Към текста

Метаданни

Данни

Серия
С. Д. Таунзенд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Retribution, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 28гласа)

Информация

Сканиране
Bridget(2011)
Разпознаване и корекция
Еми(2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI(2013)

Издание:

Джилиан Хофман. Възмездие

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 2007

Редактор: Рада Шарланджиева

ISBN: 978-954-529-511-9

История

  1. —Добавяне

68

Аромат на печено пиле с лимон и пресни топли хлебчета я облъхна, щом отвори входната врата. Люси се втурна да открие източника, като отчаяно се опита да се промуши между краката на Си Джей, която обаче ловко я задържа. Тиби Втори веднага откри кой е приносителят на вкуснотиите и мазно се отърка в краката на Доминик, сякаш е бил държан гладен цяла седмица.

— Носиш вечеря? — поздрави го тя.

— Не можем да обсъждаме на гладно — каза Доминик, докато влизаше в апартамента. — Нищо специално. Минах през закусвалнята. Но после се отбих и за топли хлебчета. — Измъкна иззад гърба си бутилка вино, увита в кафява хартия, и я подаде на Си Джей. — Бива ли вечеря без бутилка шардоне?

Наведе се и погали Люси по главата.

— Ей, Люси, мама още ли не те е нахранила? Има изненада и за теб. — Тиби от своя страна измяука жално. — И ти ли, Бруте? Не съм те забравил, Тиби. — Извади още една пластмасова торба, в която имаше кутия с топли пилешки дробчета. Люси я посрещна с радостен лай, а Тиби за малко да се покатери на главата му. — Хайде, къде са ви паничките?

Застанала до кухненската маса, Си Джей наблюдаваше цялото представление, докато подреждаше чиниите и приборите.

— Ще вие от радост поне двайсет минути, а после ще се наложи отново да я извеждаме на разходка.

— Няма страшно. Ще я изведа по-късно. — Доминик се протегна за бутилката с вино и застана зад Си Джей, която поставяше чашите на масата. — И за мен ще има нещо — каза й той, когато тя обърна лице към него. Притисна я леко към масата и нежно я целуна по устата, ръката му намери нейната и я погали. — Кой е гладен?

— Добре, Казанова. Покажи си мускулите и отвори виното.

— Лесна работа.

Притиснат към нея, той я обгърна с ръце и намери на масата бутилката и тирбушона. Устните им се срещнаха отново и езикът му потърси нейния. Тя плъзна длани по стегнатите му гърди към силните рамене, докато ръцете й се сключиха около врата му. През тънката копринена блуза усещаше прохладата на бутилката, опряна отзад на талията й. Влагата от нея приятно разхлаждаше кожата й, докато той измъкваше тапата. Доминик остави отворената бутилка на масата и измъкна блузата от панталоните й, а студената му и влажна длан зае мястото на мократа коприна. Прохладните му ръце погалиха раменете, след това се спуснаха надолу, разкопчаха сутиена и нежно се сключиха върху стегнатите й гърди, които се втвърдиха още под нежните му ласки, а дишането й се учести.

След това спусна едната си ръка надолу по корема й, без да обръща внимание на грозните белези, докато намери копчето на панталона. Тя не можеше да се освободи от целувката му и само след миг копчето се разкопча, ципът бе смъкнат и ръката му се спусна надолу, където тя го очакваше топла и влажна от желание. Черните панталони паднаха на пода. Той я повдигна леко и я сложи да седне на масата. През плата на дрехите му тя усети твърдостта на пениса му, който се опираше в бедрото й.

Знаеше какво ще последва и с мъка откъсна устни от неговите. Отвори очи и ярката светлина в кухнята я заслепи.

— Доминик, нека отидем в спалнята — прошепна тя.

Пръстите му си проправяха път все по-бързо и по-навътре, дълбока тръпка разтресе тялото й.

— Нека правим любов тук. Остави ме да те видя, Си Джей. Ти си толкова красива — шепнеше в ухото й той. С другата ръка започна да разкопчава останалите копчета на блузата й.

— Не, недей. Моля те, Доминик, да отидем в спалнята. — Спазми на удоволствие пробягаха по цялото й тяло и тя затрептя. Оргазмът бе съвсем близо.

— Искам да те гледам. Обичам тялото ти. Искам да виждам как се любим.

С една ръка той смъкна гащичките й и те също паднаха на пода. Само бялата коприна на разкопчаната блуза все още криеше голотата й.

— Не. Моля те.

Той се отдръпна леко и я погледна в очите. Без да каже нищо повече, я повдигна нежно в силните си ръце и я отнесе през хола към тъмната спалня, като остави зад тях издайническата светлина.