Към текста

Метаданни

Данни

Серия
С. Д. Таунзенд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Retribution, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 28гласа)

Информация

Сканиране
Bridget(2011)
Разпознаване и корекция
Еми(2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI(2013)

Издание:

Джилиан Хофман. Възмездие

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2007

Редактор: Рада Шарланджиева

ISBN: 978-954-529-511-9

История

  1. —Добавяне

82

Тя седеше в кабинета си зад спуснатите щори зад бюрото, затрупано с безброй книжа. В дъното малкият портативен телевизор тихо излъчваше новините на Канал 7, а пред нея стояха недокоснати купичка изстинала супа и поредното, вече пето кафе. Естествено, новините започваха с процеса „Купидон“, после следваха съобщения за разкрити измами от инвестиционни компании, ограбили с милиони лековерните граждани на Южна Флорида и накрая няколко думи за изчезналата студентка от Форт Лодърдейл. На Си Джей не й се прибираше вкъщи. Не й се стоеше и тук. Но спасение нямаше. И това беше проблемът. Поне до края на седмицата. Защото тази седмица всичко ще приключи.

На вратата леко се почука и преди да успее да отговори, тя леко се отвори. Очакваше побеснелия Джери Тиглър или дори загрижените Доминик Фалконети и Мани Алварес, които избягваше от седмица. Изобщо не очакваше, че на вратата ще се появи усмихнатият Грегъри Чеймбърс.

— Може ли да вляза? — попита той, въпреки че вече влизаше в кабинета й.

Тя се стегна и поклати глава, но не можа да каже нищо, преди той да седне на свободния стол пред нея.

— Как си? — повдигна вежди със загрижен израз на лицето. — Бях на семинар на долния етаж и реших да ти се обадя. Не се яви на последните два сеанса и съм разтревожен за теб. Подложена си на голямо напрежение.

— Добре съм, добре съм — отговори тя, все още потреперваща. — Нямаше защо да се отбивате.

— Напротив, не изглеждаш добре, Си Джей. Имаш вид на болна. Гледах те по телевизията и много се безпокоя за теб.

— За мен ли се безпокоите? За мен? — не можа да сдържи тя гнева, болката и объркването си. — Обърнах се към теб за помощ, Грег, доктор Чеймбърс, като към лекар и приятел, а вие сте ме мамили през цялото време!

На лицето му се изписа изненада и обида.

— Какво говориш, Си Джей?

— Идвах при вас. Във вашия кабинет — изкрещя тя.

— Да, Естел ми каза, че си се появила миналата седмица — започна той да се оправдава, — но когато излязох от кабинета си, теб те нямаше. Точно това поведение много ме тревожи…

Тя го прекъсна, задавена от сълзи.

— И видях. Видях всичко в регистрационната книга.

— Надничала си в моята регистрационна книга? Си Джей, как е възможно…

— Вие лекувате и него. Това копеле Бантлинг. И нищо не сте ми казали. Знаели сте през цялото време, че той ме изнасили, и сте ме премятали като пълна глупачка.

Смаяното лице на Грег Чеймбърс потъмня от възмущение при това обвинение.

— Няма такова нещо! Чуй ме, Си Джей, наистина лекувах Били Бантлинг, вярно е…

— И не ми казахте нищо! Как можахте? Защо не ми казахте?

— Не ти дължа нито извинение, нито обяснение по този въпрос, но заради нашето приятелство ще разясня накратко. — Гневът в гласа му се надигна и въпреки че направи усилие да се овладее, тонът му я преряза, а тя се почувства нищожна и несигурна. — Като юрист знаеш отлично, че нямам право да огласявам факта, че лекувам някого. Това е поверителна и лична информация. И никога не бих я разкрил. Никога. Клел съм се. Никому и по никакъв повод, освен с изричното съгласие на пациента. Аз не знаех, че съществува такава връзка, докато ти не дойде и не ми каза, че арестуваният по делото „Купидон“ е твоят изнасилвач. А по това време вече нямах никакъв контакт с Бантлинг, защото той беше арестуван. Естествено, няма да споделя с теб нито един факт от сеансите ми с Бил, така че не настоявай. Запомни само, че никога няма да компрометирам свой пациент. Никога. И колкото и да ти изглеждам безчувствен, Си Джей, съмненията относно моя професионален морал дълбоко ме засягат и обиждат. Намирах се в трудно положение, но постъпих според изискванията на етиката. Дойдох да те видя как си и да ти помогна, ако мога. Но май идеята не е добра. Като твой лекуващ лекар обаче ти препоръчвам да продължиш терапията с друг специалист, защото показваш ясни признаци на криза — завърши той и стана да си тръгва.

Внезапно и необяснимо я обзе срам. Мислите се блъскаха в обърканото й съзнание.

— Не зная какво да правя — прошепна. — На кого да вярвам и в какво да вярвам. Всичко се разпада и нищо не мога да управлявам. Изглежда нереално. Вече не зная къде е истината, доктор Чеймбърс. — От очите й отново рукнаха сълзи, макар да смяташе, че отдавна се е изплакала.

Беше късно. Грег Чеймбърс беше ядосан и нямаше как да вземе думите си назад.

— Предупредих те да не се заемаш с това дело, защото си твърде обвързана с него, Си Джей. Най-вероятно липсата на дистанция е замъглила погледа ти за личните отношения. Може би връзките ти са неподходящи, след като нямаш доверие никому. Решенията, взети под напрежение и в объркано състояние, най-често са неправилни.

— Доминик? Него ли имате предвид?

— Само ти давам съвет, както преди няколко месеца. Дистанцията дава перспектива, а ти имаш нужда точно от това. Продължи терапията и сама ще се убедиш. Довиждане.

Той хлопна вратата и тя остана отново сама в кабинета.

Хлипаше, скрила лице в длани, усещаше трошенето под напора на отчаянието, а отварящите се все по-широки пукнатини застрашаваха да разрушат всичко, което се бе старала да възстанови през последните десет години.

Не видя снимката на двайсет и една годишната студентка Джули ла Трианка от Атлантическия университет на Флорида, която се мярна на екрана, и не чу коментара на нахаканата водеща с гълъбовите очи, която определи изчезването на тъмнокосата красавица от един бар във Форт Лодърдейл в нощта на Новата година като „мистериозно“.