Джилиан Хофман
Възмездие (7)

6

Изпъна гръб в леглото си смразена. По ръцете й плъпнаха нагоре тръпки и пробягаха по врата й, тя моментално си помисли за Марвин. Погледна неспокойно към тавана, като че ли оттам я дебнеха очите му, и придърпа около себе си завивките.

Марвин беше странният й съсед, който обитаваше апартамента точно над нейния. Безработен и саможив, той живееше тук дълго преди Клои да се нанесе и тя отдавна знаеше, че е доста особен. Всички го знаеха. Всяка сутрин заставаше на прозореца на хола и следеше какво става на двора под него. Карираният му халат беше винаги широко разтворен, развързаният колан се полюшваше ненужен от едната му страна, нищо не прикриваше косматия му корем и кой знае още какво, скрито под перваза на прозореца. Слава богу, че имаше перваз. Топчестото му сплескано лице вечно бе с набола сива брада, зад пластмасови черни очила криеше близко разположените си очи. Винаги държеше в едната си ръка чаша кафе. В другата… Клои не искаше дори да си представи.

В общата пералня на блока се говореше, че Марвин е емоционално нестабилен, че живее от социални помощи и от средствата на възрастната си майка. Зад гърба му обитателите го наричаха Норман и гадаеха какво ли е станало с неговата майка, която отдавна не се бе мяркала. Дълго време за Клои той беше чудат, но безобиден. От време на време го срещаше на входа или в коридора, той никога не се усмихваше, а само изръмжаваше нещо като поздрав.

Преди два месеца обаче, когато прекосяваше двора към колата си, бе направила фаталната грешка да махне приятелски с ръка на Марвин, докато той дебнеше от своя наблюдателен пост. Същата вечер той я причака във входа, държейки пощата й в ръка. Усмихна й се с кривата си усмивка, която разкри дребни пожълтели зъби и измърмори „пощаджията нещо е объркал“, преди да се затътри към горния етаж, за да шпионира отново владенията си от прозореца.

Оттогава загубеният пощаджия обърка на три пъти писмата им, а Марвин си намери ново хоби да полива цветята в коридора точно по времето, когато Клои се прибираше от упражнения. Тя усещаше как погледът му лепне по нея, когато вървеше сутрин към колата си и когато се сблъскваше с него във фоайето на връщане. Яйцевидната му глава се поклащаше нагоре и надолу като евтин амулет в кола, а очите му я опипваха от главата до петите. Тогава тя започна да използва задния вход през пералнята, за да влиза и излиза от блока.

От две седмици започнаха странни телефонни обаждания — някой затваряше веднага щом тя отговореше. А затвореше ли, паркетът отгоре веднага почваше да скърца под стъпките на Марвин. Може би съобщението на телефонния й секретар тази нощ да е било от него, най-после е набрал кураж да каже нещо.

Само преди ден, когато остави изпраното бельо в сушилнята и прескочи до апартамента да вземе още монети, мина покрай Марвин, който се правеше, че полива цветята във фоайето. След това, подреждайки изпраното, установи, че й липсват два чифта бельо.

Сега пък писмото беше отворено и взето. Догади й се при мисълта, че Марвин опипва гащичките и чете писмата й, изтегнал тлъстото си туловище в леглото над главата й. Като вземе изпита ще се огледа за нов апартамент, което в Ню Йорк никак не беше лесно. Не може повече да живее под този извратеняк. До тази вечер си мислеше, че дори би могла да се пренесе при Майкъл, но сега…

Главата я заболя от прекалено много мисли. Дали да не да глътне още някой тайленол? Стана от леглото и се запъти през хола да провери още веднъж входната врата. Надникна през шпионката, едва ли не очаквайки да види дебелия Марвин гол отвън с чаша кафе в едната ръка и растение в другата. Нямаше никой и коридорът тънеше в мрак.

Убеди се, че е завъртяла два пъти резето и залепи широка лента скоч върху процепа за пощата, така че шишкавите пръсти на Марвин да не могат да надигат капака и шарещите му очи да надничат вътре. Утре сутринта ще закове дъска на отвора и ще си наеме кутия в пощата.

Върна се към прохладата на спалнята и затвори вратата. Огледа тавана да провери дали Марвин не се е захванал с дърводелство като ново хоби. Не откри дупки по тавана, нито други странности, позяпа още няколко минути телевизия, докато главоболието й малко се притъпи. Навън тресна гръмотевица и светлините примигаха. Бурята май щеше да е много силна — тази нощ може и токът да прекъсне. Угаси телевизора и лампата и се намести в леглото, заслуша трополенето на дъжда по прозореца и кутията на климатика. Шумът беше мек, успокояващ, но Клои усещаше, че скоро небето ще се продъни. Хубаво. Дано се захлади — напоследък жегата е непоносима.

Изтощена физически и душевно накрая заспа дълбоко. Сънуваше някакъв странен и объркан сън за предстоящия изпит, когато чу току над себе си дрезгав глух глас.

— Здрасти, Бобче. Как е мойто голямо момиче в големия град? Ще си направим ли кефа?