Джилиан Хофман
Възмездие (65)

64

Той наблюдаваше с интерес сцената, която се разиграваше пред очите му в претъпканата зала на съда. Всичко протичаше дори по-добре от очакванията му. Актьорите си разменяха реплики. Вълнението достигна висок градус, а напрежението така осезаемо се сгъсти, че можеше да се разреже с нож. Зрителите, притаили дъх като най-обикновени туристи в евтино кино, гризящи нокти и хрупащи прословутите пуканки, се опитваха да запечатат в съзнанието си разиграващия се в залата филм, наблюдаваха заедно с него, заобиколили го отвсякъде. Той се сливаше с тях. Станал бе един от тях. Тази игра, която лично бе устроил, приятно се разрояваше на отделни подсюжети, а изостреното очакване на незнайната развръзка го изпълваше до пръсване.

Но имаше нужда от още нещо. От месеци се намираше в режим на въздържание и не можеше да трае повече. Чувстваше се като пустинник, който търси вода. Изпитваше ненаситна жажда да се утоли с живот. Със смърт.

Не можеше да рискува да провали драмата, която се разгръщаше пред погледа му — поставянето под въпрос на невинността на виновния. Налагаше се да наруши това, което полицията наричаше негов „модус операнди“ — начин за действие. Ако избере отново някоя русокоса сирена, независимо откъде, ще предизвика силни съмнения. И, разбира се, за разлика от останалите, тя не биваше никога да бъде открита. Защото онова, което щеше да направи с нейното тяло, беше непроизносимо. А преди това със съзнанието й — просто немислимо. Ако само знаят какви ужаси предстои да им изпълни, Уилям Бантлинг ще им се види като срамежливо зайче.

Да. Чернокоса красавица. Някоя с абаносова коса, снежнобяла кожа и розови устни. Ах, как ще си поиграе със своята малка Снежанка! Дано само спечели сърцето й!

Убиецът, известен на полицията с прозвището Купидон, се изправи заедно с публиката в препълнената зала, понесе се с навалицата надолу по стълбите към преддверието и излезе навън под горещото небе на Маями, където се отдели от тълпата и тръгна да търси новата си любов.