Джилиан Хофман
Възмездие (67)

66

Мани изчака Си Джей да се отдалечи на път за кабинета си и каза:

— Много ми харесва госпожа прокурорката, но идеята да търсим тези сърца, и то толкова късно в играта, ми се струва малко налудничава. Ако Бантлинг няма някъде таен фризер, те досега сигурно напълно са се разложили.

— Ами тогава да намерим фризера.

— Вечният оптимист. Откога между вас с прокурорката има нещо? — попита той неочаквано, наблюдавайки внимателно Доминик между две хапки пастелито.

Доминик едва не се задави.

— Толкова ли си личи?

— За мен, да. Познавам жените. И мога да ти гарантирам, че и госпожа прокурорката си пада по теб.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно! Та откога е тази работа между вас двамата?

— От няколко месеца.

— И?

— Това е. Аз я харесвам, тя също ме харесва, но не ме допуска много близо до себе си. Никакви планове.

— Жени. Те винаги искат нещо сериозно, сериозно, сериозно. Като отстъпиш, винаги искат още. За това съм се женил три пъти. Въпреки това не мога още да ги разгадая напълно. Но колкото пъти и да съм се клел, винаги съм готов да кривна за нещо ново и вкусно. Също както с пастелитото, после получавам разстройство и се питам кога най-сетне ще поумнея.

— Виж какво, тя не иска това между нас да се разчуе, затова си затваряй устата, независимо какво ти казва твоята прочута интуиция. Много ще се притесни, ако усети, че хората подозират нещо. Най-много я е страх от Тиглър и пресата.

— Млъквам. Само не го правете в патрулната кола.

— Мисля, че тя е права, Мани, сигурен съм в това — каза Доминик съвсем бавно, колебаейки се дали да продължи, или да запази мислите си за себе си. Огледа се наоколо, за да се убеди, че никой не слухти, но „Пикъл Баръл“ беше почти празен и те бяха съвсем сами в задната част на кафенето. — Виж, Мечо, прегледал съм безброй пъти полицейските доклади и снимките от местопрестъпленията. Не спирам да търся какво сме пропуснали и всеки път стигам до един и същ въпрос. Защо няма никакви физически следи? Защото Купидон не е искал да открием нещо? Тъкмо обратното. Ако такова е било неговото намерение, нямаше да намерим и телата. Според мен той е много лукав, Мечо. Поел е големи рискове с всяко от момичетата. Излизал е с тях от баровете под носа на техните приятели, на охраната в заведенията. Убивал ги е дълго, забавлявал се е с телата им, аранжирал е сцените. Всичко е било извършено с хладна пресметливост. Той иска ние да видим какво е направил. Да разберем какво е правил с тях, преди да ги убие. А и този опиат, мивакрона. Иска да ни ужаси, да ни обърка, да ни изуми с хитростта си. И да ни покаже, че въпреки откритите му зверства, ние не можем да го хванем. Всяка сцена, с изключение на Ана Прадо, е предварително планирана. Кога и как ще убие жертвата си и кога и как ние да я открием. Всичко до най-малката подробност.

— Добре. Много е хитър. Планира всичко, дори как да открием престъплението. Накъде ни води това? Каква е връзката? — попита Мани.

— Спомни си Марилин Сайбан в изоставената военна база. Той е знаел, че полицаите я използват за тренировки. Очаквал е да я намерим там и най-закоравелите от нас да започнат да се питат за смисъла на работата си. Ами Николет Торънс, на която попаднаха хлапета в оная изоставена къща? Като че ли по съвпадение, точно тази къща е била в полезрението на полицейското управление в Корал Гейбълс заради разпространение на дрога. Ами Хана Кордова — открита в празна фабрика за тръстикова захар, която само няколко седмици преди това е била претърсвана от граничната служба по сигнал за складиране на хероин. И Кристъл Пиърс — намерена в изоставен супермаркет, където шест месеца преди това е било извършено тройно убийство. Разследва го полицейското управление на Маями-Дейд. Почти всички места, където са открити жертвите, имат някаква далечна връзка с полицейските управления, митниците и други правозащитни органи.

— Какво излиза тогава, Дом? Да не мислиш, че Бантлинг е имитатор? Да не се хванеш на въдицата, че му е била устроена клопка? Глупости! Тия далечни връзки с полицията може да са чиста случайност. Според блеещите защитници на човешките права, почти всяка къща в Маями е била претърсвана от полицията по един или друг повод. Знаеш как федералните плъзват като хлебарки, щом надушат дрога. Съгласен съм, че телата не са намерени на изискани места, но къде обикновено намираме трупове?

— Не, не мисля, че е имитатор. Той си е оригиналът. Разрезите по гръдната кост са едни и същи. В кръвта на Ана Прадо имаше същата дрога, като при останалите жертви. Един имитатор не може да знае тези подробности, особено за дрогата. Но съм убеден, че има някаква връзка с полицията.

— Може би Бантлинг е искал да стане полицай и е бил отхвърлен, или полицейска кола е убила котката му? Хората имат най-различни основания да не обичат полицията. Ние бодем в очите на всички.

Доминик кимна и отпи още една глътка кафе, преди да продължи.

— Щом казваш. Специално за Ана Прадо, убеден съм, че е имал други планове. Които не е реализирал, защото го заловихме преди това. Ако разберем какви са били намеренията му, може да открием и мястото на трофеите.

Мани поклати недоверчиво глава.

— Не знам, Дом. Полицейска връзка. Ако е имало такова нещо, как е разбрал за претърсванията, тренировките и всичко останало?

Доминик замълча.

Мани продължи мисълта на своя приятел:

— По дяволите, Дом! Ти си мислиш, че той има съучастник? Партньор, който ни се смее в този момент? Да не би да предполагаш, че е някой от нас?