Джилиан Хофман
Възмездие (45)

44

Докато си проправяше път към зала 4–8, където в един и половина започваше ръководеното от съдия Нелсън Хилфаро заседание по молбата за освобождаване под гаранция, Си Джей отново усети влудяващото пърхане на пеперудени крилца в стомаха си. С всеки нов етаж, на който я издигаше люлеещият се стоманен асансьор, пулсът й се ускоряваше, а пеперудите размахваха по-силно крила, като буболечки в буркан, и тя знаеше, че просто ще й прилошее. Но въпреки че ръцете й се потяха от нерви, докато стискаше коженото си куфарче, лицето й оставаше каменно. Паническият страх, който изгаряше стомаха и стягаше гърлото й, беше невидим за другите. В това поне беше сигурна. За останалия свят тя беше увереният силен прокурор. Вътре в себе си обаче се страхуваше да не се разпадне на хиляди парчета.

Досега се беше справила с над двеста такива заседания. Може би и триста. Те бяха напълно рутинни. Всеки подсъдим, обвинен в престъпление, наказуемо с доживотен затвор или смърт, има право да подаде молба за освобождаване под гаранция и въпреки че на тези заседания се губи много време, ако разполагаш със солидни аргументи и добър следовател, изходът винаги е ясен. Но това дело не беше обикновено.

Минаха почти три седмици, откакто видя Уилям Бантлинг в съдебната зала при съдия Кац. Три седмици, откакто осъзна ужасния факт, че кошмарът й е оживял. И въпреки че първоначалният шок бе преминал и съзнанието й започна да смила фактите, с които тя насила го захранваше, все още не знаеше дали ще изтърпи да седи в една зала на няколко метра от него под погледа на ледените му сини очи. Не беше сигурна как ще понесе мисълта, че двамата ще дишат един и същ въздух, че присъствието и миризмата му ще бъдат навсякъде около нея и няма да има друго спасение, освен да избяга от залата, сподирена от тълпа репортери по петите и сърдитите викове на съдията. Как ще реагира, като се изправи лице в лице със своя насилник? Ще се вцепени ли, ще я задуши ли страхът, както стана на предварителното съдебно заседание? Ще рухне ли разплакана, както всяка нощ през тези седмици? Ще се разкрещи ли, сочейки го като чудовище от филм на ужасите? Или просто ще грабне стоманения нож за разрязване на страници и ще го забие в сърцето му, преди затворническата охрана да я спре? Беше ужасно и затова в стомаха й танцуваше ято пеперуди. Не знаеше какво ще направи. И се съмняваше в собствените си възможности за самоконтрол.

Тя отвори тежката махагонова врата, пое дълбоко въздух и влезе в препълнената съдебна зала. За днешното заседание бяха планирани седем случая, но все още нито един от затворниците не беше преведен по моста до залата. В ложата на съдебните заседатели днес щяха да седнат обвиняемите, завързани един за друг с вериги, но тя беше още празна. Си Джей усети как от гърдите й пада голяма тежест и беше много доволна, че може да диша свободно. Поне засега. В редиците за публиката до масата на обвинението забеляза да стърчи голата глава на Мани Алварес. При неговия ръст не беше трудно да бъде забелязан сред скупчилите се детективи и прокурори, които разглеждаха графика на делата и се опитваха да се скрият от хищните обективи на десетина камери. Тя огледа бързо залата, търсейки познатите широки рамене, черната коса и прошарената брадичка на Доминик, но от него нямаше следа. Точно в този момент една тежка и топла ръка се отпусна на рамото й.

— Мен ли търсиш?

Беше с искрящо бяла риза, тъмносин костюм и връзка на сиви и сребристи ивици. Косата му беше старателно сресана, но все пак един кичур висеше непокорно над челото. Имаше строго професионален вид. Изглеждаше отлично.

— Да, наистина. Видях, че Мани е тук — отговори тя.

Той й проправи път закрилнически към редиците столове, а тя усети приятната топлина на пръстите му върху рамото си.

— Е, него не можеш да го пропуснеш. Взел си е даже сако и връзка в случай, че го призовеш да свидетелства. Но трябва да те предупредя, че сакото мирише на нафталин, а под мишниците има големи тъмни петна. Не съм видял още връзката. Извикай го пред съдията само в краен случай.

— Благодаря за предупреждението. Мисля да започна с теб. Много си елегантен. Вероятно получавате добри заплати в управлението. Хубав костюм.

— За теб — само най-доброто. Кои сме по ред?

— По график сме шести, но не зная дали съдия Хилфаро ще го спази.

Завариха Мани облегнат на масата на обвинението, да бъбри с един млад прокурор. Жена, естествено. Като видя Си Джей, той се усмихна широко и стисна ръката й с голямата си космата лапа.

— Госпожо прокурор. Откога не съм ви виждал. Къде потънахте? Криете ли се?

— Здравей, Мани. Благодаря ти, че си се подготвил за съда. Изглеждаш чудесно.

— Да, Мечо — добави Доминик. — Наистина изглеждаш чудесно. Само внимавай като вдигаш ръка да се закълнеш, приятел.

— Стига бе, пак ли! — Вдигна ръка и погледна подмишницата си, украсена с голямо потно петно. — Дявол да го вземе, не мога да ги изчистя тия петна!

— Трябва ти добър препарат — каза Доминик.

— Нищо подобно! Трябва ми добра жена! Ще ми препоръчате ли някоя, госпожо прокурор?

— Не познавам достатъчно добра жена за теб, Мани.

— А вашата секретарка?

— Само за нея не ми говори. Не искам да губя уважението си към теб. Но не се притеснявай за сакото, Мани. Ще призова само Доминик.

В този миг вратата към ложата на заседателите се отвори и влязоха трима полицаи от охраната на ареста с отличителните си тъмнозелени униформи. След тях се източи цяла редица затворници с белезници на ръцете и вериги на краката, които подрънкваха, докато те се подреждаха на двете редици столове в ложата. Повечето носеха цивилни костюми, което им се разрешаваше при явяване пред съдия. Обикновено това бяха дрехите, с които са били арестувани. Почистваха се преди всяко заседание, докато адвокатите им ги снабдят с някой друг костюм от благотворителна организация. На втория ред обаче, отделно от другите, седна красив рус мъж, единственият в яркочервен затворнически комбинезон, с какъвто отличаваха „специалните“ подсъдими, обвинени в предумишлено убийство. Си Джей усети как залата пред очите й се завъртя и тя бързо извърна поглед встрани.

— Ето го нашият човек — насочи Доминик вниманието си към ложата.

— Хм… затворническият живот май не му понася. Нещо е измършавял. Може да е от храната. Или му липсват забавления — засмя се Мани.

Доминик погледна внимателно Си Джей, но тя бе наведена над чантата си и лицето й не се виждаше.

— Като говорим за дявола — каза Доминик, — съдебният състав май потвърди доста бързо обвинението? Дори аз с моя оптимизъм си мислех, че ще им трябва повече от час.

— Да. Ярс ми каза, че си свършил отлична работа. Съвършеният свидетел, което всъщност и очаквах. — Тя пое дълбоко въздух и вдигна глава, като внимаваше да стои с гръб към ложата, приковала поглед в Доминик. Стараеше се да овладее пълзящия парализиращ страх, който набъбваше в стомаха й, надигаше се към гърлото и пъплеше към нейното помрачаващо съзнание, тласкайки я да се обърне и да срещне очите на лудостта. Не още. Не бе готова още. Знаеше, че Доминик я наблюдава и очаква да види как ще реагира, затова се стремеше да прикрие страха си. — Дом, това ме подсеща, че исках да говоря с теб за нещо друго, което стана в сряда. Освен ако не си го чул вече.

— Какво да съм чул?

— Джери Тиглър и аз имахме скъпи гости.

— Кои? Да не би федералните?

— Кой друг!

— От ФБР?

— Представителят на бюрото в Маями, един нисък дебелак, Гракър, Марк Гракър, ако не се лъжа. Познай кой беше с него, самият заместник-министър на правосъдието.

— Том де ла Флорс?

— Лично.

— Занасяш се. Какво искаха?

— Само Купидон, нищо друго.

— Всички да станат! — изграка силен глас от съдийската банка и множеството в залата утихна.

Тежката двойна врата към кабинета на съдията се отвори и почитаемият Нелсън Хилфаро се отправи към мястото си, а полите на черната му тога се повлякоха по пода след него.

— Ще ти разкажа после цялата мръсна история — прошепна тя.

— Нямам търпение — отговори тихо той.

— Седнете! — изкомандва приставът и всички в залата заеха местата си.

— Добър ден на всички — започна съдия Хилфаро и се изкашля. — Като имам предвид, че повечето от вас вероятно са тук заради специалното дело — кимна той към представителите на пресата, заели плътно десетте реда в залата, — реших да започнем с „Щатът Флорида срещу Уилям Рупърт Бантлинг“, за да можем след това спокойно да разгледаме и останалите дела от графика. Готово ли е обвинението?

Си Джей се изненада. Тя се надяваше, че преди да дойде нейният ред, ще минат няколко дела и ще има време да се овладее емоционално. Може пък така да е по-добре, помисли и зае мястото си на подиума за обвинението.

— Да, Ваша чест, Си Джей Таунзенд от името на щата Флорида. Готови сме да започнем.

— Защитата на обвиняемия?

Лурдес Рубио, в строг черен костюм и с коса стегната на кок, излезе напред и застана на подиума на защитата.

— Лурдес Рубио за обвиняемия Бил Бантлинг. И ние сме готови, Ваша чест.

— Много добре. Колко свидетели сте призовали от обвинението?

— Само един, Ваша чест.

— Да започваме тогава. Давам думата на обвинението.

Съдия Хилфаро беше разумен човек, не обичаше много да се изтъква и затова не обръщаше внимание на пресата. Това беше една от причините главният съдия да го премести от съдийския екип по процесите и да го натовари с разглеждането на молбите за освобождаване под гаранция. Не че не беше компетентен, тъкмо напротив. Но този тип заседания по правило не привличат медиите. Обикновено пресата и телевизиите се стичат на първото явяване на някой кръвожаден подсъдим и едва ако им стане интересно — на самия процес. Но, разбира се, в спокойната зала на съдията Хилфаро не всеки ден попадаше сериен убиец, чиито престъпления пълнеха заглавията даже на световния печат.

— Обвинението призовава специален агент Доминик Фалконети.

Под погледите на всички присъстващи Доминик се изправи на трибуната за свидетели и положи клетва.

След няколко въпроса за установяване на самоличността и професионалните му компетенции, Си Джей го върна към нощта на деветнайсети септември, когато е бил извикан на моста. Доминик беше лесен свидетел — знаеше отлично кои законови елементи са й необходими, за да обоснове обвинението си, и владееше фактите, на които почиваха тези елементи. Освен въпроса „Какво стана след това?“ той не се нуждаеше от друго упътване. Разказа как е бил спрян Бантлинг, как е намерено тялото на Ана Прадо и как е била обискирана къщата на Бантлинг, как по стените и пода на бараката са намерени следи от човешка кръв, отговаряща на кръвната група на Ана, а също и за микроскопичните следи по предполагаемото оръжие на убийството.

Не спомена нито дума за опиата, намерен в трупа на Ана Прадо, нито за порнокасетите в спалнята на Бантлинг. За да се отхвърли искането за освобождаване под гаранция, беше достатъчно на този етап обвинението да докаже, че е извършено убийство, налице са очевидни улики и презумпция, че негов автор е Бантлинг. Всички други утежняващи и допълнителни факти щяха да бъдат изложени в процеса пред дванайсетте съдебни заседатели, когато щяха да се изясняват мотивите, възможностите и достоверността на отделните доказателства.

Журналистите жадно поглъщаха всяка дума на Доминик и се чуваше само яростното синхронно скърцане на дузина писалки по бележниците. Повечето от подробностите, които се съобщаваха сега, бяха новост за тях и възбудата им беше почти осезаема.

Тя усети как леденият поглед на Бантлинг бавно опипва тялото й от главата до петите, съблича я мислено насред съдебната зала. При този тип заседания обвиняемите не седят до своите защитници и мястото в ложата, където се намираше той, предоставяше прекрасна видимост към цялата аудитория, включително и към нея, докато разпитва Доминик. С крайчеца на окото си тя видя как я наблюдава. Запита се дали ще я познае и какво би направила тя тогава, но бързо отхвърли мисълта. Тя изобщо не приличаше на момичето от онова време и реши, че я оглежда от болно любопитство като към всяка жена в залата. За част от секундата й се стори дори, че долавя шума от дишането му, онова съскане през цепката на клоунската маска и сладникавия кокосов аромат. Бързо се отърси от тази картина, опита се да стои с гръб към него и си наложи да се съсредоточи върху думите на Доминик.

Не гледай към него! Не полудявай отново!

— Благодаря ви, агент Фалконети — каза съдия Хилфаро в края на показанията. — Защитата има ли някакви въпроси?

Лурдес Рубио стана и се изправи пред Доминик.

— Само няколко. Агент Фалконети, арестът не е извършен от вас, нали?

— Не.

— Фактически колата на господин Бантлинг е била спряна, багажникът — претърсен и тялото на госпожица Прадо — открито от полицаи на управлението в Маями Бийч, преди да ви извикат на мястото?

— Да.

— Спирането на господин Бантлинг и откриването на тялото на госпожица Прадо са станали случайно, нали?

— Не. Колата на господин Бантлинг е била спряна заради превишена скорост и нередност по автомобила, забелязана от патрулиращия полицай.

— Имам предвид, че преди деветнайсети септември името на господин Бантлинг не е фигурирало сред заподозрените от разследващите случая „Купидон“, така ли е?

— Да.

— Или още по-точно, никой член на оперативната група не е чувал преди това името на господин Бантлинг?

— Да, така е.

— Значи спирането на господин Бантлинг на моста Макартър е било просто случайност? Рутинно непреднамерено спиране на кола от нашите уважавани и безупречни момчета в сини униформи от полицейско управление на Маями Бийч? — Коментарът предизвика хихикане в залата. Всички знаеха на каква репутация се радват полицаите и тя съвсем не беше славна.

— Да.

— Разбира се, те не биха спрели гражданин без причина и едва ли ще претърсят багажника му без неговото изрично съгласие?

— Възразявам, подвеждащо! — прекъсна я Си Джей. Никак не й хареса линията, която пое Лурдес. Дали е разговаряла с Чавес или Риберо? Знае ли нещо за анонимното обаждане? Или просто блъфира?

— Приема се. Продължете нататък, госпожо адвокат. Разбираме позицията ви. Ако искате прекратяване на делото, напишете молба до съдията на процеса по надлежния ред, но тук няма да допусна спор на тази тема. Още нещо, госпожо Рубио?

— Не, господин съдия. Нямам повече въпроси. Бих желала обаче да изложа пред вас аргументи за освобождаването под гаранция на довереника ми.

— Не е необходимо, адвокат Рубио. Чух всичко, което ми е нужно. Намирам представените доказателства днес за очевидни и съществува сериозна презумпция, че престъплението убийство е извършено от обвиняемия. По тази причина съдът го признава за опасен за обществото и способен да се укрие, поради което не му се дава право на освобождаване под гаранция до процеса.

— Ваша чест — започна Лурдес с повишен глас, — убедена съм, че спирането на колата на мистър Бантлинг е незаконно, както и претърсването на багажника му. Искам да изложа съображенията си по този въпрос.

— Имате право на мнение. Както вече казах, отправете молба за прекратяване на делото до съдия Часкъл. Но не и пред мен. Не без надеждни свидетелства. Това е решението ми.

— Може ли поне да бъде изслушано предложението ми за алтернативни форми на гаранция?

— Разбира се. Започвайте. Обяснете ни какви форми на гаранция предлагате за опазване на обществото от човек, обвинен в десет убийства.

— Той е обвинен само в едно и искам да изтъкна пред вас тъкмо това обстоятелство. Моят клиент е изправен пред този съд и пред съда на обществото като сериен убиец на десет жени, но фактически е обвинен само за смъртта на една жена.

— Това е достатъчно за мен, адвокат Рубио. — Съдия Хилфаро се обърна към Доминик. — Агент Фалконети, заподозрян ли е господин Бантлинг в убийството на останалите жертви на Купидон?

— Да, господине — отговори Доминик.

Съдията Хилфаро изгледа намръщено Лурдес Рубио, но я остави десетина минути да пледира напразно за алтернативни форми на лишаване от свобода. Когато накрая тя предложи домашен арест, той гръмко се изсмя.

Седнала на масата на обвинението до Доминик, Си Джей въздъхна с облекчение. Бантлинг със сигурност оставаше зад решетките до процеса. Дотук добре.

Следващата й задача беше да го преведе по целия път до камерата за екзекуции.