Джилиан Хофман
Възмездие (12)

11

Някакъв глас извика от мрака:

— Има пулс! Чувам сърцето!

Друг глас:

— Диша ли?

— Едва-едва! Сложих й кислородна маска. Тя е в шок.

Още един глас:

— Боже господи! Тук е потънало в кръв. Откъде тече?

— Искаш да попиташ откъде не тече. Цялата е подгизнала. Но като че ли главно е от вагината. Сигурно има кръвоизлив. Психарят добре я е наредил.

— Срежи въжетата, Мел.

Четвърти глас. Силен, властен нюйоркски акцент.

— Полека, момчета. Въжетата са веществени доказателства. Не ги режете. Пипайте само с ръкавици. Това е местопрестъпление, всичко ще се описва и прибира в пликчета.

В стаята очевидно имаше много хора.

— Боже мой, китките й са съвсем разкъсани! — Гласът прозвуча потресен, ужасен.

Полицейски радиоапарати пращяха и предаваха нареждания. Приближаваха виещи сирени. Щракаха фотоапарати, бляскаха светкавици.

Сърдити гласове:

— Внимавайте, вдигайте я леко! Ей, Мел, ако ще ти прилошава, марш навън. Тук не е за слаби нерви.

За миг настъпи мълчание, после отново се чу първият глас.

— Веднага да й се влее разтвор, дайте й морфин. Тя е около един и шейсет. Почнете с една десета, даже с една петнайсета. Обадете се в травматологията на болница „Джамайка“ и им кажете, че караме двайсет и четири годишна бяла жена с многобройни прорезни рани, вероятен вътрешен кръвоизлив, вероятно сексуално насилие и в шок.

— Така, така, леко я повдигнете сега. Внимателно! Слушайте мен. Едно, две, три.

Остра и раздираща болка мина като вълна през тялото й.

— Боже, горкото момиче! Знае ли някой как е името й?

— Приятелката й отвън каза, че е Клои. Клои Ларсън. Студентка по право в „Сейнт Джон“.

Гласовете затихнаха и я обгърна черна пелена.