Джилиан Хофман
Възмездие (78)

77

Когато Си Джей почука на стъклото, Естел бе заета да подрежда голямата си сламена чанта. Беше четвъртък, седем часът вечерта, само три дни преди Нова година.

— О, госпожице Таунзенд! — вдигна тя изненадано поглед от чантата си. — Уплашихте ме. Не ви видях.

— Съжалявам, Естел. Тук ли е доктор Чеймбърс?

— Да — каза тя, докато прелистваше книгата за посещения. — Той има пациент в момента. — Погледна с учудване към Си Джей. — Извинете, но вие нямате записан час за днес.

Си Джей усети, че Естел е готова да й зададе въпроса, който я сподиряше през целия ден: „Как сте? Не изглеждате много добре“. Дори съдия Часкъл я бе повикал настрани, за да се увери, че всичко е наред. Не можеше повече да прикрива тъмните кръгове под очите си. Само за седмица отслабна поне с три килограма и тревожните бръчки по бледото й чело се врязваха по-дълбоко. Обясняваше го на другите с липса на сън, защото не вярваше, че някой ще разбере истината, ако я каже — просто беше на ръба да полудее. Деляха я дни от лудницата. Естел обаче всеки ден се срещаше с такива хора и беше тренирана да не задава някои въпроси.

— Нямам уговорена среща, Естел. Налага се да видя доктор Чеймбърс по спешност. Той ще разбере.

— О, добре тогава. Почакайте да свърши. Той не обича да го безпокоя, когато има пациент. — Погледна отново към часовника. — Аз трябва да тръгвам. Имам среща с мъжа ми. Канени сме на вечеря.

— Не се притеснявай, Естел. Ще почакам докторът да свърши. Трябва на всяка цена да говоря с него тази вечер.

Естел тихичко попита:

— Във връзка с процеса ли е? Гледам ви всяка вечер по новините. Винаги с това започват в единайсет.

— Просто трябва да говоря с него.

Естел помисли малко.

— Добре, вие сте приятели. Предполагам, че той няма да има нищо против. Защо не седнете? Това е последният му пациент и вероятно ще се освободи към седем и половина.

— Чудесно. Благодаря, Естел.

Естел взе чантата и сакото си и излезе в приемната.

— Бих останала, но излизаме с шефа на Франк и жена му, нали знаете как е в такива случаи. Не бива да закъснявам.

— Няма проблем.

Естел се спря на вратата.

— Наистина ли мислите, че го е направил, госпожице Таунзенд? Наистина ли?

— Нямаше да го обвинявам, ако не бях уверена, че е виновен. — Даже нещо повече, Естел. Зная, че е виновен. Не съм обаче толкова сигурна, че е убиец.

— Никога не знаем какви може да са хората — поклати тя глава. — Лека нощ, госпожице Таунзенд.

— Така е — промълви Си Джей, след като Естел излезе.

Седна в празната чакалня и се опита да подреди мислите си. Тази вечер не беше във форма. Това беше първата й възможност да говори с Грег Чеймбърс след откритието, което направи снощи. Обмисляше какво да каже, как да го формулира. Не искаше да прозвучи налудничаво, макар че май така изглеждаше.

Вратата към офиса на Естел беше леко открехната. Вероятно тя я бе забравила. Си Джей се изправи и започна нервно да се разхожда, стискайки в потните си длани стар брой на „Ентъртейнмънт Уикли“. Видя, че лекарският кабинет е плътно затворен, както винаги, когато докторът работеше с пациент. Погледна към бюрото на Естел, където лежеше разтворена регистрационната й книга. Въпросът „ами ако?“ отново забръмча в главата й.

Бутна тихичко открехнатата врата и спря да се ослуша. Нищо не се чуваше. Вратата на кабинета беше все така плътно затворена. Погледна към часовника над главата си. Показваше седем и двайсет и две.

Без много да мисли, тя отвори вратата и влезе в малката неприкосновена стаичка на Естел. Книгата бе разтворена на страниците за тази седмица от понеделник, двайсет и пети декември, до петък, двайсет и девети. Последната страница за 2000-ната година. Колебливо се докосна до книгата, след което енергично я разлисти назад през страниците за ноември и октомври и спря на седмицата между понеделник осемнайсети септември и петък двайсет и втори.

Очите й пробягаха по записванията за понеделник. Ето, последният ред за деня, осемнайсети септември. Денят, преди да открият тялото на Ана Прадо.

Дъхът й спря, когато видя, че най-ужасното предположение се потвърждава.

Часът в седем вечерта бе запазен за У. Бантлинг.