Джилиан Хофман
Възмездие (74)

73

— За бога, как се случи така, че не знаехте това, Си Джей? — Тиглър нервно се разхождаше из нейния кабинет и приглаждаше с ръка косата си. — Заприличахме на студенти по право на първия си стажантски процес!

— Не зная, Джери. Те се отказаха от предварителния преглед на доказателствата. Ние бяхме сигурни, че всичко е в кърпа вързано, а явно не е било така.

— Колата му е била на сервиз цели два дена преди убийството, а оперативната група с опитните детективи, представете си, не е разбрала, та трябваше някой друг да им го каже! — Тиглър беше почервенял от гняв.

Си Джей не помнеше да го е виждала такъв.

— Обстоятелството, че колата е била в сервиз, не го оневинява. Той все пак е карал труп в багажника си.

— Да, но заради това обстоятелство ние сега изглеждаме като кръвожадни прокурори, които не са си свършили работата, затова се опитват да набедят първия хванат за сериен убиец и да го хвърлят на ужасената публика като изкупителна жертва. Приличаме на любители, а това никак не ми харесва, особено в година на избори.

— Ще оправя нещата, Джери. След десет минути имам среща с инспекторите Алварес и Фалконети. Ще намерим изход.

— Надявам се, Си Джей. Дори федералните не искат вече да имат нищо общо с това дело. Като чу новината, Том де ла Флорс оттегли обвиненията си. Смята, че случаят се нуждае от ново разследване, за да не бъде обвинен невинен човек въз основа на косвени факти. — Спря да се разхожда и избърса длани в панталоните си. — По дяволите. Станахме за смях.

— Ще оправя нещата, Джери.

— Доверих ти се за това дело, Си Джей. Добре ще е да оправиш нещата, само толкова ще ти кажа. — Приглади косата си и посегна към дръжката на вратата. — Трябва земята да обърнем, но да сме сигурни, че не пращаме на смърт невинен човек.

Вратата тресна след него. След няколко секунди леко се почука и отново я отвориха. Мани провря глава.

— Шефът ви не изглеждаше добре. Помислих си, че ще припадне.

— Няма да е сам.

Мани влезе в кабинета, последван след миг и от Доминик. Тримата се спогледаха.

— Какво, по дяволите, става, момчета? — попита накрая Си Джей, опряла ръце на бюрото си в пълно отчаяние. — Как пропуснахте тази история със сервиза? Къде точно се е намирал той в десетте часа преди откриването на трупа на Ана Прадо?

— Си Джей, знаеш, че той отказа да разговаря с нас. Още щом го пипнахме на моста, започна да скимти за адвокат. Освен това отказа да се запознае предварително с доказателствата. — Доминик правеше усилия да овладее раздразнението си. — Разпитахме над триста души. Не е бил с никого от тях на осемнайсети и деветнайсети септември. А ягуарът беше чисто нов, как да допуснем, че се е нуждаел от сервиз?

— Това е било план. Да ни пусне да стигнем до този етап и да ни направи на глупаци пред заседателите. Трябваше да го предвидя, Лурдес и преди е прилагала тази тактика — устройва засади в хода на процеса. Но не допусках, че ще го направи при толкова висок залог. Уликите уж изглеждаха безспорни…

— Я чакай, тя направо ме обвини, че съм манипулирал доказателствата, за да стигна до арест. Да не мислиш, че ми е много приятно, Си Джей? — избухна Доминик и гласът му прокънтя в кабинета. — Не си мисли, че само ти се скъсваш от работа, за да остане тоя тип зад решетките.

Мани се опита да заглади нещата и каза с най-кроткия глас, възможен за един мечок:

— Госпожо прокурор, обикаляме всички гаражи в радиус от пет километра…

— Направете ги десет. Трябва да открием тоя сервиз и да видим какво ще ни кажат.

— Добре. Десет. Ще разпитаме отново свидетелите. Всички негови познати в Маями…

— И не губете време, защото съдия Часкъл е решил да придвижи делото бързо. Започва рано сутрин и свършва в полунощ. Нямаме много време.

— Може да почакаме да видим с какви аргументи ще представи своята теза — каза Доминик.

— Дотогава ще е твърде късно, Доминик. Ако заседателите повярват, че нямаме твърди доказателства, и, още по-лошо, премълчаваме нещо, направо ще го пуснат да си излезе. А това няма да стане. Няма да го позволя! — Както и преди, тя отново почувства как многобройните пукнатини по нейната крехка фасада, слепявани досега с години лечение, започват да се разширяват и да се разклоняват във всички посоки. Прекара ръка през косата си в опит да събере мислите си.

Доминик я наблюдаваше внимателно.

Гледаше я как се разтрошава. Гледаше я как рухва направо пред очите му.

— Трябва отново да прегледам всичко. Абсолютно всичко. Да открия какво още може да ни сервира, преди да го е направил — каза тя на глас, но очевидно говореше на себе си.

Вдигна поглед от бюрото към двамата, те я наблюдаваха. Мълчанието подейства отрезвяващо.

— Не разбирате ли? Всичко е било отдавна планирано — дрезгаво и разтреперано прошепна тя. — Той ми е устроил засада. А аз дори не разбрах…