Джилиан Хофман
Възмездие (9)

8

Цялото тяло на Клои се сгърчи от паника. Сънуваше някакъв кошмар, че закъснява с пет минути за държавния изпит и се кара с квесторите, които не я пускат да влезе. Очите й все още не можеха да се отворят, а съзнанието й отчаяно се опитваше да свърже току-що чутите думи с действието, разиграващо се в съня й.

В следващия миг усети допир на гладка гума по кожата на лицето си и вкус на талк от гумени ръкавици върху устните си. Огромна тежест притисна гърдите й и изкара въздуха от дробовете й. Опита се да извика, но не излезе никакъв звук. Нещо меко и гладко бе напъхано в устата й чак до гърлото и предизвикваше напъни за повръщане. Широко отворените й от ужас очи опитваха да се приспособят към пълния мрак в стаята. Насочи ръце към лицето си, но в същия миг някой ги сграбчи, вдигна ги нагоре и бързо и здраво ги завърза със силно притегнато въже за металната рамка на леглото. Краката й след това бяха грубо разтворени и завързани за металните колони в двата ъгъла на леглото.

Това не може да бъде. Сигурно е кошмар. Боже, моля те, нека се събудя. Събуди ме, Господи!

За по-малко от четирийсет секунди беше напълно обездвижена. Очите й свикнаха с тъмнината и тя въртеше отчаяно глава наляво и надясно, за да види нападателя си.

Различи неясна фигура с наведена глава, която затягаше възела на въжето около левия й глезен. Стомахът й се сви от ужас. Лицето и главата се белееха призрачно на слабата светлина от електронния будилник. Две червени снопчета коса стърчаха от двете страни на темето. Той погледна към нея и Клои видя яркочервената уста и топчестия нос. Лице на клоун, маска. В дясната си ръка държеше голям нож.

Може би иска пари. Моля те, моля те, вземи телевизора, вземи стереоуредбата! Портмонето ми е на масичката в хола! Искаше да изкрещи това, но заради запушената уста не можа да каже нищо.

Обикаляйки леглото, той бавно прокара пръсти през ръкавиците по острието на ножа. Очите му не се отделяха от нея, втренчени през черните отвори на маската. Тя усещаше погледа му върху себе си, чуваше дишането, долавяше мириса на потта му. Обезумяла, Клои рипна с ръце и крака, опитвайки се напразно да скъса вървите, но не можа дори да помръдне. Тънките корди се впиваха в нежната кожа на глезените и пръстите й започнаха да изтръпват поради затрудненото кръвообращение. Опита се да изплюе запушалката от устата си, но езикът й не помръдваше. Тялото й се извиваше безпомощно, а той се приближаваше все повече, докато застана в долния десен край на леглото.

Плъзна пръст съвсем бавно нагоре по прасеца, коляното и бедрото й, докато стигна до долния ръб на пижамата. Клои се гърчеше от допира му, но беше напълно безпомощна. Чуваше бясното туптене на собственото си сърце.

Климатикът смени режима и бръмченето утихна. Навън дъждовните капки тропаха силно по стъклото на прозореца и по металната кутия на климатика. Бурята се беше развихрила. Удари оглушителна гръмотевица, отекна надалеч, светкавици прорязаха небето, светлината им проби в стаята през щорите и очерта фигурата му. Тя видя ясно рунтавите червени вежди и разтегнатата клоунска усмивка. По оголения му врат бяха провиснали бяло-руси кичури.

Изведнъж той се отдръпна от нея и остави ножа на нощното шкафче. Отвори чекмеджето и извади оттам две свещи с кокосов аромат и кутия кибрит. Тя го наблюдаваше, докато той ги палеше, пламъчетата разпръснаха мек блясък и нежен мирис в стаята. Няколко минути той я гледа мълчаливо, запъхтян зад тесния отвор на гумената маска. В светлината от свещите сянката се извисяваше грамадна и разкривена на стената.

— Здрасти, Клои. — Широко усмихнатата маска се наведе над нея. Думите излетяха със свистене през тесния отвор. Стори й се, че вижда студени сини очи през малките дупки, зад които се криеха. — Много ми липсваше, Клои. Страхувах се, че няма да се прибереш тази нощ. — Обърна се, взе ножа от шкафчето и отново се наведе над нея. — Пропусна часа си по гимнастика, само за да прекараш нощта с гаджето? Немирница такава, тц, тц.

Обля я студена пот. Той знаеше името й. Знаеше, че е пропуснала часа си по аеробика. Да не би да работи в спортния център? Умът й отчаяно се блъскаше да разпознае гласа му — нисък и приглушен от маската. Май леко фъфли или се опитва да прикрие акцент? Британски ли?

Той се наведе и коленичи до нея. Приближи маската по-близо до ухото й и отмахна косата от бузата й. Тя усети миризмата на гумата, примесена с леко ухание на „Куорум“, парфюмът, който бе подарила на Майкъл за Коледа. Лъхна я дъхът му на застояло кафе.

— Знаеш ли, наистина трябваше да го оставиш при теб тази нощ — прошепна клоунът в ухото й.

Нова светкавица изтрещя навън, озари ярко спалнята и във внезапно вдигнатата му ръка на сантиметри от корема й тя видя да проблясва нож. Очите й щяха да изскочат. Той се засмя и се изправи. Пръстът му полази по тялото й, по ръката и рамото до гърдите под пижамата. Ножът следваше по въздуха отгоре движението на ръката му.

— Хубавица като моята Клои не бива да остава сама.

Рязко спусна ножа и отряза долното копче на пижамата.

— Защото не се знае какво може да се случи на едно голямо момиче в големия град.

Ножът отсече следващото копче. Мощен тътен и нов блясък на светкавица се разнесоха вън. В далечината писна аларма на кола.

— Не се притеснявай, Бобче. Аз добре ще се погрижа за моето голямо момиче. Ще те накарам да се усмихнеш.

Отхвърча още едно копче.

Тялото й потрепери. Боже мой, знае и прякора й.

Той подигравателно взе да души въздуха през отворите за носа.

— Ммм. „Шанел 5“. Обичам този мирис. Напръскала си се за мен, нали? И на мен ми е любим парфюм.

Знаеше и кой парфюм употребява.

— Какво още си облякла за мен тази нощ? — Отиде и последното копче, изтърколи се настрани и падна на пода, тупна меко и глухо на килима. Върхът на ножа се плъзна под пижамата и започна да я разтваря. Преднамерено и бавно избута встрани първо едната, после другата предница, докато се покаже оголеният й корем. Мина по пъпа нагоре, разтвори останалата част на пижамата и откри двете гърди. Впиваше жадни очи в нея. Дишането му се учести.

Прокара бавно ножа по едната и другата гърда, по щръкналите им зърна и го плъзна към шията. Клои усещаше как студеното острие се допира до нежната й кожа, притискайки дълбоко плътта, без още да я реже. Той спря на медальона с форма на сърце върху гърлото й и се поколеба за миг. Пъхна острието под верижката и с рязко движение я скъса. Медальонът също се хлъзна до тялото й. Той застина. Клои усети как погледът му прониква в нея, нагоре и надолу по цялото й тяло.

О, Боже Господи Исусе, недей!

Ножът гневно се спусна по крака й и отхвърли последните остатъци от розовата пижама. Голите й крака се гърчеха и дърпаха с всичка сила въжетата, пристегнали глезените. Той прекара острието на ножа по тях, започна от върха на пръстите нагоре по глезените и вътрешната страна на бедрата, натискаше все по-силно и дълбоко, но още не режеше. Пъхна острието под ивичката плат на ханша и сряза гащичките й, оставяйки я напълно гола.

— Толкова си хубава, иска ми се да те изям — изръмжа прегракнал.

О, боже, не, не, не! Това е някакъв кошмар. Дано да е кошмар. Почти чуваше гласа на баща си. Внимавай много, Клои. Ню Йорк е голям град, там има всякакви хора и не всичките са свестни.

Клои се бореше отчаяно да изплюе парцала, натикан в устата й. Сърцето й щеше да се пръсне. Извиваше неистово ръце, докато вървите режеха кожата на китките й.

Той я наблюдаваше как се гърчи и извива в леглото. След това остави ножа на шкафчето и съблече черната си тениска. Кожата му беше загоряла и без косми, имаше добре очертани мускули и прибран стегнат корем. Разкопча сините си джинси и бавно ги смъкна надолу, най-напред извади единия крак, след това другия, акуратно ги сгъна и ги преметна върху облегалката на стола. Клои забеляза, че над лявата китка има грозен изпъкнал зигзаговиден белег, заприлича й кой знае защо на пътния знак „Опасни завои“.

— Имаш късмет, Клои, че не закъсня много — каза той. — Можем да си прекараме достатъчно време заедно. — Последно свали слиповете, излагайки на показ ерекцията си.

Подробностите. Забелязвай отличителните му белези, Клои. Запомни гласа му. Дрехите. Огледай се за знаци, за татуировки. Всичко, каквото и да е.

— За малко да забравя. Донесъл съм торбата с фокусите. Знам някои хватки, които можем да опитаме. — Протегна се към пода и отвори една черна найлонова торба. Извади нещо, което приличаше на изкривена кука, тъмна стъклена бутилка и парче кабел. Озърна се наоколо. — Май ще ми трябва някакъв извод.

В съзнанието си тя започна да пищи, тялото й се мяташе в леглото.

— Сега, ако си послушно момиче, Клои, господин Клоуна добре ще те обслужи — просъска той.

Покатери се върху нея и я насилва до първите лъчи на слънцето.