Метаданни
Данни
- Серия
- С. Д. Таунзенд (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Retribution, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Иванов, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 28гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget(2011)
- Разпознаване и корекция
- Еми(2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013)
Издание:
Джилиан Хофман. Възмездие
Американска. Първо издание
ИК „Колибри“, София, 2007
Редактор: Рада Шарланджиева
ISBN: 978-954-529-511-9
История
- —Добавяне
43
На съдебния състав му беше нужен само час, за да обвини Уилям Рупърт Бантлинг в предумишленото убийство на Ана Прадо. Работиха експедитивно, защото си поръчаха да им донесат обяд, докато решаваха, а съдът плащаше сметката само ако храната се изконсумира, преди да приключат заседанието.
Минути след като връчиха обвинението, журналистическата орда се спусна и го сдъвка, после моментално го повърна още на мраморните стълби на окръжния съд в Дейд във вид на тълкувания за милионите телевизионни зрители по света „какво всъщност означава то“.
Си Джей не очакваше да вземат решение толкова бързо. Тя се намираше на спешно съвещание със самия главен прокурор Джери Тиглър, когато една от секретарките се втурна в залата с новината и включи телевизора. Си Джей и Тиглър, заедно с щатския прокурор за южните области и специалния пратеник на ФБР в Маями, наблюдаваха на живо как смутеният и зачервен заместник главен прокурор на Маями-Дейд Мартин Ярс мъчително се запъна дори на най-елементарни думи, докато дузина журналисти го обстрелваха с въпроси, преди да се скрие в колата си. Изглеждаше зле. Звучеше още по-зле.
Импровизираната среща в щатската прокуратура стана по едновременното настояване на Федералното бюро за разследване и Министерството на правосъдието. Явно федералните искаха да изземат случая „Купидон“ и не бяха склонни да го делят с никого. Всички гледаха мълчаливо Ярс, който избра точно този момент да получи пристъп на пелтечене. След още няколко мъчителни мига дори Канал 7 се смили над него и превключи на реклами. Том де ла Флорс, представителят на министерството за южните щати, пръв наруши неловкото мълчание.
— Виждаш ли, Джери? Точно за това става дума. Ние разполагаме с ресурс и опит да се справим с тоя медиен цирк. — Поклати глава и снижи глас с няколко октави до конфиденциален шепот, но все пак достатъчно ясен, за да го чуят всички в стаята, след което се обърна към Тиглър, който се гърчеше притеснено в стола си. — Нали мога да бъда откровен, Джери? Това дело е политическа бомба и ти го знаеш прекрасно. Един гаф, само един пропуск и всичко ще се взриви. Направо в лицето ти. И то в предизборна година. Аз зная колко е трудно да се поддържа висок рейтинг и избирателите да скандират името ти преди изборите. Бил съм съдия и тези неща ги познавам. Проучванията на общественото мнение не лъжат. Хората не са доволни от действията ви по случая дотук. Минаха осемнайсет месеца, докато арестувате заподозрения, а обвинението ви е само за едно убийство. Близките на другите жертви крещят за справедливост пред всеки репортер, който иска да ги чуе. А репортерите слушат, Джери, много внимателно слушат.
Като по сигнал в атаката се включи и Марк Гракър, специалният агент на ФБР в Маями.
— ФБР има готовност да поеме цялото криминално разследване. Разбира се, ще изискаме да ни бъде предоставена пълната документация по делото „Купидон“, събрана досега от оперативната група, а ние ще пуснем нови лабораторни изследвания.
Де ла Флорс изчака малко, за да вникнат всички в смисъла на думите му. Облегна се назад в стола си и продължи с примирен тон на баща, който току-що се е скарал на детето си.
— Министерството на правосъдието е готово да се заеме с всички убийства, Джери, не само с това на Марилин Сайбан. Всичко ще мине много по-гладко, ако се договорим отсега и взаимно си спестим ненужните съдебни спорове.
Си Джей слушаше едва завоалираните заплахи, които Де ла Флорс пускаше с лека усмивка през съвършените си бели зъби и чувстваше, че бавно, но сигурно започва да кипва. Много й се искаше Тиглър да скочи и да му затвори устата, но за това беше нужен кураж, какъвто той имаше да набира още доста години.
Тиглър се огледа и се размърда в стола си. Накрая след дълга пауза прочисти гърло и успя да произнесе:
— Добре, Том, оценявам твоята загриженост, но мисля, че на този етап ние държим нещата под контрол. Си Джей Таунзенд е много опитен прокурор и аз съм убеден, че ще се справи отлично с делото.
Джери Тиглър изглеждаше доста зле. Кафявият му костюм беше измачкан и демодиран, а прическата му — разрошена от избилата нервна пот по кожата. Той изобщо не можеше да се мери с усмихнатия, облечен от главата до петите в маркови дрехи бивш съдия Том де ла Флорс, а сега лично назначен от президента заместник-министър на правосъдието.
— Мисля, че не ни разбирате, господин Тиглър — обади се отново Гракър. Си Джей гледаше как барабани по масата с тлъстите си малки пръстчета в желанието си да привлече вниманието на всички към собствената си дребна особа. — Бюрото е разкрило досега стотици серийни убийства. Ние имаме ресурс да разследваме смъртта на всички единайсет жертви.
Си Джей не можа да понесе това.
— Вероятно имате предвид десет жертви, агент Гракър. До днес ние сме открили само десет трупа и освен ако ФБР не знае къде се намират останките на Морган Уебър, то имаме съответно десет жертви. Може би трябва също да ви обясня защо не сме направили арести и не сме предявили обвинения за останалите девет жертви. До днес не съществуват физически доказателства, които да сочат връзка между Бантлинг и която и да е от останалите девет жени. Смятаме за разумно да работим по единствения случай, който в момента можем да защитим пред съда.
— Критиката ни не е насочена срещу вас, госпожице Таунзенд — започна Том де ла Флорс, но Си Джей веднага го прекъсна.
— Напротив, тя е срещу мен, срещу моята преценка и срещу цялата ни прокуратура. Но ако допуснем, че щатът предаде разследването на всичките десет убийства на министерството, на какви законови основания то ще попадне под вашата юрисдикция? Само тялото на Марилин Сайбан е намерено на федерална територия.
Де ла Флорс изглеждаше поразен. Той не бе очаквал съпротива от прокурора, а само лек хленч от страна на Тиглър. Трябваше му доста време, за да си възвърне самочувствието.
— Доколкото зная, във всяка една от жертвите е открита федерално контролираната субстанция халоперидол. Има съмнения, че субстанцията е била вкарвана в телата им от техния похитител, а именно Уилям Бантлинг. Следователно господин Бантлинг е участвал в продължаваща криминална конспирация, наказуема по закона на Съединените щати.
Том де ла Флорс не беше избрал подходящия ден, още по-малко подходящия човек, когото да заплашва с тълкувания на законите.
— Информацията ви за наличието на дрога е вярна. Но, доколкото се простират моите познания, поправете ме, ако греша, според същите закони, за да се приеме съществуването на конспирация, са необходими поне петима съучастници. Разбира се, ако бюрото знае имената им, ние ще се радваме да получим сведения за това. До днес обаче, сигурно е само участието на господин Бантлинг, което значи, че за конспирация, а оттам и за федерална юрисдикция, не достигат четирима.
Това беше. Каза го. Си Джей беше наясно, че от сега нататък шансовете й за кариера като федерален прокурор ще са равни на нула. Де ла Флорс мяташе гневни погледи към нея през масата.
— Да, може би трябва да обмислим още малко нещата, госпожице Таунзенд. Но това е само една от възможните правни теории, които ви подхвърлям. Съществува и законът Хобс. — Обърна се към Тиглър. — Ние сме го използвали успешно в миналото, за да преследваме кражби, извършени от туристи, дори тук в окръг Дейд.
— Да, но той третира кражби — възрази Си Джей — и не ви дава никаква юрисдикция при убийства.
Де ла Флорс беше повече от притеснен от намесата на тая досадна муха Си Джей Таунзенд. Той бе политик, а не прокурор. През четирите години в министерството не бе стъпвал в съдебна зала и едва ли беше разлиствал законите на САЩ. Обърна се към Тиглър и повиши тон:
— Доколко става дума за кражби, има да се спори. Но ако вашата прокуратура ни се противопостави за юрисдикцията, ние спокойно можем да предприемем преследване за кражби.
— Мога ли да попитам за какви кражби става дума? — обади се с тънък гласец Тиглър.
— Можеш, Джери. Всяка от жертвите е открита гола и с липсващо сърце, така ли е? Включително Ана Прадо? Значи всички те са били ограбени. В това отношение законът е пределно ясен, госпожице Таунзенд. Получаваме федерална юрисдикция. Просто привличаме под отговорност господин Бантлинг пред федерален съд и години наред го съдим отделно за всяка една от кражбите. Ще е много по-добро решение от това, което е постигнала досега вашата прокуратура. Като приключим, ще ви го върнем, за което ще си поискате щатско обвинение. Ако, разбира се, дотогава вие, Джери, сте все още щатски прокурор и можете да вземате решения. Помислете над това, което ви казвам, и да се опитаме да заработим в екип, преди да съм предприел нови стъпки. Междувременно федералният съдия Карол Кингсли издаде решение да получим пълен достъп до къщата и колите на Бантлинг и до всички материали, иззети от обвиняемия въз основа на щатската заповед. — Той тръсна на масата дебел свитък с документи.
Си Джей заговори, без да сваля стоманения си поглед от Де ла Флорс.
— Аз ще ви дам копия от всички иззети документи, господин Де ла Флорс. Лично ще ви покажа веществените доказателства, складирани в полицейското управление на Флорида, ще ви предоставя всички резултати от лабораторните изследвания. Освен това и аз мога да посетя съдията Кингсли, защото при цялото ми желание за сътрудничество с вас, все пак разследвам убийство, а като чувам какви заплахи се сипят срещу нас в тази стая, може би трябва да побързам, за да измъкна моя обвиняем от мъртвото царство на федералния съд, където се канят да го съдят за кражби!
Си Джей се изправи и взе от масата свитъка с документи.
— А сега ме извинете, господа, но трябва да започна да копирам материалите, които се изискват във вашата съдебна заповед.
Джери Тиглър изслуша със завист всичко, казано от Си Джей, и много му се искаше сам да го бе изрекъл. Въпреки това ръстът му се увеличи поне с пет сантиметра, когато се усмихна на вбесените Марк Гракър и Том де ла Флорс, докато те демонстративно напускаха заседателната зала.