Джилиан Хофман
Възмездие (59)

58

Виктор Чавес беше нервен. Потта му се стичаше на едри капки заради репортерите, които се въртяха като лешояди около него, готови да откъснат живо месо, да го отнесат в гнездото си и да го чоплят на спокойствие. Те само дебнеха някой да сгафи по това дело, та първи да го разтръбят след това. Седеше на пейката точно до входа на зала 2–8 в очакване да му дойде редът и да го извикат. Всички се бяха събрали тук. И дебнеха. Неговият сержант, лейтенантът му, всички момчета от управлението.

Това не беше първото му свидетелстване. Досега се бе изправял пред съда три пъти и мислеше, че се е справил добре. Естествено, ония дела не можеха да се мерят със случая „Купидон“. При тях той не се обърка. Сега чакаше да го призоват като свидетел на защитата, защото беше внесена молба за прекратяване. Да отменят неговото спиране. Неговото претърсване. Оня тип се разхожда из Маями с труп на момиче в багажника, а той го бил спрял незаконно! Какво по дяволите искат от него?

Откакто се случи това, сержант Риберо не го изпускаше от поглед. Трябвало да докладва за анонимния сигнал по време на дежурството му и защото не бил, сега го надзираваха като ученичка. Но знаеше, че ще стане още по-лошо, ако се оплете в решаващото заседание за делото пред всички тия прожектори и камери, предаващи на живо. Не само ще го изхвърлят от работа, но срещу него ще започне криминално разследване. Не трябва да допуска нито една грешна дума в показанията си.

Това беше най-трудното. Да си спомни всяка подробност така, както го бе инструктирала прокурорката, в абсолютно същия ред. „Това е проблемът, когато разказваш приказка — казваше майка му. — Никога не можеш да я разкажеш точно както си я чул.“ Особено след като са го разпитвали толкова много хора — какво се е случило в онази нощ, как е задържал Купидон. Кой ли не го е питал? Съседи. Състуденти. Непознати на улицата. Момичета на плажа. Момичета на бара. Колежки. Беше станал местна знаменитост. Полицаят, който пипна Купидон! Сержантът го беше предупредил да си затваря устата, да говори само пред съда. Но момичетата не питаха сержанта, а него. Как той, начинаещият полицай, съвсем сам и воден от интуицията си, е заловил най-прочутия сериен убиец в Щатите.

Но ето, удари часът и той трябва да удостовери, че всеки детайл е на мястото си. Дори най-дребният. А в главата му бръмчи като развалена магнетофонна лента.

Чакаше на пейката да му дойде редът, в пълна полицейска униформа, стиснал здраво потни длани, когато тежката махагонова врата се отвори и приставът извика високо неговото име.