Манди — каза Блис с въздишка. — Ти си най–добрата ми приятелка и аз ти дължа обяснение. Ще ти бъде трудно да разбереш — Господ знае, че аз самата не се разбирам — но се заклевам, че това е самата истина.

Манди се отпусна в най–близкото кресло.

— Боже, боже, скъпа, тревожа се за теб. Какво става, какво направи?

Блис коленичи пред възрастната жена и сграбчи ръцете й.

— Срещна ли се с Брайън?

Негърката кимна и я изгледа предпазливо.

— Имаш предвид сина на виконта ли? Момчето твърди, че си негова майка. Бедното дете, явно много му липсва майката, за да те вземе за такава. Това ли те накара да се омъжиш за виконта? Заради момчето ли го направи?

— До известна степен. Разбираш ли, Брайън наистина е мой син. Това е момчето, което татко е взел от мен при раждането и изпратил надалеч.

Лицето на Манди доби напълно объркано изражение.

— Не разбирам, скъпа. Защо виконтът го представя за свой собствен син, ако това е твоето дете?

— Знам, че е трудно, но ме изслушай. Помниш ли Гай де Йънг, младия мъж, за когото се омъжих преди седем години против волята на баща си?

— Разбира се, скъпа. Той е баща на сина ти. Жалко, че умря толкова млад.

— Гай де Йънг не е мъртъв, Манди. Трябва да го запазиш в пълна тайна, защото ако някой разбере, непоправимо ще нарани моята любов. Гай избягал от затвора и друг мъж е бил погребан на неговото място. Той загубил едното си око от оръжието на похитител, докато бил в Галабосо. Убиецът му бил нает от Джералд Фолк. Не съм сигурна как татко е бил намесен във всичко това, но възнамерявам да разбера. Гай станал пират, след като избягал от затвора. Ние се срещнахме, когато Гаспърила помоли Гай да ме заведе в Куба — след пристигането на моя откуп. Не разпознах Гай, не разпознах мъжа, за когото се бях омъжила. Той беше известен в братството на пиратите като Хънтър и с това име го знаят сега.

— Не е чудно, че не си го разпознала — осмели се да се обади Манди. — Дори собствената му майка не би го разпознала. Но все още нищо не мога да разбера за Брайън. Как е научил за момчето?

После Блис даде кратко обяснение за нещата, които й се бяха случили по време на нейното пленничество до освобождаването й.

По време на разказа Манди слушаше с ококорени очи.

— Мили боже, скъпа, като в приказките. И твърдиш, че виконтът е истински пират, самият Гай де Йънг. Синът на виконта е твоето собствено дете и ти си се венчала за същия мъж, за който се омъжи преди седем години против волята на баща си. Всичко това може да побърка една стара жена като мен. Това означава… — Тя ужасено клатеше къдравата си побеляла глава. — О, Господи, детето, което ще родиш, принадлежи на виконта. Искам да кажа Хънтър. Не, Гай де Йънг. Кой е той, скъпа?

Блис я потупа по ръката.

— Не те обвинявам. Самата аз съм объркана. Всичко, което знам, е, че нося детето на моя съпруг и нашето първо дете отново е при нас.

— Какво ще стане с господин Джералд? Той няма да хареса това. Нито пък баща ти. Била съм в къщата на Господаря дълго време и знам, че те разчитат на твоето наследство, за да върнат парите, които дължат на банката. Не, Господарят въобще няма да хареса това. Не бих искала да съм на твоето място, скъпа. Предупреди господин Гай да си пази гърба.

— Казах му, но се съмнявам, че е необходимо. Запомни, това, което ти разказах е поверително. Има награда за главата на Гай. Ако някой го разпознае като Хънтър, той ще си изпати.

— Ти си ми като дете, скъпа — каза Манди, явно оскърбена. — Никога няма да направя нещо, с което да те нараня. — Тя надигна огромното си тяло от стола. — Обърни се и ми позволи да ти помогна да свалиш роклята и да облечеш нощницата си. Както изглежда, Господарят Гай не е от мъжете, които умеят да чакат дълго.

— Благодаря, Манди — каза Блис и бързо я прегърна. — С теб и Лизи, които ще се грижите за моя син и бебето ми, няма за какво да се безпокоя.

 

 

Вечерята вече беше сервирана на масата в спалнята, когато Гай влезе. Подредената вкусна храна не го съблазняваше, особено след като втренченият му поглед се спря на Блис. Тя носеше тънката като дантела бяла нощница, която той й купи предния ден. От пръв поглед Гай си помисли, че изглежда скромна и невинна. При по–внимателно вглеждане той установи, че тази скромност беше измамна. Дрехата бе без ръкави, силно изрязана отпред и плътно прилепваше по елегантната линия на чувствената й фигура. Модистката му бе казала, че няма да бъде разочарован от покупката и наистина не беше.

Нощницата беше специално ушита, за да разкрива през тънката дантелена материя примамливия блясък на бледорозовата й плът. Гай изстена и усети, че се възбужда от гледката на всички тези великолепни женствени извивки. Втренченият му поглед се спря на сенчестото хълмче на бедрата й и той възкликна:

— Господи, колко си красива.

Погледът му се плъзгаше бавно, милиметър по милиметър по дългите стройни крака, по бедрата, по талията — до заоблените й гърди, доста по–големи сега от това, което си спомняше. Само малка изпъкналост подсказваше за нейната бременност. Горещи вълни пробягаха по загорялата му от слънцето кожа, когато неговата мъжественост се втвърди и запълни панталоните му.

— Гладен ли си? — попита Блис, като кимна към ястията, сервирани на масата.

— Не и за храна. — Той не откъсваше поглед от нея. — Спомняш ли си първата ни брачна нощ?

Тя кимна нервно.

— Как мога да я забравя? Избягахме призори и се венчахме в малка провинциална църква в съседната енория. Онази нощ се любехме в купата сено. Бяхме толкова млади — каза тя и въздъхна замислено. — Не се интересувахме за последиците и научихме колко жесток може да бъде светът към злочестите влюбени. Бяхме измамени по най–жесток начин от онези, на които най–много вярвахме.

— Забрави ги. Въобще не заслужават да си мислиш за тях. — Той се протегна към нея и я взе в обятията си, не можеше да държи ръцете си далеч от тялото й нито секунда повече. — Искаш ли нещо да хапнеш? Аз не съм гладен, но ако ти…

— Не, не мога да сложа и един залък в устата си.

Той наблюдаваше лицето й.

— Нещо има. Какво е то, любов моя? Да не би да си имала скрита помисъл при женитбата си с мен?

Тя наведе поглед, а Гай беше достатъчно проницателен, за да разбере, че нещо я безпокои. С грациозно движение той я вдигна на ръце и понесе към леглото. Положи я в средата и легна до нея.

— Кажи ми какво те тревожи, скъпа. Искам да го разреша, преди да се любим.

Върхът на малкия й розов език се показа и навлажни устните й. Гай изстена, призовавайки цялото си самообладание да контролира желанието, което го разпъваше. Копнежът да я има бе като мания, която се усилва след всеки път с нея.

— Страхувам се, че сякаш сънувам и ще се случи нещо, което ще ме събуди. Все още съм в шок. Открих Брайън, научих, че ти си Гай де Йънг, омъжих се. Знам, че това бяха радостни събития и те са точно такива, но трудно мога да разбера и приема причините, поради които ме измами.

— Мисля, че ти обясних.

— Да, но съзнанието ми все още те възприема като двама различни мъже и понякога изпитвам чувството, че не познавам нито единия. Ти си непредсказуем, Гай.

— Някога да съм те наранявал?

— Не физически. Но като държа Брайън далеч от мен, ми причини по–лоша болка от физическата. Причини ми страдания и с това, че запази в тайна самоличността си.

— Говорихме вече за това, Блис. Помислих, че си разбрала защо съм постъпил така. Вече е твърде късно за обвинения или скрити подозрения. Ние сме съпруг и съпруга, женени сме два пъти, за да го докажем. За бога, това е първата ни брачна нощ!

— Знам. Съжалявам. Предполагам, че просто съм разстроена след сблъсъка ни с Джералд. Знам какво е способен да ни направи. Той се надяваше на парите от наследството ми и ти го лиши от тях. Сигурна съм, че ще се опита да си отмъсти, и това ме безпокои.

— Остави Фолк. Аз ще се справя с него, когато му дойде времето, ако някога настъпи такъв момент.

Тя понечи да отвърне, но Гай постави пръст върху устните й.

— Не, не казвай нищо повече. Искам да те любя. Мина толкова много време и изгарям от желание отново да се слея с теб.

След това той я целуна, опитвайки се да й покаже с действие вместо с думи, колко безразсъдно копнее за нея. Не обвиняваше Блис за недоверието й към него. Господ знаеше, че й беше дал много поводи да е изпълнена с опасения. Бурното му минало трудно щеше да се забрави.

Блис още не бе осъзнала колко са й липсвали целувките на Гай, когато устата му покри нейната жадно, искащо, а грапавото връхче на езика му проникна между устните й. Тя никога не бе успявала да устоява на нежната примамка на съблазънта, която той изтъкаваше около нея и тази вечер не беше по–различно. От първия път, когато той я прелъсти като Хънтър, Блис бе охотен участник. Да го иска, беше толкова жизненоважно за нея, колкото храната и дишането. И от много дълго знаеше защо. Сърцето й трябва да го е познало, независимо че разумът й отхвърли идеята Гай де Йънг да е жив.

От устните на Блис се изтръгна тих стон, когато той се протегна към ръба на нощницата и бавно я повдигна до ханша. Тя почувства ръцете му върху голата си плът, усети как се плъзгат по бедрата й и стигат до влажния отвор между краката й. Изпълнена от желание, тя раздалечи колене, за да му позволи да влезе по–дълбоко.

— Влажна и разгорещена си за мен, Блис — прошепна Гай до устните й. Издърпа нощницата. — Да съблечем това. Искам те гола в прегръдките си.

Дрехата й лесно се свали. Всичко, което трябваше да направи, бе да повдигне ръце и рамене и да го остави да я издърпа. Облеклото на Гай му отне малко повече време, докато се мъчеше да се справи с копчетата и връзките. Когато и двамата бяха голи, той започна да я целува и да милва тялото й с ръце и устни, а тя изви гръб нагоре в тихо съгласие да я има. Устата му обхванаха и всмукваха нежните й зърна, причинявайки й болезнен копнеж, който спря дъха й. Очевидно Гай не бързаше все още да задоволи желанието й.

— Гай! Не мога да понеса това. Влез в мен.

— Не, любов моя, не още. Остави ме да те любя с език.

Топлината на устата му покри копринената мекота на женствеността й, смучеше и любеше, езикът му жадно разтриваше мъничката й трептяща пъпка, където започваше екстазът. Тя издаде силен стон на задоволство, когато устата му се плъзгаше по нежното й влагалище с опияняваща мускусна миризма, твърдият му влажен език я влудяваше, провираше се по–навътре в нея, като я възнасяше до висините на страстта, без да й позволява да се оттегли. Тя вкопчи пръсти в тъмната му коса, за да го задържи на мястото, страхувайки се, че ще се отдръпне. Но не трябваше да се безпокои. Гай нямаше желание да я остави скоро.

После той повдигна ръка и започна да я разтрива с пръсти, първо пъхна единия, после другия в нея, докато езикът му усърдно кръжеше около чувствената й пъпка. Тя изгаряше. Трепереше. Тялото й се гърчеше. Нервите й се наелектризираха и започнаха да звънтят за отстъпление, когато изведнъж времето спря. Извиваше глава от едното към другото си рамо и изпъваше тяло. Разпалваната едновременно от пръстите и езика му жар изтръгна от гърлото й крясъци и тя полетя към удоволствието толкова стремително, сякаш за миг умря. И тогава се разтрепери и заскимтя, тихите й гърлени стонове на екстаз изпълниха стаята.

Едва имаше време да си поеме дъх, преди Гай да проникне в нея, движеше се в горещата й влажна вагина, което понесе и двамата на вълните на оргазма.

— Бъди с мен отново — грубо настоя той.

Не смяташе, че бе възможно. Не можеше да го направи отново.

— Не мисля, че…

Но после, когато бедрата му започнаха яростно да се плъзгат и фалосът му проникваше неуморно навътре, а дъхът му трескаво хриптеше в ушите й, Блис разбра, че е сгрешила. Тя можеше да го направи.

Изведнъж бе достигната от жарките вълни на кулминацията и тялото й се сгърчи от омайващата отмала на удоволствието. С радостен вик тя улови обезумелия до забрава ритъм на Гай, докато усети как тялото му се напряга и топлото му семе се излива вътре в нея.

 

 

След кратка почивка те хапнаха малко от храната, приготвена от готвачката, и отново се любиха. Тази път Блис беше агресивната, тя изследваше и възбуждаше тялото на Гай по същия начин, както той нейното, целуваше го, галеше го, като проследи пътечката от косъмчета върху тялото, докато стигна до бедрата му. Той усещаше ръцете й как изгарят кожата му, косата й да милва бедрата му, когато изведнъж тя се наведе над него. Той изви гръб енергично и почти се пръсна на парчета от възбуда, когато тя го обхвана с уста.

Пот се стече около веждите му и той заскърца със зъби, сухожилията на врата му изпъкнаха. Тя усети как фалосът му се втвърдява и потръпва, вкуси мускусния му аромат. Но когато го притисна по–силно с устни и леко придърпа твърдия му пулсиращ член нагоре–надолу, той рязко спря еротичната игра.

— Стига вече! Готов съм…

Той я взе, положи я върху скута си и проникна в нея. Тя се наниза на него и започна да се движи нагоре–надолу, да прониква толкова дълбоко, сякаш искаше той да докосне душата й.

Понесоха се заедно по вълните на оргазма и Блис си помисли, че никога не се е чувствала толкова щастлива. Мъжът, с когото се любеше, може да не е същият, за когото си спомняше от своята младост, но той все още имаше способност да я пренесе в рая.

Отпусната след сладостния завършек, Блис извърна поглед към Гай. Окото му беше затворено, но по дишането му разбра, че е буден. Тя се вторачи в него, като отчаяно желаеше да разгледа лицето му, всичко, без превръзката на окото.

— Някога сваляш ли превръзката? — попита, като леко докосна копринения плат.

Той отстрани ръката й, за да се предпази от следващите й движения.

— Само когато съм сам.

— Аз съм твоя съпруга, Гай. Искам да видя какво са ти причинили.

— Няма да ти хареса. Не е приятна гледка. Острието на нападателя успя напълно да ме обезобрази.

— Един ден, заклевам се, няма да се криеш от мен.

— Не и в този живот — мрачно отвърна той.

Блис не продължи темата. Очевидно това съживяваше спомени, които по–добре беше да забравят. Минути по–късно тя чу равномерния ритъм на дишането му да се променя и разбра, че е заспал. Преди да се отдаде на същия блажен отдих, тя отдели един кратък миг да помоли Господ да дари нея и Гай с щастие и живот без врагове и опасности.

 

 

Враг на Блис нервно седеше с двама дрипави пирати в една от многобройните кръчми до брега. Те тихо разговаряха в задименото помещение, вонящо на пот и евтин ром. Осеяният с храчки и дървени стърготини под издаваше нехайните, примитивни обноски на грубите му, прости посетители. Но Джералд Фолк и придружителите му, изглежда, не обръщаха внимание на околната обстановка.

— Откъде да знаем дали ще дадеш сухото за информацията ни, Фолк? — попита кривогледият брадясал моряк с плетена шапка.

— Със Скуинт дочухме, че имаш проблеми с корабите — притисна го вторият мъж. Той беше по–дребен от придружителя си и по–грозен: с почернели зъби и груби черти. — Нали пиратите изпратиха повечето от тях на дъното.

— Не се притеснявайте за сухата пара — възрази Фолк. — И не ме наричайте по име. Колкото по–малко хора ме разпознаят, толкова по–добре. Тук съм, само защото вие ми изпратихте съобщение, че можете да ме осведомите за мъжа, когото наричат виконт Гай Хънтър. Преди една седмица пуснах мълвата на улицата, че ще платя за информацията. Не съм променил намерението си.

Скуинт се изсекна и изплю на пода.

— Не знам, господине. Нашата информация не е от евтините. Ти какво мислиш, а, Монти?

Монти извъртя очи.

— Това може да застраши живота ти, да знаеш. Ако Хънтър научи, кой ти е казал, ние сме мъртви.

Фолк наостри уши.

— Хънтър? Имате предвид виконт Гай Хънтър? — Алармени звънци оглушиха в главата му. — Какво знаете за него? Хрумна ми, че това може да е пиратът Хънтър. Вие по–добре можете да ме осведомите, да ми кажете какво знаете. Страшно ме заинтригувахте.

— Първо, нека видим парите — настоя Монти.

Фолк беше подготвен. По–рано тази седмица той бе извикал Клод Гренвил да го информира за женитбата на Блис с богатия англичанин и да излее злобата си от измяната й. Когато поиска пари, Клод неохотно му даде последната си ценна картина — като утеха за загубата на Блис. Фолк незабавно я продаде и пусна мълвата, че щедро ще плати всяка информация за известния виконт Гай Хънтър.

Нищо не можеше да го убеди, че Гай е мъжът, за който се представя. Много малко се знаеше за странника, който се появи отнякъде и твърдеше, че е англичанин с благородническа титла. Ако виконтът не беше откраднал Блис от него, въобще нямаше да го е грижа кой е и за какъв се представя. Но всичко се беше променило след женитбата му с нея и Фолк възнамеряваше да разбере причината за това.

Измъкна торбичка със златни монети от джоба си и изсипа съдържанието в дланта си.

— Това достатъчно ли е?

Скуинт посегна към монетите, но Фолк бързо отдръпна ръка.

— Първо информацията.

Пиратите впиха алчни погледи в златото, останало в дланта му, пошушнаха си нещо, после кимнаха.

— Много добре. И тъй информацията — повтори Фолк, като се наведе толкова близо до моряците, че го лъхна неприятният им дъх, пропит с ром.

— С Монти бяхме на дигата през деня, когато виконтът пристигна в Ню Орлиънс с кораб на Джийн Лафит — повери му Скуинт. — Не знаем как се е нарекъл след това, но веднага го познахме. Превръзката му на окото го издаде.

— Стана ни любопитно — продължи Монти. — Поразпитахме тук–там и научихме, че се е нарекъл виконт Гай Хънтър. Това не е истинското му име. Преди около година бяхме моряци при Хънтър. „Хищник“, така се казваше корабът. Само си взехме каквото ни принадлежеше, но ни обвиниха, че сме откраднали ценни неща от трюма. Има пирати, които са му верни, а ние нарушихме правилата. Хънтър ни заряза на брега на един пустинен остров да умрем.

Очите на Фолк заблестяха от вълнение.

— Искате да кажете, че виконтът е пират?

— Аха — потвърди Скуинт, — точно това казваме. Хънтър, Гаспърила и братята Лафит, всичките са членове на братството. Техните кораби нападат нищо неподозиращите търговски кораби, а после ги изпращат на дъното без стоките им. Държат жените в плен на остров Каптива, докато уредят откупа им.

— Носи се слух, че Хънтър е измамил Гаспърила и скоро след това е изчезнал — повери му Монти. — Някои казват, че е мъртъв. Други — че живее като крал от ограбените съкровища.

Той сръга в ребрата кривогледия пират.

— Но ние знаем по–добре, нали, Скуинт? Хънтър е тук, в Ню Орлиънс, и се крие зад английска титла.

— Защо не съобщихте на властите? — искаше да разбере Фолк. — Има награда за главата му.

— Дяволски опасно е, а и не можем да докажем, че това е Хънтър, известният пират — възпротиви се Скуинт. — Не сме граждани, почитащи законите. Не ни посрещат добре в Ню Орлиънс. Всеки мъж с титла има власт. И много суха пара. Но на почтен гражданин като теб могат да повярват.

Фолк се облегна назад и започна да премисля всичко, което току–що беше научил. Щеше да сгреши, ако наеме тези мъже да убият Гай Хънтър. Сега обмисляше как да използва безценната информация в своя полза. Не му трябваше много време да се досети, че Хънтър вероятно беше човекът, който потопи търговските му кораби и го направи бедняк, мъжът, държал Блис в плен и й направил бебе. Яростта го заслепи. Той щеше да накара Хънтър да си плати за огромните загуби, които му бе причинил през всичките тези години.

Да убие Хънтър, е много лека смърт, реши Фолк. Искаше пиратът да си плати за това, че открадна парите на Блис под носа му. И искаше тя да страда за болката, която му причини. Но най–много от всичко искаше парите й. Вече имаше идея как да вземе това, което трябваше да бъде негово.

— Искаме си парите — обади се Монти, като прекъсна бленуването му.

Джералд хвърли торбичката със златото на масата. Монти я грабна и пъхна в джоба на мръсното си сако.

— Ами сега да си тръгваме.

— Нямате планове да напускате града, нали? — попита Фолк.

Мъничките очи на Монти се присвиха.

— Защо питаш?

— Може да имам друга работа за вас. Къде мога да ви намеря, ако ми потрябвате?

— Не сме евтини — заяви Скуинт.

— Разбира се, че ще ви платя.

— Вечерите можеш да ни намериш тук. Наемаме стая на горния етаж, когато имаме пари. Ако не намерим подходяща работа или не успеем да ограбим някого, отсядаме в най–близката къща.

— Ще ви намеря — каза Фолк и се надигна. — Много съм ви задължен за информацията. Тя ме просветли и вдъхнови.

Повече от просветление, помисли си Фолк, като се качи в каретата и дръпна юздите. Отмъщението щеше по–добре да го покаже. Сега се нуждаеше от време, за да реши как най–добре да използва информацията и да обмисли различните варианти, така че да има полза от всичко това.