Джилиан Хофман
Възмездие (10)

9

Той си подсвиркваше, докато миеше кръвта от ножа в чистия бял умивалник на нейната баня. На едното крило на мивката в зелена порцеланова чаша бяха поставени техните четки за зъби, неговата и нейната, а на другото стоеше нейният лосион с аромат на фрезия. Водата се стичаше като червен ручей от острието към канала. Клоуна гледаше хипнотизиран въртенето на избледняващите кръгове в мивката, отначало светлочервени, после розови, накрая съвсем бистри.

Усещаше сила. Нощта мина много успешно и двамата наистина си прекараха чудесно. Дори и тя го призна. Е, по едно време, когато махна копринените гащички от червената й сладка уста, вместо да му благодари, кучката се разхленчи и взе да пищи. Това ужасно го ядоса. Но като заигра ножът отново, остави номерата. Даже замоли за още. После пак се разскимтя, а на него му беше писнало и се наложи отново да й запушва устата с гащичките.

Избърса ножа в хубавата ментовозелена кърпа за гости и внимателно го прибра в торбата при другите почистени играчки. Свали маската, изми старателно ръцете си, както бяха в ръкавиците, наплиска обилно със студена вода лицето и врата си и се избърса в кърпата. Одобри образа си в огледалото — стегнато и твърдо тяло. Изтърка набързо зъбите си с нейната четка и провери добре ли ги е почистил. После отново надяна маската и се върна в притихналата спалня.

Тя лежеше мирно на прогизналите от кръв чаршафи. Очите й — затворени като на ангел. Той нахлузи джинсите и тениската и си затананика, докато обуваше тежките си боти и пристягаше връзките им. Гащичките й все още бяха напъхани в устата, но тя не издаваше ни звук, ни стон. Странно, сега май му липсваха воплите й.

Духна догарящите свещи. Наведе се над лицето й и я целуна по бузата, като издаде устни през тесния процеп на маската и пусна език, за да вкуси още един път нейната мека, леко солена кожа.

— Чао, Бобче, скъпа моя. Моята хубава, хубава Клои. Беше голям кеф.

На чаршафа до нея се търкаляше скъсаният медальон. Той го взе и го пъхна в джоба си.

— За спомен от хубавото преживяване.

Изпрати й въздушна целувка и тихо затвори след себе си вратата на спалнята. Грабна от банята найлоновата торба и мина за последно през хола по коридора до кухнята. Забеляза върху конзолната масичка малка фигура от нефрит на трите мъдри маймуни, закриващи с лапи очи, уши и уста — Зло не виждам, Зло не чувам, Зло не казвам. Знаеше, че е подарък от баща й и майка й от неотдавнашната им екскурзия из Далечния Изток. Чувал бе легендата, че маймунките закриляли дома, който ги подслонявал. Но не и тази нощ, помисли си Клоуна и се засмя. До фигурката имаше снимка на щастливата Клои и нафукания й мухльо пред Емпайър Стейт Билдинг. Спря и прокара пръсти по нея, преди да запечата в мислите си картината на тази специална нощ.

Тихо като църковна мишка открехна прозореца на хола и скочи в гъстите храсти, все още мокри след отминалата проливна буря. Незабелязан от никого, Клоуна потъна в моравия полумрак, точно когато първите оранжеви проблясъци озариха небето и над пустите улици на Ню Йорк се спусна денят.