Джилиан Хофман
Възмездие (97)

96

Хитро. Много хитро. Естествено, той бе забелязал липсващия скалпел още с влизането си в стаята. За толкова глупав ли го имаше? Класическа грешка, една от тези, които вършат и доста по-умни от нея. В бързината си тя го подценяваше.

В шаха победата се осигурява, ако със серия сложни, но на вид незначителни маневри примамиш противника в клопка, от която той не може да се измъкне. Нищо не може да се мери с удоволствието да кажеш шах и мат на глупака срещу теб, който само допреди миг е обмислял как със следващия си ход да елиминира царицата ти.

Тази игра не беше по-различна и удоволствието се засилваше от наличието на достоен опонент. Той се разходи из стаята, залагайки капана си под изпълнения с неоснователни надежди глупав поглед на хубавото й лице.

Видя развързаната й китка, стиснатия юмрук, треперещ в нервно очакване, преди да направи отчаян опит да спаси своя живот с цената на неговия. Наблюдаваше разширените й от ужас очи, остави я да заеме позиция. А после, бърз като светкавица, предотврати нейния удар и я постави в шахмат.

Юмрукът й беше като топка, между пръстите й бликнаха яркочервени струйки кръв, пробягаха към китката и закапаха по плота. Той разтвори дланта й с две ръце. Тя стенеше и се съпротивляваше. В ръката й видя скалпел номер 5, врязал се дълбоко в плътта й от стискането. Взе го от нея с жеста на родител, който отнема играчка на непослушното си дете.

Тя завъртя глава в признание на поражението си и сълзите отново рукнаха от очите й. Нейният последен опит се провали. Забавляваше го, че има толкова сила. Достоен противник — може би най-добрият досега. Но за съжаление, не достатъчно добър.

Първо го стресна писъкът й, а по ясно произнесените думи в ухото му разбра, че действието на халдола почти напълно е преминало. По-бързо, отколкото очакваше. В този миг пронизваща и пареща болка се вряза във врата му и той усети, че собствената му кръв се стича по престилката, а зеленото става тъмночервено.

Забавата премина в изненада. С потъмняло от гняв лице тя крещеше по него. Той вдигна ръка към врата си в безполезен опит да затисне малкия прорез, от който кръвта бликаше като фонтан. Чувстваше как се дави в собствената си кръв и от гърлото му излиза клокочене вместо глас. Животът му изтичаше по обувките и образуваше локва на пода.

Опита се да я сграбчи, за да й извие врата, но не я стигна, залитна назад и се свлече по стената. Тя седеше на носилката и от очите й струеше омраза. В лявата си ръка стискаше друго острие, от което капеха червени капчици. Неговата собствена кръв.

В този момент той се уплаши, защото разбра, че е допуснал класическата грешка.

Беше я подценил.