Джилиан Хофман
Възмездие (89)

88

След няколко дни репортажите за процеса срещу Купидон минаха на вътрешните страници на вестниците, а след седмица изчезнаха дори и кратките материали във вечерните издания. Пресата се пренасочи да разнищва други убийства, пожари, наводнения. Мъчителните подробности от нейното изнасилване и спекулациите около мотиви и възмездие отначало изпълниха уводните рубрики, но бързо ги измете вълната на общественото мнение, което защити правото на неприкосновеност на личната тайна и порица информационното мародерство на пресата.

Си Джей бе взела кратка отпуска, за да премисли и подреди нещата, докато медиите загубят интерес към личността й. Обвинението срещу Бантлинг по останалите десет убийства мина спокойно и без фанфари в пресата и за нейна изненада само с един-два намека за изнасилването. Това обаче нямаше вече никакво значение. Обвинението за тези убийства се водеше от Роуз Харис, а на нея й предстоеше само едно последно заседание, една-единствена среща с чудовището и с любопитната преса. С това работата й приключваше.

Си Джей замина с Доминик за няколко дни в Кий Уест, докато се уталожи възбудата в Маями. Прекараха заедно спокойни дни и вечери, изпълнени с безкрайни разговори на бутилка вино във великолепните залези. Удивляваше я новото чувство на пълно облекчение, което я обзе. Облекчение, че най-сетне има пред кого да разкрие онази самотна част от своята личност, която беше държала заключена дванайсет години. Всъщност двамата с Доминик не говореха за изнасилването, но за нея беше разтърсващо преживяване това, че той знае, че този факт нищо не променя и че я обича. Беше окрилена и го обичаше още по-силно.

Заседанието за определяне на наказанието се състоя след шест седмици. По нареждане на съдия Часкъл, Бантлинг присъстваше със запушена уста и окован. Съдията беше провел една предварителна среща с него, за да разбере дали ще може да се държи спокойно, но още в първата минута Бантлинг бе пратил на майната си и него, и прокурора. Затова съдията заповяда да се вземат необходимите мерки. Не искаше в никакъв случай съдебните заседатели да станат отново свидетели на гневните му и невъздържани изблици, още повече, че процесът на практика бе приключил. Беше позволил на обвиняемия да се изкаже и собственият му адвокат бе отрекъл неговите нелепи твърдения. Нека Третият апелативен съд търпи буйствата му. След като заседателите определяха наказанието, това щеше да е техен проблем, не негов.

При углавни дела определянето на наказанието е своеобразен мини процес, в който страните имат право да призовават свидетели. Но вината на обвиняемия вече не подлежи на обсъждане. Оставаше да се реши дали ще живее или ще бъде екзекутиран за своите престъпления. В продължение на три дни Си Джей представи аргументите на обвинението в подкрепа на смъртната присъда. Тя изнесе останалите доказателства, намерени във фургона на Виола Траун. Заседателите видяха снимки от сърцата на Ана Прадо и другите десет жертви, открити във фризера, както и снимки на зловещите трофеи. Изслушаха фактите за десетте отвличания и десетте жертви, намерени с отворени гърди и извадени сърца. Тези доказателства не можеха да променят присъдата за виновност, но можеха да се вземат предвид при определяне на наказанието. През цялото време Бантлинг седеше до Лурдес Рубио, предизвикателно изпъчен и със запушена уста.

На четвъртия ден, след като обвинението приключи и преди да дойде ред на защитата да представи своите аргументи, съдия Часкъл нареди да изведат от залата съдебните заседатели.

— Госпожице Рубио, имате ли намерение да призовете свидетели в полза на вашия клиент?

— Само един, Ваша чест. Господин Бантлинг изяви желание да свидетелства в своя защита.

Съдията изпусна дълга въздишка.

— Добре. Има това право. Но трябва да се уверим дали е в състояние да спазва правилата. Ханк, отпушете му устата.

Сърцето на Си Джей задумка. Успокой се. Ще има само налудничави думи. Не съществуват никакви доказателства. Нали се погрижи за това. Тя се обърна настрани и забеляза, че Доминик внимателно я наблюдава от дъното на залата. Кимна й, че всичко ще е наред.

Съдия Часкъл гледаше втренчено Бантлинг над очилата си, присвил очи нащрек.

— Господин Бантлинг, вашият адвокат поиска да свидетелствате в своя полза, което е ваше право. Но нямате право на изказване, нарушаващо реда в този съд и няма да ви позволя да говорите, ако не се контролирате — каза строго той. — Уверявате ли съда, че няма да избухнете, както при произнасянето на решението за вашата виновност? Ако обещаете това, ще ви разреша да говорите. Предупреждавам ви обаче, че няма да търпя непристойно поведение в този съд. Ако не можете да обещаете, няма да позволя да свидетелствате и отново ще ви бъде сложена лепенка на устата. Какво решавате, господин Бантлинг?

— Непристойни избухвания? — крясна Бантлинг. — Вървете по дяволите вие и вашия подставен съд. Устроиха ми клопка! Тая мръсна курва ме вкара в капан!

Лепенката отново запуши устата му.

На съдебните заседатели бяха необходими само двайсет и пет минути да стигнат до единодушно мнение за наказание. Смърт.

След това нямаше никаква причина процесът да се влачи още един ден. Съдията веднага осъди Бантлинг на екзекуция със смъртоносна инжекция. После нареди да го изведат от съдебната зала, закри заседанието и се оттегли в кабинета си. Трима надзиратели извлякоха Бантлинг, който крещеше под превръзката. Журналистите се втурнаха навън да предадат новината и да интервюират заседателите на излизане от залата. Доминик, Мани, Крис Мастерсън и Еди Боуман също попаднаха в прегръдките на репортерите, които очакваха от тях подробности на живо за своите предавания. В залата останаха само секретарката, Си Джей и Лурдес, и трите заети с прибиране и подреждане на обемистите папки по делото „Щатът Флорида срещу Уилям Рупърт Бантлинг“.

На излизане от залата Лурдес се приближи до Си Джей, бутайки пред себе си метална количка с две големи кутии с папки. За първи път след сцената в затвора, тя я погледна в очите.

В знак на примирие Си Джей протегна ръка и каза:

— Добре работихме заедно, Лурдес.

Лурдес не обърна внимание на протегната ръка и на помирителните думи.

— Ти ли ще водиш процесите за убийствата на другите десет жени?

— Не, не. Нямам такива намерения.

— Това е много добро решение.

Си Джей се направи, че не чува намека и продължи да подрежда книжата си.

— В този процес има доста неща, които ме смущават, Си Джей. За някои нося вина аз и ще си понеса отговорността за тях. Дали целта оправдава средствата? Не зная. Не съм сигурна. — Тя огледа за последен път опразнената сцена на току-що завършилата драма. — Има едно нещо обаче, което не мога да пренебрегна и то продължава силно да ме тревожи. Вероятно и теб, предполагам.

Си Джей не откъсваше поглед от папките, надявайки се, че Лурдес ще я остави на мира и ще си тръгне.

— Посред нощ, точно преди заключителните пледоарии, агент Фалконети изведнъж открива къщата на покойната леля на Бантлинг. Бантлинг — човека, когото е обследвал под микроскоп. Какъв късмет да направи това откритие едва часове преди приключването на делото, след като е разполагал с месеци и не е успял преди това. Истински герой. И каква досетливост да разрови криминалното досие на Бантлинг отново преди края на процеса. Блестяща полицейска работа или странно съвпадение? Да не би същата птичка да го е подсетила? Ето това май няма никога да разбера.

Си Джей вдигна очи от папките и срещна погледа на Лурдес. Сега вече разбираш, че зная. Знаех го през цялото време.

Тя се обърна, мина покрай съдийската трибуна, празната свидетелка ложа и по пътеката между опустелите банки към вратата. Преди да я отвори, се спря и се обърна за последно към Си Джей.

— Казват, че Темида е сляпа, но си мисля, че понякога това е защото тя нарочно решава да си затвори очите. Запомни го.