Джилиан Хофман
Възмездие (76)

75

ДР. Тези инициали се появяваха тук и там в почти всички тефтерчета на Бантлинг. За различни дни на седмицата и за различни часове. През деня и през нощта. Последното вписване беше един ден преди трупът на Ана Прадо да бъде открит в багажника му. Какво означаваха те? Място? Човек? Предмет? Идея? Или нищо?

Главата я заболя от мислене. Отпи от изстиналото кафе, но не искаше да зареже всичко и да се прибере вкъщи. Ако останеше още малко, нямаше да има смисъл да се връща. Процесът започваше в осем сутринта, а вече беше два и половина. Бюрото й буквално бе затрупано с книжа. Кутии, пълни с търговски книги, данъчни декларации, дневници, адресници, банкови документи и квитанции, намерени в къщата на Бантлинг или предоставени на оперативната група от „Томи Тан“. Всичко, което се отнасяше до Бантлинг, беше разтворено пред нея като книга. Тя прегледа дневниците, бележниците с адреси и бизнес срещи, прелисти данъчните му декларации и квитанциите. Знаеше, че за някои ровенето в тия баналности изглежда безполезно, защото едва ли би довело до открития със стойност за съда. Особено след като всички тези документи вече бяха най-внимателно прегледани от опитни следователи с трениран поглед. Но тя трябваше сама да разбере как е живял нормален живот при своите извратени инстинкти. А може би именно тренираният поглед пропуска нещо…

Тя откри личния му адресник, намерен в сака на задната седалка на ягуара. Беше подвързан с черна кожа, доста протъркана, и буквално преливаше от листчета с адреси, парченца от кибритени кутии и ресторантски салфетки, на които бяха нахвърляни имена и телефонни номера. Започна да ги чете едно по едно, затруднена от почти нечетливия почерк на Бантлинг, надявайки се да открие нещо, каквото и да било. Сама не знаеше какво търси. Навремето един графолог й бе казал, че по почерка може да се различи нормалният човек от лудия. Спомни си това, докато се питаше как би оценил експертът драскулките на Бантлинг от коженото тефтерче.

Имаше стотици имена, често само първи, и почти всички бяха на жени, а към тях — телефонни номера. Бяха невероятно много, вероятно бе записвал имената на всички жени, които е срещал. Някои от тях й бяха познати от протоколите на оперативната група. Други не означаваха нищо. Докато четеше тези имена, започна да усеща, че я побиват тръпки и веднага обърна на буквата „Л“, за да се убеди, че собственото й име не фигурира там. Прегледа всичко, но не откри Ларсън. След това обърна на „К“, почти сигурна, че ще прочете написано с пилешкия му почерк: „За хубаво прекарване да се обадя на Клои. 202–18, апартамент 1Б, Роки Хил Роуд, Бейсайд, Ню Йорк“. Със свито сърце прегледа едно по едно всички вписвания. За щастие нямаше такова и тя облекчено въздъхна.

Това облекчение обаче беше кратко, защото в черното тефтерче на Бантлинг откри друго име, записано с дребни, забързани и почти нечетливи букви. Име, което страшно я изненада. Никога не бе очаквала, че ще го намери и в никакъв случай не би искала да го види тук.

Чеймбърс, Г.

Алмерия стрийт 22

Корал Гейбълс, Флорида