Метаданни
Данни
- Серия
- С. Д. Таунзенд (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Retribution, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Иванов, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 28гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget(2011)
- Разпознаване и корекция
- Еми(2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013)
Издание:
Джилиан Хофман. Възмездие
Американска. Първо издание
ИК „Колибри“, София, 2007
Редактор: Рада Шарланджиева
ISBN: 978-954-529-511-9
История
- —Добавяне
41
За пръв път в своята кариера Си Джей щеше да се компрометира в дело. Заради голямото добро, каза си. Малка жертва на професионалната съвест в името на справедливостта. За да унищожат чудовището, за да убият ламята, понякога се налага дори на добрите момчета да играят мръсно.
Спирането на Бантлинг не бе извършено по правилата и това не можеше да се поправи. Нямаше законна причина да го спират и обискът също бе провал. Искаше й се Чавес да бе по-добър лъжец и тя да не знае това, което вече знаеше. Тогава нямаше да е необходимо да играе роля по принуда.
Но без обиск няма труп. А без труп няма дело. Ако Чавес не изчисти показанията си, Бантлинг излиза на свобода. Толкова просто, колкото ужасно. Каквито и улики да бе намерила полицията в неговата къща, които го свързваха с убийствата, съдът щеше да ги отхвърли, защото без незаконното спиране и последвалия незаконен обиск на колата, полицията нямаше да знае за съществуването на Уилям Рупърт Бантлинг. Нямаше да са претърсили къщата му. Нямаше да са открили халдола, кръвта, вероятното оръжие на убийството, садистките порнофилми. Така гласеше законът.
Телефонът иззвъня и я извади от унеса й.
— Си Джей Таунзенд.
— Си Джей, обажда се Кристин Фредерик от Интерпол. Извинявай, че се забавих няколко дни. Наложи се да пусна данните, които ми даде, през няколко системи.
— Намери ли нещо?
— О, да, открих много неща по твоя случай. Вашият заподозрян с нетърпение го чакат в няколко други страни, ако го изпуснете. Описанието ви съвпадна със случаи и в трите южноамерикански страни — изнасилвания в Рио, Каракас и Буенос Айрес. Бял мъж с маска. Пада си по рязането и забавленията. Но сменя маските. Имам на извънземно, на чудовище, клоунска и още няколко, които жените не са разпознали. Намерих още случаи във Филипините със същите характеристики — четири изнасилвания между 1991-ва и 1994-а. След това — нищо. По-стари данни от осемдесетте липсват или са унищожени, а в Малайзия не открих нищо. Общо взето, май десет жертви в четири страни. Но не съм се свързвала с консулствата и полицейските управления за потвърждения. Предположих, че ще искаш сама да го направиш, ако моите данни съвпаднат с твоите, какъвто, изглежда, е случаят. Ще ти изпратя всичко по факса и ще прецениш.
Още десет жени. Дори нямаше нужда да чете материалите от Кристин, за да е сигурна, че Бантлинг е въпросният сериен изнасилвач, сериен убиец и сексуален издевател над жени. Беше изнасилил и измъчвал повече от седемнайсет жени. Беше убил десет, може би единайсет или повече.
Без показанията на Чавес нямаше да има дело. Бантлинг щеше да се измъкне за убийството на Прадо. Заради давността щеше да се измъкне и за изнасилванията из Щатите. Знаеше, че изнасилванията в чуждите страни никога няма да бъдат разследвани. Навсякъде положението беше едно и също — липсваха преки доказателства, а на правораздаването в бедните латиноамерикански страни, меко казано, едва ли можеше да се разчита. Така че и по тези случаи щеше да се измъкне. Свободата на Уилям Рупърт Бантлинг не беше застрашена. Свободен беше да преследва и дебне жени. Да измъчва и да убива отново, което неминуемо щеше да направи. Беше само въпрос на време.
Малка жертва в името на голямото добро.
Няма да се откаже от това дело, нито сега, нито по-късно. Но един въпрос оставаше без отговор. И тя не можеше да избяга от него, макар да не вярваше, че ще го открие.
Кой бе подал сигнала?