Джилиан Хофман
Възмездие (63)

62

Си Джей остана на прокурорската маса дълго след като заседанието свърши и залата почти се опразни. Тя улови погледа, който хвърли Лурдес, докато прибираше документите си в чантата на съседната маса, но не виждаше какво може да сподели с нея. Лурдес напусна залата веднага след като надзирателите от затвора отведоха нейния разгневен клиент обратно в строго охраняемата му килия.

Чавес е пълен идиот. Ужасен лъжец. Палячо. И Лурдес го забоде. Защо обаче даде внезапно заден ход? Защо? Тя очевидно знаеше за анонимния сигнал. Откъде? А изнасилването? Не направи даже намек пред съда за твърденията на Бантлинг, макар че той самият се опита да я тласне към това. Това стратегия ли е или нещо друго?

Си Джей изпитваше силно чувство на вина спрямо Лурдес. Преди делото на Бантлинг дори я харесваше. През последните години бяха работили заедно по два случая на убийства и намираше, че Лурдес е винаги праволинейна. За разлика от повечето й колеги нито хленчеше, нито бе безскрупулна. А сега сама се злепоставяше. Точно затова Си Джей се чувстваше виновна. Но след случката в затвора стана много предпазлива и се питаше дали Лурдес не предприема някаква заобиколна маневра, за да я приспи и след това да хвърли пред съда сензационната си информация. Може би изчаква съдебните заседатели да се закълнат, та да няма място за отстъпление? Ако Лурдес хвърли своята бомба тогава, съдията ще бъде принуден да обяви процеса за невалиден по вина на прокурора и Бантлинг няма да бъде съден по-нататък. Край. Той ще напусне съдебната зала като свободен човек. Си Джей се върна мислено към сцената в затвора, когато ухиленият мазен Бантлинг, седнал до своята съвестна адвокатка, изстрелваше в упор срещу нея убийствените си внушения. Лурдес не може да не е знаела преди това, че клиентът й е луд. Той сам й го е казал, а тя е видяла доказателствата за това в полицейските доклади. И въпреки това позволи да я използва като негов инструмент. Уреди Си Джей да застане очи в очи със своя насилник в затвора. Само заради ефекта. За да спечели един иск. При тази мисъл чувството й за вина изчезна.

След като изведоха Бантлинг от залата и глутницата репортери се нахвърли върху следователите от оперативната група и агентите на ФБР, Си Джей като че ли започна да диша по-спокойно. След известно време Доминик се приближи и седна до нея в празната зала.

— Добра работа — каза той спокойно.

— Не свърших кой знае какво — отговори тя.

— Искът е отхвърлен, това е достатъчно. Даже без съдействието на това петле от Бийч. Някой трябва внимателно да го инструктира, преди да се изправи пред съдебните заседатели.

— Не поема. Вече опитах. И сержантът му се постара.

— Може да го пуснем на Мани. Той знае как да се справи. — Замълча и се опита да надникне в очите й. Тя обаче се беше навела над папките по масата. — Зная, че се притесняваш, но обвинението е силно, въпреки усилията на Чавес да провали всичко.

— Да се надяваме.

— А и Бантлинг не помага много на собствената си защита. Ако не се укроти, Часкъл ще го изпрати да гледа собствения си процес от затвора по вътрешния телевизионен канал.

Си Джей не отвърна.

— Хареса ми краткото ти изложение.

— Благодаря. Беше тежък ден.

— Да, наистина. Между другото, честит Хелоуин. Да те изпратя ли до прокуратурата?

— Тръгнаха ли си всички?

— Да, почти всички. Само Мани и момчетата са отвън в коридора, заедно с твоята секретарка.

— Марисол?

— Дошла е да те поздрави, предполагам.

— Съмнявам се.

— Стоя на цялото заседание. Сега си говорят с Мани. Интересен тоалет е облякла.

— Тя винаги се облича интересно. Ще имам нужда от твоята помощ.

Той нареди една по една папките в количката. Дърпаше я с една ръка, а в другата носеше тежката й чанта. Отправиха се заедно към вратата на залата, която водеше към главното преддверие.

— Какво ще кажеш да вечеряме заедно? — попита.

— Чудесно — отговори тя, този път без никакво колебание.