Джилиан Хофман
Възмездие (80)

79

— Първият разрез започва от гръдната кост и се спуска надолу до пъпа. Той е чист и гладък, без разкъсвания на кожата. — Джо Нилсън трепна неволно, докато илюстрираше думите си върху пластмасовия манекен, поставен пред съдебните заседатели. — Вторият е прокаран хоризонтално под гърдите, започва под дясната и стига до лявата. Отново един, чист и гладък.

— Можете ли да ни кажете с какъв инструмент са направени разрезите? — попита Си Джей.

Залата беше притихнала и попиваше всяка дума.

— Мога. Със скалпел. Разрезите са дълбоки, преминават през трите пласта кожа, мастна тъкан и мускули и стигат до костите. Няма никакви следи от разкъсвания и кръвонасядания. Бяха направени тестове върху кожата на госпожица Прадо с един скалпел №5, открит в резиденцията на обвиняемия. Дълбочината и ширината на разрезите съвпадат напълно. Те са идентични.

На едно табло до манекена бяха окачени две снимки. Едната показваше в увеличение петдесет пъти резеца на въпросния скалпел, а другата — същото увеличение на разреза върху кожата на Ана Прадо.

— След разрезите, гръдната кост или стернумът, който поддържа гръдния кош и защитава дробовете и сърцето, е бил строшен и разтворен.

— Имате ли престава с какъв инструмент може да е направено това?

— Не. Но най-вероятно с костни щипки.

— Била ли е жива в този момент Ана Прадо?

— Да. Приема се, че времето на смъртта е моментът, в който спира сърцето. Тогава прекъсват останалите функции на тялото, включително дишането, и процесите застиват в състоянието, в което ги е заварило спирането на сърцето. По тях можем да определим каква храна е била приета преди смъртта или какви токсини са поели кръвта или черния дроб. Когато стернумът на госпожица Прадо е бил счупен, белите дробове са били изложени на външното въздушно налягане и би трябвало да се свият. При това положение кръвта престава да снабдява с кислород сърцето и мозъка и в рамките на две до пет минути настъпва смърт от задушаване. При аутопсията обаче открихме въздух в левия бял дроб на госпожица Прадо, откъдето правим извода, че смъртта й не се дължи на задушаване. Да, била е жива, когато…

Остър писък прекъсна думите му. Беше майката на Ана Прадо. Тя виеше в ръцете на близките си, които се опитваха да я удържат.

— Чудовище! Чудовище!

— Запазете ред! — провикна се съдия Часкъл, лицето му бе почервеняло. — Ханк, моля изведете госпожа Прадо навън, докато мине това показание. Простете, госпожо Прадо, но изблиците са недопустими в съдебната зала.

— Той уби момичето ми! — крещеше тя, докато семейството й я извеждаше под погледите на съдебните заседатели. — Изродът уби детето ми, наряза го, а сега седи тук и се надсмива!

Вратата се затвори и заглуши нейните писъци.

— Заседателите да се абстрахират от случилото се — заяви строго съдията, още докато Лурдес се изправяше да възрази.

Дванайсетте члена на журито се втренчиха в Бантлинг, който разстроен се бе хванал за главата и се клатеше.

Тежка тишина увисна в залата, докато писъците на госпожа Прадо бавно заглъхваха по коридора към асансьорите.

— Продължаваме, госпожице Таунзенд, можете да поемете свидетеля — каза съдията.

— Коя е причината за спирането на сърцето, докторе?

— Прерязването на аортата, артерията, която доставя кръв в сърцето. Веднага след строшаването на стернума, аортата е била срязана и сърцето извадено, преди още дробовете напълно да се изпразнят от въздуха. Смъртта е настъпила мигновено.

Показалката се насочи към друго табло със снимка на посивялото тяло на Ана Прадо и показа тъмната кухина, в която се е намирало сърцето.

— Била ли е в съзнание в този момент?

— Невъзможно е да се определи с точност, но както вече казах, следите от мивакуриум хлорид, който е намерен в тялото й, не могат да причинят загуба на съзнание. Този препарат има парализиращо действие. Той отпуска скелетната мускулатура и предотвратява или забавя настъпването на шок, който е естествена реакция на подобна травма. Мога само да кажа, че съществува възможност тя да е била в съзнание, когато сърцето е било извадено.

През залата премина всеобщ стон.

— Благодаря ви, доктор Нилсън. Нямам повече въпроси.

— Добре. Госпожице Рубио, имате ли въпроси към свидетеля?

— Да, няколко. Докторе, вие заявихте пред съдията, че разрезите по тялото на госпожица Прадо са съвместими със скалпел №5, нали така?

— Да.

— И може да са направени с кой да е скалпел от същия размер. Така ли е? Не само с намерения в къщата на мистър Бантлинг?

— Да. Всеки скалпел №5.

— Този размер скалпели не са някакъв специален инструмент, нали? Всъщност се използват често в медицинската практика и при препарирането на животни?

— Не мога да кажа нищо за таксидермията, но в медицинската практика са широко разпространени. Могат да се купят от всеки специализиран магазин.

— Благодаря ви, докторе. — Лурдес се запъти към мястото си, но по средата спря, сякаш изведнъж се е сетила нещо. — И кой ви донесе за тест този скалпел, предполагаемото оръжие на убийството? Кой от инспекторите?

— Специален агент Доминик Фалконети.

— Така ли! — замислено възкликна тя. — Нямам други въпроси.

— Има ли обвинението допълнителни въпроси към свидетеля? — попита съдията.

Беше шест и десет, петък, двайсет и девети декември, последният работен ден от календарната 2000-на година. Си Джей бе в залата от сутринта след поредната безсънна нощ с тъмни сенки под очите и вдълбани бръчки по челото. Около нея всичко се пропукваше, заплашваше да се срути, в този момент тя не можеше да направи нищо повече, а не биваше да подава топката на противниковата страна.

Въпросите на Лурдес направиха всичко двусмислено и всеки свидетел — подозрителен. Отговорите повдигнаха нови въпроси. Онова, което бе абсолютно сигурно, взе да се размива. Започна да й се изплъзва контролът както върху личния, така и върху професионалния й живот. Нейните свидетели се оказваха по-полезни за другата страна. Доктори, които трябваше да потвърдят нейната теза, спомогнаха за обратната. Доверените вече можеше да са издайници. Пукнатините се врязваха още по-дълбоко и се разклоняваха във всички посоки. Също както преди.

— Не, господин съдия. Нямам допълнителни въпроси. Обвинението приключи — каза тя.

Джо Нилсън трябваше да остане нейния последен свидетел, той постави болезнен финал, като описа последните мъченически мигове от живота на Ана Прадо.

— Така да бъде. Това е подходящият момент да закрием за празниците — обяви съдията Часкъл.

След това се обърна към съдебните заседатели и им изреди обичайните напътствия, преди да ги разпусне.

Си Джей погледна към Бантлинг, който седеше до Лурдес. Той продължаваше усърдно да крие глава между ръцете си от журито и да се клатушка. Но едва сега видя защо.

Смееше се.