Джилиан Хофман
Възмездие (52)

51

— Не желая да разговарям с теб.

— Моля те, моля те, само една минутка. Ужасно съжалявам. Не предполагах, че ще стане така, че той ще изговори подобни неща. — Лурдес подтичваше до Си Джей, опитваше се да привлече погледа й. — Си Джей, моля те, изслушай ме.

— Я да видим ще позная ли какво е станало, ти си използвала връзките си и си се добрала до полицейските доклади от Ню Йорк. Дала си зареден пистолет в ръцете на един побъркан, а сега се изненадваш, че той е застрелял някого? Остави ме на мира, Лурдес. — Си Джей продължаваше да върви забързано.

— Той знаеше факти, които се потвърдиха от докладите. Затова му позволих да ги прочете.

— Бях нападната преди дванайсет години, Лурдес. Той е разполагал с дванайсет години, за да се запознае с докладите, преди ти така услужливо да му ги осигуриш. Не оставяй да те лъже толкова лесно.

— Си Джей, наистина много съжалявам, че нещата се обърнаха така. Зная, че ти е било особено мъчително…

Си Джей спря рязко и се обърна към Лурдес с поглед, който би замразил чаша с вода. Гласът й трепереше.

— Представа нямаш. Дори не можеш да се опиташ да си го представиш. Минава ли ти през ум какво е да се събудиш посред нощ завързана от ненормалник с маска на лицето, който реже кожата ти на ленти с назъбения си нож?

Лурдес затвори очи, сви се и се извърна.

— Май не ти е много приятно да слушаш такива неща, нали? — тихо и презрително съскаше Си Джей, сякаш плюеше думите като отрова към Лурдес. — Знаеш ли, дори самата дума изнасилване не звучи кой знае колко страшно. Всяка четвърта студентка в университетските градчета е преживявала изнасилване. Какво толкова, минало — заминало. Но тоя случай се отнася до нещо много повече. Като да те измъчват цели четири часа и да те насилват много пъти подред, с пенис, с бутилка, даже със закачалка. Да се гърчиш под мъж, който си доставя удоволствие, като разрязва кожата ти и гледа как изтича кръвта ти. Да пищиш толкова силно вътре в себе си, че да експлодираш от болка и страх. Може и да не си чела докладите, които си дала на своя клиент. Ако си беше направила труда да ги прочетеш, щеше да знаеш, че моят насилник ме остави стерилна. Остави ме да умра, подгизнала в собствената ми кръв. Как си представяш, че ще дойдеш и ще ми хвърлиш тези обвинения в лицето и аз ще го понеса лесно? Помисли ли, преди да го направиш? Кой ти даде това право?

— Но, Си Джей, той ми е клиент и го заплашва смъртно наказание. — Гласът й звучеше задавено, тя търсеше извинение. Нямаше да го намери, никъде.

— Но ти е доверил, че е чудовище. Че преди дванайсет години брутално е изнасилил една жена, която днес се оказва прокурор по дело, обвиняващо го в изнасилване и убийство на единайсет жени. Колко удобно! И без да помислиш за последиците, ти атакуваш жена, за която знаеш, че е била изнасилена, атакуваш я в негово присъствие! Не зная как твоят клиент е разбрал за случилото се с мен, наистина не зная, мога само да се досещам. Но ще ти кажа още нещо — съвестта ми е чиста. Ако по някакво чудо той излезе някога от затвора, за да изнасилва, измъчва и убива отново други невинни жени, което той неизбежно ще прави, ако му се даде възможност, зная, че ще имам очи да се изправя пред близките им и да кажа искрено: „Съжалявам за вашата загуба“. Моята съвест ще е спокойна. А твоята, Лурдес?

Лурдес мълчеше. По бузите й се стичаха сълзи.

— Направи за твоя клиент, каквото смяташ за необходимо. А аз ще постъпя, както мисля, че е правилно. А сега ме извини, имам уговорена среща.

С това Си Джей се обърна и прекоси Тринайсета улица, като остави Лурдес да плаче на тротоара пред ареста на окръг Дейд.