Джилиан Хофман
Възмездие (56)

55

Клои Ларсън. Малката хубава бъдеща юристка от Куинс, която междувременно бе пораснала и сега се правеше на прокурор. Времето не беше я пощадило. Едва я позна с тази миша прическа и бабешки костюми, които криеха прекалено много от някогашното стегнато дупе и вирнати цици. Но лицето! Такова лице не се забравя. Като на Клои. Затова я избра навремето. Беше не само хубава — беше изключителна.

Отново я бе открил. След цели дванайсет години пак бяха заедно. Когато тъпата адвокатка изплю истината за нея, изражението на това изключително лице беше безценно. Наистина безценно. Първо шок. После страх. Накрая ужас. Хванаха я. Хвана я похитителят й. Принудена бе да го погледне в лицето със своите красиви зелени очи и да признае, че не може да се мери с него. Отново се беше провалила.

Седнал на неравния нар в килията, която вонеше на развалена риба и пикня, той си чистеше ноктите с корицата на картонения бележник.

„Стой мирно и мълчи.“ Така му изкрещя неговата некадърна адвокатка. „Стой мирно и мълчи.“ За каква се мисли тая? Време бе да реши какво ще прави с нея. Първоначално смяташе, че изборът му е много хитър, но сега… Е, вярно, достави му полицейските доклади от Ню Йорк и известно време той си имаше страшно забавно четиво преди заспиване. Да четеш какво си направил, разказано от друг! Особено от ония тъпи полицаи от управлението в Ню Йорк, които не знаят къде им е задникът, къде главата. Беше супер. Тъпата адвокатка с нейните „може би“ и „все пак“ и всевъзможни юридически брътвежи помогна да подплашат здраво мадам прокурорката. Но сега твърди, че не можела още да подаде молбата, защото й трябвали допълнителни проучвания. Започваше да се пита дали тя изобщо може да играе Голямата игра с Големите батковци.

Нека се изясним. Вие признавате, че брутално сте рязали с нож и изнасилвали една жена. Твърдите също, че „тогава съм го направил, но сега не съм“ и смятате да се отървете, като обвините прокурорката, вашата жертва, в незаконни действия. Разберете, Бил — вас ще ви презрат още повече, а нея ще ожалят. Положението е много деликатно и не можем лесно да отхвърлим обвиненията. Тя ще отрече вашите внушения, а в съда, откровено казано, вашата дума не струва нищо, особено срещу нейната. Трябват ми доказателства.

Е, ще й дам доказателства. Макар че ми се свиди да се разделя с тях.

Избухвания като днешното не ви помагат. Само потвърждавате представата за вас като сериен убиец. Оставете аз да водя нещата, както смятам за добре. Не е необходимо да говорите. Стойте мирно и мълчете.

Вероятно и тя се е уплашила. Сега Лурдес Рубио знаеше с кого си има работа, до кого седи в съда и с кого си шепне в килията. Не беше сигурен, че ще е толкова убедителна пред съдебните заседатели както преди, когато вярваше, че е невинен. Доверчивите очи на кошута бяха помръкнали.

Бил Бантлинг кръстосваше като диво животно клетката, в която бе затворен отделно от другите, защото бил много опасен. Глупости! Сега разбираше, че това е само защото Клои, Бобчето, мадам прокурорката е знаела още от самото начало кой е той и е поискала да го заключат с девет ключа заради собственото си спокойствие. Заради собствената си сигурност. Колкото повече решетки има пред него, толкова по-добре ще спи. Но той й беше разкрил картите. Голям кеф ще е да я гледа как се разпада.

Жалко, че вече не пържат убийците като теб на електрическия стол. Щях да изпитам върховно удоволствие да видя как прегаря разкривеното ти лице.

Да, сега говори големи приказки. Той знаеше обаче, че тя има кураж само защото той е окован в пранги и завързан с верига към масата.

Всъщност беше ужасно уплашена, до смърт. И така трябваше да бъде.

Защото, когато излезе на свобода ще я убие.