Метаданни
Данни
- Серия
- С. Д. Таунзенд (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Retribution, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Иванов, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 28гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget(2011)
- Разпознаване и корекция
- Еми(2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013)
Издание:
Джилиан Хофман. Възмездие
Американска. Първо издание
ИК „Колибри“, София, 2007
Редактор: Рада Шарланджиева
ISBN: 978-954-529-511-9
История
- —Добавяне
81
Лурдес Рубио започна своята защитна реч във вторник в девет сутринта. Първият й свидетел беше собственикът на сервиза за боядисване на коли „Луис Хаус“ в Норт Маями Бийч, след това призова един след друг председателя на Американската асоциация на таксидермистите и завеждащия катедрата по патология в Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“. Само в един ден Си Джей стана свидетел как нейното дело бе прекроено в планина от основателни съмнения.
Ягуарът на Бантлинг е бил на боядисване два дни — понеделник, осемнайсети, и вторник, деветнайсети септември. Луис потвърди, че през нощта е бил оставен на неохраняем паркинг, а през деня до колата са имали достъп поне десетина работници. Никой не бил отварял багажника, след като Бантлинг оставил колата в сервиза на осемнайсети. Нямало причини за това.
Уилям Бантлинг бил известен препаратор, цитиран многократно в изданията на Американската асоциация на таксидермистите. Скалпел №5 се използвал често при препариране. Обикновено това се извършвало с умрели животни, но в някои случаи се използвали живи за постигане на „по-реалистичен вид“, особено за очите. Това би могло да обясни многобройните кръвни петна, открити с луминоловата проба.
Следите от кръв по скалпел №5, открит в бараката на Бантлинг, били прекалено оскъдни за извършване на ДНК-тест. Но пробите показвали присъствие на животинска, най-вероятно птича кръв. Червените кръвни клетки, открити по скалпела, имали ядра, докато човешките били безядрени. Петната от кръв, за които се твърдяло, че съвпадат с кръвната група на Ана Прадо, вероятно са били „манипулирани“, също както трите капки кръв на пода, твърдеше шефът на катедрата по патология от „Алберт Айнщайн“.
Си Джей знаеше, че винаги може да се намери експерт, готов да твърди каквото и да е и убедено да отрича дори най-неоспоримите факти, стига да му е платено достатъчно. Психолози, които доказват, че хладнокръвното убийство, извършено от юноша, е в резултат на сбиване, а смъртта, причинена от пиян шофьор, е настъпила вследствие на инфаркт. На съответната цена може да се намери свидетел за всяка защитна стратегия и за всяка правна теория. И много често това вършеше работа. Но да наблюдава как нейното дело се сгромолясва и пука по шевовете, а усмивката на Бантлинг става все по-широка, как членовете на журито кимат с разбиране след всеки негов свидетел, как жената от първия ред все по-често кокетно се кокори към него, това беше вече прекалено… Си Джей съзнаваше, че със своите въпроси към същите свидетели не успява да ги опровергае и тонът й започваше да става все по-отчаян. Очевидно не бе подготвена, беше изненадана, отново й беше устроена засада и доверието на журито й се изплъзваше.
Почти не спа по празниците. Кошмарната картина как Бантлинг излиза на свобода смени кошмарите с изнасилването. Зловещо разкривената кървавочервена усмивка на клоунската маска подигравателно й се хили пред цялата зала. Приставът Ханк сваляше от ръцете и краката му белезниците и го пускаше. Той тръгваше към нея, а всички наоколо просто безмълвно гледаха. Доминик, Мани, Лурдес, родителите й, Майкъл, съдията Часкъл, Грег Чеймбърс, Джери Тиглър, Том де ла Флорс. Всички наблюдаваха мълчаливо как той я хвърля на прокурорската маса, запушва устата й със собствените й гащички и реже едно след друго с лъскав нож копчетата на блузата й.
Тя съзнаваше, че видът й е ужасен. Тъмните кръгове под очите на бледото лице и изгризаните от притеснение нокти не можеха да се скрият. Костюмът й висеше на нея като на закачалка в евтин магазин за дрехи.
„Днес да мине, утре нещата ще се оправят“, опитваше се да си дава кураж, но й беше ясно, че е невъзможно. От опит знаеше, че спиралата винаги се върти в една посока. Ако оправдаят Бантлинг, с нея е свършено. Край. А сега тази възможност като че ли беше само въпрос на време.
В шест без петнайсет съдия Часкъл освободи съдебните заседатели.
— Госпожице Рубио, колко още свидетели смятате да призовете? Питам ви, за да направя графика за следващите дни.
— Не повече от двама или трима, господин съдия.
— А вашият клиент ще свидетелства ли?
— Все още не мога да отговоря на този въпрос.
— Добре, ако той все пак се реши, смятате ли, че това ще бъде утре?
— Да, господин съдия. Разбира се, всичко зависи и от въпросите на обвинението към свидетелите ми. — Тя погледна към Си Джей.
— Нека оставим графика сам да се нареди. Не зная колко ще ми отнеме кръстосаният разпит. Освен това вероятно ще ми е нужно време да се подготвя, ако обвиняемият реши да свидетелства — каза уморено Си Джей. Ако той свидетелства, сигурно ще ми отнемат правата, господин съдия. А после ще дойдат и белите престилки.
— Разбирам. Е, общо взето се движим добре. Ще се радвам да приключим до четвъртък, освен, разбира се, ако нямате нужда от повече време да се подготвите, госпожице Таунзенд. В такъв случай съдебните заседатели ще разполагат с петъка и може да изготвят присъдата до края на седмицата.
Всичко ще свърши до края на седмицата! Ще приключи. Ей, така. Навреме за баскетболния турнир и фестивала на изкуствата в Коконът Гроув.
Съдбата ще отсъди до края на седмицата.