Джилиан Хофман
Възмездие (40)

39

Шеста улица беше не само еднопосочна, но и преминаването по нея беше ограничено. Дори ако Чавес е бил паркирал полицейската кола обратно на движението, бетонни блокчета правеха невъзможно завиването наляво или на юг по „Уошингтън“. Единствената му възможност е била да тръгне на север по „Уошингтън“ и няколко пресечки по-нататък да направи обратен завой. Абсолютно сигурно бе, че през това време е щял да изпусне от погледа си ягуара, дори да беше истина, че го е видял да преминава с висока скорост покрай него.

Чавес беше видимо объркан. Лицето му почервеня. Тя го хвана в лъжа и той ясно го съзнаваше.

— Вижте сега. Наистина бях спрял на Шеста. Видях ягуара и минах надолу по Шеста до „Колинс“. Там завих бързо надясно и по Пета се върнах към моста. Загубих го само за минута, ако това намеквате.

— Чакай малко. Значи си тръгнал надолу по Шеста?

— Да.

— И изобщо не си бил паркирал обратно на движението, нали така? И май изобщо не си наблюдавал „Уошингтън“? — Сама не можеше да повярва на ушите си какви думи произнася. Изправи се, наведе се през бюрото, а гласът й затрепери от гняв. — Помогни ми, полицай, да разбера какво е станало, иначе ти отнемам значката. Закле се и искам само истината, разбираш ли? Да не разговарям със служебния ти адвокат, докато ти се сбогуваш с младостта в някоя претъпкана килия на затвора в Южна Флорида.

Настъпи дълго мълчание. Цялата му самонадеяност изсвистя като въздух от спукан балон. Чавес се намръщи, погледът му потъмня. Уплаши се.

— Боже господи, как да се досетя, че работата ще излезе толкова дебела? Откъде да зная, че тоя тип ще се окаже Купидон? — Той прокара пръсти през косата си, а Си Джей разбра колко лесно обвинението й може да се сгромоляса. — Добре. Наистина бях на Шеста, но извън колата и се опитвах да укротявам някакви туристи, хлапетии, които нещо се бяха спречкали. Тогава ми се обадиха по радиото. Получили анонимен сигнал, че някакъв тип прекарвал дрога в колата си. Последен модел черен ягуар XJ8. Насочвал се на юг по „Уошингтън“, а дрогата била в багажника.

— Анонимен сигнал ли? — възкликна смаяна Си Джей. За първи път чуваше такова нещо.

— Да. Осведомителят казал, че носи две кила кокаин в багажника и бърза към летището. Щом видях ягуара да преминава, казах adios на хлапетата, метнах се на моята кола и по Шеста стигнах до „Колинс“. Когато излязох от Пета, той беше изчезнал. Знаех обаче, че кара по моста за летището и го подгоних. След около един-два километра го настигнах точно при Стар Айланд. Караше си най-спокойно. Казвам си този тип ще се измъкне от Додж, без нито за момент да наруши позволената скорост. Затова го спрях, преди да напусне границите на Бийч и да излезе от нашата юрисдикция.

Си Джей се отпусна в креслото си. Устата й пресъхна, а сърцето й заби учестено в гърдите. Това не беше добре.

— Значи не е превишил скоростта? А ти си го спрял само въз основа на анонимния сигнал?

Чавес не отговори, загледан в книжата, които още държеше в скута си.

— Какъв точно беше сигналът?

— Нали ви казах. Черен ягуар XJ8 последен модел се движи на юг по „Уошингтън“ с две кила кокаин в багажника.

— Пътува към летището?

— Пътува към летището.

— Дал ли е осведомителят описание на шофьора? Или поне регистрационен номер на колата му? Съобщил ли е откъде има тази информация? Изобщо казал ли е нещо, което да наведе на мисълта един разумен полицай, че лицето прекарва дрога? — Тя се усети, че започва да крещи и знаеше защо. Съдът винаги гледа с подозрение на анонимните сигнали — всеки може да отправи подобно обвинение и няма начин да се установи надеждна ли е информацията. А без достатъчно факти в сигнала, които да могат обективно да се проверят, няма обвинение. Черен ягуар на път за летището с два килограма наркотици не звучи убедително.

— Не. Това беше всичко. Пък и нямаше време, госпожице Таунзенд. Той всеки момент щеше да излезе извън нашия район и затова го спрях.

— Не. Ти веднъж си го изпуснал на Шеста улица. Как знаеш дали черният ягуар, когото си „пипнал“ на моста „Макартър“, е същият, който е минал покрай теб по „Уошингтън“? Как разбра дали колата, която си спрял, е посочената в сигнала, ако изобщо приемем, че той е бил верен?

Отново мълчание.

— Така. Не си знаел, защото сигналът е пълна глупост и това ти е било ясно. Затова и не ми каза за него отначало. Добре, спря го. Какво стана после?

— Накарах го да излезе от колата и му поисках книжката и талона. Попитах го къде отива и той каза на летището. Тогава поисках да видя какво има в багажника. На задната седалка имаше само един сак, а според сигнала дрогата трябваше да е в багажника. Той ми каза да си гледам работата. Така разбрах, че крие нещо. Заявих му, че ще си изпусне полета си и повиках отряда.

— Какво имаше в сака на седалката?

— Дрехи, паспорт, тефтерче. Някакви книжа.

— Кога претърси сака?

— Докато чаках подкреплението.

— И не усети миризма от багажника в този момент?

— Напротив, усетих! — заекна той. — Помирисах нещо особено, като от труп.

— Ти си голям лъжец, Чавес. Нищо не си помирисал, знаем го и двамата. Най-напред си казал на Мани Алварес, че си търсел дрога, а сега сменяш песента, защото не се намери никаква дрога. И няма как да си помирисал нещо, защото Ана Прадо е била мъртва само от ден. Така че се стегни и признай, че си искал да погледнеш багажника само защото оня те е ядосал, като не е разрешил да го отвориш, а ти не си имал никаква причина да го проверяваш. Още не си влязъл в полицията, а вече се мислиш за голяма работа. Никой да не смее да ти се опъва! Знаеш ли, че дори не си имал основание да го спираш? Защото не си си направил труда да провериш сигнала. И знаеш ли какъв процес провали току-що, полицай Чавес?

Той стана и започна да кръстосва малкия кабинет.

— Боже мой, откъде да зная, че ще се окаже Купидон? Мислех си, че е някакъв пласьор. Надявах се да го пипна сам, по интуиция. Инструкторът ми казва, че такива неща непрекъснато се случват в Маями. Ако някой отказва да ти покаже багажника си, значи крие нещо. И изведнъж намирам труп! Та той вози труп в багажника си! Това нищо ли не значи?

— Това се опитвам да ти обясня, защото ако спирането е незаконно и обискът е незаконен, все едно нищо не си намерил, разбираш ли? Не минава в съда. Не са ли ви обяснявали законите в академията или сте били толкова заети да си връзвате допълнителни пистолети на глезените, че не сте чули разясненията? — Двамата замълчаха, евтиният стенен часовник отброяваше секундите и минутите. Накрая тя попита: — Какво още направи?

— Моят сержант Риберо се зае със случая, след като отворихме багажника. Аз му разказах всичко, както си беше. Той се ядоса също като вас, че цялото обвинение пропадало. Но после рече, че няма да пуснем изверга просто да си тръгне, в никакъв случай! Затова реши да намерим друга причина за спирането, освен сигнала.

— Кой счупи стопа?

Загледан през прозореца, Чавес не отговори.

— Значи ти и Риберо, нали?

— Линдеман също знаеше за сигнала. Много лошо ли стана, госпожице Таунзенд? Ще ме уволнят ли за това?

— Твоето благополучие е последната ми грижа, полицай Чавес. Аз трябва да измисля начин да задържа в затвора изрод, заклал десет жени, а в момента не разполагам с никакви козове.