Джилиан Хофман
Възмездие (81)

80

— Опитал ли си се да се свържеш с нея, Дом? — попита Мани, нахлупил на една страна лъскава златна новогодишна шапчица. Празненството бе в разгара си и той, както и всички останали, вече бе направил главата.

— Да. Но ми отговаря само гласовата поща. Малко съм притеснен, Мани.

— Знам, че си притеснен, амиго. Я пийни още една бира. Мари! — извика през навалицата към другия край на претъпкания хол на Еди Боуман, където се бяха събрали полицаи, криминалисти, агенти и детективи. Всички бяха с лъскави шапчици на главите и пиеха шампанско от пластмасови чаши. — Донеси на Дом още една бира.

Марисол прекъсна разговора си с останалите жени. Тя беше издокарана от главата до петите в лилави пайети, които най-очебийно и преднамерено липсваха около корема. Марисол хвърли на Мани раздразнен поглед и цъкна с език.

— Добре де, добре. Моля, донеси на Дом още една бира. — Мани се обърна към Доминик. — Жените винаги държат на добрите обноски. Май ще се върна към ергенските си навици. И ти не се захващай с никоя, Дом.

— Така или иначе, не искам повече пиене. Ще се прибирам, Мани.

— Хайде де, наближава полунощ. Не можеш да си тръгнеш, преди да ударят камбаните. А тя може да не е в града. Заминала е някъде за празниците.

— Възможно е. Но колата й стои пред блока.

— Значи дебнеш, а? Обикаляш блока?

— Много се притеснявам. Не изглежда никак добре. Отслабнала е, не яде нищо, а явно и не спи. Няма да се обади на никого от нас. Дори на теб. Този Бантлинг я е обсебил напълно. Явно я държи с нещо. Ти я познаваш от години. Виждал ли си я някога такава?

— Не, никога. Аз също се притеснявам. Май това дело й идва нагорно. Може да е решила да се отпусне през почивните дни — замълча и отпи глътка бира. — А може и да си има някой друг?

— Ако беше така, щях да се оттегля. Не мисля, че има друг. Захванала се е с нещо, което се оказва прекалено голям залък за нея и не иска да сподели с никого. Не иска помощ и това я разкъсва. Виждам го в очите й. Когато ми позволи да погледна в тях.

— Сега като приключи обвинението, какво предстои през следващите дни?

— Само защитата.

— Там е проблемът. Никой не е в състояние да предположи какво ще говори психарят и дали изобщо ще поиска думата. От сервиза нищо не излезе, така ли?

— Абсолютно нищо. Проверихме навсякъде. Даже тази сутрин Еди тръгна по някаква следа, но и от нея нищо не изскочи. Ще трябва да изчакаме и да видим какво ще предприеме Бантлинг.

— Адвокатката му е голямо лайно — повиши Мани глас: — „Ще докажем, че кръвта е животинска. Ще докажем, че не е знаел какво има в багажника. Въпреки че не сме задължени да го правим“. Глупости! Луминолът не показва от кой тип е кръвта, оплискала цялата барака. Позволява само да я видим. Тя знае това прекрасно и затова увърта. Както и Бантлинг, който твърди, че кръвта по тавана е от птица. Как ще го докаже? Каква е тая птица, дето пръска кръв като фонтан. Но това няма значение за Рубио. Води за носовете съдебните заседатели, както си поиска.

— Или за нещо друго.

Мани поклати глава отвратен.

— Чу ли какво ми каза приставът на Часкъл? Глупачката от първия ред на заседателите продължава да върти мили очи на Бантлинг. Дори след кървавите показания на Нилсън! Толкова ли е загоряла тая жена?

Като по сигнал в този момент се появи Марисол с две бири.

— Ето, Мечо — изчурулика тя и подаде шишетата, — само защото каза „моля“.

— Добре, Мани. Трябва да тръгвам. Искам да свърша две-три неща утре. Ще поразпитам още няколко души, преди Бантлинг да изпълни номера си другата седмица.

— На връх Нова година?

— Луд умора няма. Така се спасявам от мрачни мисли.

— Потърси я утре пак, Дом. Вече му се вижда краят, не я оставяй.

— Кого да потърси? — полюбопитства Марисол.

Доминик тръгна към вратата, сбогувайки се с останалите.

— Пет, четири, три, две, едно… Честита Нова година! — извика Дик Кларк от екрана на телевизора и в стаята избухнаха възгласи, пожелания, свирки и крясъци. — Каква хубава Нова година ще бъде! — надвикваше говорителят оглушителната новогодишна музика.

— Съмнявам се, Дик — измърмори на себе си Доминик, докато затваряше вратата. — Силно се съмнявам.