Джилиан Хофман
Възмездие (66)

65

Си Джей откри Мани и Доминик в „Пикъл Баръл“, седнали пред своите cafes con leche. Тя си взе своето от плота на самообслужване и придърпа един стол до тях.

— Как мина конференцията? — попита Доминик.

Днес беше 13-ти декември — датата, на която защитата и обвинението трябваше да се срещнат със съдията, водещ процеса, за да уточнят процедурите по делото, евентуалните споразумения по вината и да се уговорят окончателно за графика през следващите седмици.

— Защитата нямаше никакви претенции. Изглежда, в понеделник ще започнем подбора на съдебните заседатели.

— Наистина ли? — учуди се Мани. — Бях готов да се закълна, че този перко ще измисли сто и една причини да отложи произнасянето на присъдата преди празниците. Щом е така — чудесно! Ще приключим бързо.

— И аз съм изненадан — предпазливо добави Доминик. — Само два месеца подготовка за углавно дело, тук, в Маями — рая на съдебните протакания и колебливите съдии? Защитата нямаше никакви претенции? Това да не е някаква тактика, да не ни кроят проблеми на края, Си Джей?

— Искате да кажете, че подготвят основания за обжалване? Не мисля. Самият Бантлинг настоява за бърз процес, не Рубио. Предполагам, че държи делото да се води в Маями, а не в някой по-северен окръг, където средната възраст е шейсет и пет години, а думата на полицая тежи като злато. Не може да се говори за пропуск на неговата защита. Часкъл се погрижи да се впише в протоколите, че Бантлинг е уведомен за правото си да се запознае с доказателствата на обвинението, и че отказът е изрично негов, с което сам се лишава от основание да обжалва по-късно присъдата след нейното произнасяне. Така се изключва тактиката „Ама господин съдия, никой не ми е казал…“. Освен това Часкъл ме накара да му предоставя всичко предварително, защото не иска делото да даде заден ход. Лурдес от своя страна не е поемала ангажименти към нови клиенти след Бантлинг. Тя е опитна адвокатка, водила е защитата в шест углавни дела досега, така че знае какво прави и не допуска да я пришпорват. И в други случаи е отказвала да се запознае с доказателствата на обвинението. Понякога защитата предпочита тактиката „Вие не ми показвате вашите доказателства, но и аз не разкривам моите“. Може би готви изненада. Дано да се лъжа.

— Защо, по дяволите, се е разбързал толкова Бантлинг? Да не би да си въобразява, че ще излезе на свобода навреме, та да си напазарува за Коледа? — попита Мани.

— За нас е по-добре да мине бързо. Много мразя, когато такива дела се протакат като безкраен ад. Свидетелите започват да забравят, губят се доказателства, всякакви неприятности могат да се случат — обади се Доминик.

— Съгласна съм — каза Си Джей, — но евентуалното отсрочване можеше да ни осигури повече време. — Замълча нарочно, преди да продължи. — Тиглър ми се обади тази сутрин. Де ла Флорс се е заел с убийството на Сайбан и с кражбите и ще ги представи следващата седмица пред съдийския състав. Ако загубим делото за Прадо, той ще ни измъкне Бантлинг изпод носа и няма да можем да кажем дори „бау“. Ще се наложи да чакаме ред на опашката, докато той осъди Бантлинг по всяко отделно федерално обвинение.

— Това ще му осигури време и реклама, за да се докопа до федералното съдийство, към което се е устремил — каза Доминик.

— Точно така — потвърди и Си Джей.

— Тогава защо не го прецакаме, като внесем обвинения и по останалите убийства? — попита Мани. — Имаме достатъчно време. Процесът не е след седмица.

— Защото освен кордата за въдица, която намерихте при тялото на Морган Уебър, не разполагаме с никаква друга физическа връзка между него и останалите жертви. А кордата съвсем не е достатъчна. И освен това нямаме осъдителна присъда за Прадо. — Тя се обърна към Доминик. — Трябват ми сърцата. Намерете трофеите му.

— Не казахте ли, че те не са нужни, за да го осъдят? — попита Мани.

— Така е. Но нали видяхте как се държа Виктор Чавес на свидетелската трибуна? Уклончив, наперен и арогантен.

— Задник! — възкликна Мани.

— Така е. Той е несигурен свидетел, но не мога без него. Просто гледам да не настройва заседателите така, че да повярват във версията на защитата, че на Бантлинг му е била устроена клопка. Ако го изтървем по делото за Прадо, следващият съдия няма да разреши на следващите заседатели даже да изслушат фактите за нея. И ние оставаме на сухо.

— Си Джей, търсихме къде ли не — каза Доминик. — Разговаряли сме с триста свидетели и сме анализирали стотици веществени доказателства. Не знам какво повече мога да направя.

— Може би докторът му от Ню Йорк ще ни подсети къде ги е скрил. Разговаряли ли сте с този д-р Файнбърг?

— Не. Бантлинг не пледира невменяемост и според Лурдес това ми забранява достъп до медицинските протоколи. Не мога да поискам да бъдат прегледани и от щатската медицинска служба. Ръцете ми са вързани. Каквато и информация да се съдържа в тях, тя е лична и неприкосновена. Докторът няма да каже нищо, дори Бантлинг да е заровил сърцата в собствения му двор.

— Може пък Бауман да е прав и той да ги е изял, като оня Джефри Дамър? — намеси се Мани. — Никога няма да разберем истината.

— Не вярвам, Мечо. Мисля, че Си Джей е права. И преди сме разследвали серийни убийци. Те винаги пазят трофеи. В нашия случай това може да са сърцата. Той вероятно иска ние да ги търсим. Бантлинг ни дразни, като ни кара да се питаме къде са. Положил е толкова големи усилия да ни ужаси с нагласените сцени на местопрестъпленията, сигурно е подготвил същия ефект и ако ги намерим.

— Прегледайте отново всички доказателства. Прочетете протоколите. Може просто да сме пропуснали нещо — каза Си Джей. — Някоя мижава разписка или ключ от трезор. Не зная. Трябва да опитаме. Очаквам процесът да продължи поне три седмици. Ако тогава успея да предявя обвинения и по другите убийства, няма съдия, който би го дал в ръцете на федералните и процесът ще обхване и останалите случаи.

— Три седмици! — въздъхна Мани. — Е, няма да има весела Коледа и Щастлива Нова година този път. Нито екскурзия до Северния полюс! Независимо колко сме го заслужили.