Джилиан Хофман
Възмездие (58)

57

Още от сутринта на Хелоуин беше горещо като в ада. От два дни над Маями се бе спуснал горещ фронт с температура до трийсет и два градуса, влажност деветдесет и пет процента и досадни следобедни гръмотевични бури. Доминик стоеше пред сградата на щатската прокуратура и ризата му вече лепнеше по гърба. Беше десет и четвърт и той едва бе успял да пристигне навреме.

За да се яви пред съда, му се наложи да съкрати съвещанието с Блак и комисаря от полицейското управление на Флорида по случая „Купидон“. Тя не го бе молила за това, но той знаеше, че трябва да е с нея. Достатъчно пъти беше ставал свидетел на тревогата, която я обземаше всеки път дори само при споменаването на името на Бантлинг; беше наблюдавал странната напрегнатост в реакциите й, когато се налагаше да стои в едно помещение с него. Неволното потрепване на тялото и страха в очите й. През последните дни, докато се подготвяше за заседанието, тя се затваряше все повече в себе си и ставаше очевидно по-неспокойна. Не искаше да обсъжда с него причините и обясняваше всичко с нарастващото напрежение преди делото, на което тя бе заложила много. Прекалено много. Все още не можеше да си обясни това нейно поведение, но усещаше, че страхът в очите й се дължи на нещо по-голямо от обичайното вълнение преди важно дело. Знаеше, че трябва да е до нея, дори тя да протестира, и да я преведе до съдебната зала през тълпата от шумни, нахални и абсолютно безогледни репортери, любопитни зяпачи и ехидни сеирджии, които тайничко й пожелаваха да се провали. Ако не за друго, поне за да седи зад нея, докато тя се бори с невидимите си демони.

Стъклената врата на Прокуратурата се отвори и тя се стъписа леко, като го видя. Изненадата в очите й пролича дори под тъмните очила. Беше облечена в строг черен костюм и тъмната руса коса бе прибрана в стегнат кок. Нарамила тежката си чанта, тя влачеше с видимо усилие количка, натоварена с три кашона папки.

— Реших да ти помогна ако не с друго, поне за папките — каза той.

— Мислех, че имаш съвещание с Блак — отбеляза тя.

— Имах. Но това ми се струва по-важно.

За нея връзката между тях все още беше нещо ново. Чувстваше се малко неудобно сега, въпреки че бяха прекарали последната нощ заедно. Не беше сигурна какво ще стане по нататък, нито знаеше какво иска тя самата, но се смущаваше да бъде заедно с него пред всички. Той теглеше претоварената количка и вървеше на почтително разстояние от нея, докато пресичаха улицата в пълно мълчание.