Джилиан Хофман
Възмездие (34)

33

Тялото на Ана Прадо беше положено на металната количка, очите й бяха затворени. Кожата й, кремавобяла, както я помнеше Доминик от семейната снимка на Стената, сега беше пепелявосива и дори бледите лунички около носа й едва се забелязваха. Русата й коса беше разпиляната около врата и раменете. Кичури, слепени и черни от засъхнала кръв, висяха извън количката. Беше покрита до брадичката с чист бял чаршаф, който криеше ужасните рани по тялото.

— След като се обадихте вчера и ми казахте за намерения халоперидол в къщата на заподозрения, направих някои допълнителни изследвания и резултатите от тях пристигнаха тази сутрин.

Д-р Нилсън стоеше до тялото и ръката му докосваше нежните пръсти, стърчащи извън ръба на количката. Доминик забеляза, че ноктите са дълги, но занемарени. Розовият лак се лющеше.

— Халоперидолът е изключително мощно антипсихотично лекарство, което се използва за овладяване на психични и шизофренни пристъпи. Продава се под по-познатото име „халдол“. То е много силно успокоително. Отпуска и успокоява пациента, потиска слуховите халюцинации и неконтролируемите въображаеми картини в съзнанието, укротява даже най-буйните психични разстройства. В тежки случаи се инжектира мускулно и ефектът е моментален. При високи дози може да предизвика кататония, безсъзнание, кома и даже смърт. Разбирате ли накъде ви водя, полицай? — Д-р Нилсън примигна бързо няколко пъти. — Сега стигаме до номера с халоперидола: той не е включен в стандартните токсикологични изследвания, които правим при всяка аутопсия. Трябва специално да го търсите, за да го откриете. Заради изразения оток на белите дробове подозирах, че Николет Торънс и Ана Прадо имат потискащи лекарства в телата си, но не знаех от какъв тип и какво точно да търся извън стандартния списък с наркотици като валиум, дарвосет или хидрокодон. Първоначално направихме тестове за рофинол, кетамин и гама хидроксибутирова киселина, известна на улицата като течен екстази. Нищо. Не намерихме никакъв наркотик. Но след като ми се обадихте вчера, агент Фалконети, започнах да си мисля, че халоперидолът се вписва идеално в картината. Той е много силен антидепресант. Това ме импулсира, пуснах няколко допълнителни изследвания и… Воала! — Той почука с пръст по едно картонче, върху което беше прикрепен жълтеникав лист с лабораторни резултати. — Ето го! Халоперидол! Потърсих отново в стомашното съдържание на Прадо, за да съм сигурен, че не съм пропуснал нещо. Не. Нищо. Но това не е показателно, защото в стомаха халоперидолът се разтваря за около шест часа, така че ако смъртта е настъпила в такъв срок след приемането на лекарството, ние ще го открием в тъканите и кръвта, дори напълно да се е разпаднало в стомаха. Тогава започнах да умувам върху някои хипотези. Изслушайте ме само още миг и ще сравните дали моите предположения се вписват във вашите факти. Дозата халоперидол, предписана върху шишето, което сте намерили, е двайсет милиграма два пъти дневно. Това е изключително висока доза даже за едър човек, привикнал към лекарството. За непривикналия и с по-ниско тегло двайсетмилиграмовото хапче стига да го извади напълно от строя. Ако вашият заподозрян е успял да пусне само едно хапче в напитката на жертвата, петнайсет минути по-късно тя е вече тромава, с нарушени двигателни функции, забавени реакции и неясна реч като под влияние на алкохол. Мислите й ще са объркани. И много лесно може да бъде подчинена. Но както ви казах преди малко, халоперидолът може и да се инжектира и тогава действието му е мигновено. Ефектът по-лесно се управлява. На пациенти, които по една или друга причина не могат да го приемат през устата, се слагат отключващи инжекции. Те изпускат серума в продължение на две до четири седмици. За да намеря отговор, отново огледах тялото.

Нилсън прикова вниманието на своите слушатели с дълга драматична пауза. И като същински фокусник на сцена дръпна с един замах белия чаршаф от тялото на Ана Прадо. Мани едва ли не очакваше да извика „Абракадабра!“. Но не се показа бяло зайче. На студената метална количка беше проснато голото изтерзано тяло на Ана Прадо. Като търговец на стари коли, който хвали модела си, той обърна Ана настрани и им показа задната част на бедрата й.

Беше очевидно, че е била убита легнала по гръб, защото по кожата на бедрата, а също на раменете и под коленете имаше големи кръвонасядания. Когато сърцето спре, движението на кръвта по вените и артериите се определя от гравитацията и тя се стича към най-ниските точки на тялото.

— Погледнете тук! — каза той на Мани и на Доминик и им подаде по една лупа. От посочения участък бяха изрязани две малки парченца кожа и тъкан. Непосредствено до тях се забелязваха убождания от игла, почти невидими за невъоръжено око. — Намерих два такива белега. Пропуснал съм ги заради кръвонасяданията. Освен това не бях търсил следи от инжекции. Изрязах парченцата кожа, за да изследвам пораженията върху кръвоносните съдове. И двете проби показват, че нещо е било инжектирано. Според мен — халоперидол.

Мани нещо не се хващаше. Я, го виж ти, д-р Танатос се прави на супер копой!

— Чакай малко, докторе. Тия жени са били измъчвани с какви ли не предмети, преди да умрат. Ами ако следите са от игли, с които идиотът ги е мушкал просто за забава? Защо си толкова сигурен, че са от инжекции?

Д-р Нилсън изглежда се засегна, че Мани отхвърли хипотезата му, но бързо си възвърна самочувствието. Със самодоволна усмивка, изразяваща зная неща, които вие не разбирате, той продължи нататък, без да обърне внимание на въпроса на Мани.

— И така, инспектори, порових се още малко и намерих нещо много интересно. — Обърна Ана Прадо по гръб и повдигна дясната й ръка, като я отдалечи от тялото. Ръцете й бяха силно изранени, главно по китките, където най-вероятно е била вързана с въже или корда. Д-р Нилсън показа малък морав белег в ямката на лакътя. — Ето още една следа от инжекция. Но тук имаме нещо повече. На това място е била включена система за венозно вливане. Сигурно не е успял от първия път, защото открих следи от спукани вени на другия лакът и на глезена.

— Интравенозно вливане? Това пък защо? — Доминик също беше объркан. — Значи предполагаш, че той е инжектирал халдола мускулно, а после го е вкарал и във вените й? Не виждам смисъла. Защо и по двата начина? — Сети се за удушвачите от Хилсайд, двама братовчеди от Калифорния, които инжектираха на отвлечените от тях жени перилни разтвори и домашни препарати, само за да видят как ще им подействат.

— Разбира се, че няма смисъл. — Д-р Нилсън започваше да се дразни от прекъсванията. Губеше си времето. Затропа с крак по плочките на пода и скръцна със зъби. — Продължих да търся, направих допълнителни тестове и открих нещо, което през ум не би ми минало да търся. То обяснява защо е правил интравенозно вливане.

— Казвайте, дявол да го вземе! — Мани съвсем се вкисна. Не му се играеше на театрални кулминации с паузи и драматични развръзки.

Нилсън вече се обърна само към Доминик.

— При допълнителния токсикологичен тест открих във вените й следи от друг опиат — изрече бързо. — Мивакуриум хлорид.

— Това пък какво е? — попита Доминик.

— Търговското му име е мивакрон и се приема само венозно. Отпуска скелетната мускулатура — релаксант. Първоначално е бил разработен като анестетик и релаксант за операции. При опити върху пациенти някъде из Африка обаче скоро било установено, че въздейства и като силен мускулен релаксант, но за съжаление без анестетичен и противоболков ефект. Разбрали го едва след операциите и след отзвучаването на релаксивното му действие, когато пациентите били в състояние да разкажат. Тези, които оцелели, разбира се. От тях научили, че през цялото време на хирургическата намеса те изпитвали болка.

— Но не можели да го изразят… — гласът на Доминик показа, че започва да разбира значението на разкритията.

— Точно така. Езиковите и лицевите мускули на нещастниците са били парализирани и те не можели да говорят. — Изчака ги да осъзнаят напълно смисъла на информацията, която им дава. По израженията на лицата им разбра, че схващат. Тогава заключи бодро. — Трябва да ви призная, че сте заловили един изключително изобретателен садист.

— Можеш ли да кажеш какви количества намери в нея?

— Не мога да определя количествата. Но твърдя, че нивото на халоперидола е значително. Мисля, че доста време, преди да я убие, й е вкарвал големи дози, за да стои кротка. За мивакуриум хлорида предполагам, че е инжектирал достатъчно количество венозно, за да я парализира напълно. Не забравяйте обаче, този препарат не въздейства на съзнанието, така че тя е била на себе си, но неспособна да помръдне. Освен това опиатът е с много краткосрочно действие, затова се инжектира венозно, а периодът на разтваряне след смъртта е още по-къс, така че тя вероятно е издъхнала, докато е била на венозната система. Това обяснява защо нараняванията са толкова пресни. Причинени са миг преди да умре.

— Значи тоя психар, той е психар, щом са му предписвали халоперидол… — започна Доминик, но гневът задави думите му. В него изригна ярост от скверната картина, която започна да се очертава в главата му. Сякаш смъртта на тази млада жена не беше достатъчно трагична. Или достатъчно ужасна. Чакайте, ченгета! Сега идва най-интересното! Пресече мислите си по средата и попита: — Какво значи това, доктор Нилсън? Какъв е той, шизофреник, депресивен маниак или психопат? Защо са му предписвали халдол?

— Аз не съм психиатър, агент Фалконети. Не мога да поставя диагноза ей така. Халоперидолът се използва при различни психични смущения.

— О, не. Само да не се окаже невменяем! — възкликна Мани.

Защитата можеше да извади тоя коз, ако се окаже, че обвиняемият има документирана анамнеза за психични отклонения, параноична форма на шизофрения, маниакална депресия или някакви други психични разстройства. И ако докаже, че не осъзнава природата или последиците от своите действия и не разграничава добро от зло, тогава и обвинението, и съдебният състав ще са длъжни да го признаят за невменяем. Никой не иска това. Вместо да отиде право в затвора, ще му угаждат в местната лудница. В такива случаи няма минимална присъда. И нищо не задължава да го държат затворен до живот. Щом оздравее психически, просто си го пускат. С малко късмет и с достатъчно пари ще може да си купи благоприятни психиатрични експертизи и само след десет години билетът му до вкъщи е осигурен.

В главата на Доминик се завъртяха последните минути от краткия живот на бедната Ана Прадо. Спомни си сините й очи, когато я видя за първи път в багажника, ужаса от последните мигове, запечатан завинаги в тях. Сега вече и той, не само Мани, усети гадене в стомаха. Издаде някакви нечленоразделни звуци, опитвайки се да стегне мислите си, да разбере неразбираемото и бавно започна да описва на глас сцената от лошия филм на ужасите, която се заниза в съзнанието му.

— Значи психарят най-напред дава на момичето от халдола, който е предписан за него. Тя моментално изпада в унес и той я извежда през вратата на „Левъл“. Под носа на стотици очевидци, половината от които са толкова друсани или пияни, че няма да разберат даже и ако собственото им гадже е сериен убиец. После я скатава някъде, държи я в безпомощно състояние с хапчета или инжекции и я чука. След като се е заситил, след дни или седмици на изнасилвания по всички възможни начини, я оставя да се свести за големия финал. Закачва я на венозната система и парализира всеки мускул на тялото й, но я оставя в съзнание, за да може да усеща ужасяващата болка, докато разрязва със скалпела гърдите й, чупи гръдния кош и ребрата й и изважда живото й сърце. Майчице, какъв изверг!

Д-р Нилсън се обади. Този път в гласа му липсваха приповдигнатите нотки отпреди малко, иначе Доминик щеше да го фрасне, или поне щеше да го държи, докато Мани свърши тази работа.

— Намерих остатъци от лепенки по клепачите и доста от миглите й са изскубнати.

— Какво значи това?

— Предполагам, че е залепил очите й да стоят отворени.

— Значи е искал тя да вижда какво прави с нея. Как изтръгва сърцето й. Боже мой! — Доминик разтърси глава, опитвайки се да прогони тази последна картина. — Добре че го пипнахме, Мечо.

Мани погледна към голото обезобразено тяло на Ана Прадо. Та тя е нечия дъщеря, нечия сестра, нечия любима! Момиче, красиво като манекенка! А сега кожата й от пъпа до шията и под гърдите бе зашита на зигзаг бодове с черен метален конец, който образуваше кръст и прикриваше дупката, където е било сърцето й.

— Мразя операционната на съдебна медицина! — едва можа да изхрипти Мани.