Джилиан Хофман
Възмездие (50)

49

— На лабораторията й трябваха няколко седмици, но накрая успяха да установят самоличността й. Рибарската корда, с която беше вързана Морган Уебър, е същата като намерената в бараката — каза Доминик.

Беше понеделник, 16 октомври — точно две седмици след предявяването на обвинението срещу Бантлинг. В залата на оперативната група около черешовата маса седяха Мани, Еди Боуман, Крис Мастерсън, Джими Фултън и още трима членове на екипа. Си Джей бе на челото на масата до Доминик. Обсъждаха стратегията за водене на делото.

— Това добре, но кажи и неприятната част. Колко макари от тази корда са произведени и продадени през последните десет години в рибарските магазини из цяла Флорида? — попита Мани.

— Много. Опитваме се да установим броя им — отвърна Доминик. — Има още една добра вест: Джими и Крис приключиха проверката на търговските книги на „Томи Тан“. Въпреки че нашият търговец на кресла е прекарвал по шест месеца годишно в чужбина, той е бил достатъчно любезен да си стои в гостоприемната Флорида винаги, когато е било отвличано някое от момичетата.

— Намерихме ли някой, който го е виждал поне с една от жертвите? — попита Си Джей.

— Не. Няколко неопределени показания, но нищо достоверно — отговори Доминик.

— Тревожи ме малко това, че не желае да се запознае с нашите свидетели и все още не е обявил, че има алиби. Нямам представа какъв е планът на защитата. На процеса може да изскочи някоя изненада — каза Си Джей.

— Например да се окаже, че има изверг за брат-близнак? — подхвърли Крис.

— Пепел ти на устата! — сряза го Мани.

Всички избухнаха в смях.

— Кога смятате да го подведете под отговорност и за другите убийства? — попита Еди Боуман и смехът секна. Той се почеса ядно по главата. — Разболявам се при мисълта, че извратеният му кучи син може да се измъкне по случая с Ана Прадо, а ние нямаме готово нищо, за да го задържим по другите случаи.

— Няма да отърве присъдата за Ана Прадо — каза Си Джей.

— Делото ни е вързано, нали? — попита Крис.

— Вързано е, доколкото всяко дело може да изглежда сигурно преди процеса. Имаме резултатите от ДНК-теста и той съвпада с данните на Прадо. Кръвта в бараката е нейна. Имаме тялото в багажника му. Намерихме оръжието на убийството в бараката. Обезобразяването на тялото и изваждането на сърцето са жестоки и отвратителни, да не говорим за дрогите, които е използвал, за да я парализира, без да я лишава от съзнание, докато я убива. Имаме отвличането от „Левъл“, което е доказателство за предумисъл. Всичко това са утежняващи обстоятелства, които ни дават основания да отстояваме смъртна присъда. Много ми се иска да „закова“ делото, като открием нейното сърце, и, естествено, сърцата на останалите жертви. Но поне за Прадо разполагаме с всичко необходимо, за да се придвижим напред.

— Защо тогава да не го обвиним и за останалите? — попита отново Боуман.

Беше видимо раздразнен. През дванайсетте години, които бе прекарал в полицията, той не бе успял да проумее как работи правосъдната система, след като едно съвършено изпипано дело попадне у адвокатите на защитата. Например престъпник с купища предишни провинения и два часа записани показания може да намери законова вратичка и съдебните заседатели изобщо да не разберат нито за провиненията, нито за признанията. Вечно става така и от година на година той се отчайваше все повече. До един момент ги засипват с похвали за отлично проведено полицейско разследване и почти виждат имената си в списъка за ордени, а в следващия миг чуват в съдебната зала присъда „невинен“ по същия изряден случай. Затова не хранеше кой знае какви надежди за процеса на Бантлинг, независимо колко „изпипано“ е делото според прокурора.

— Защото Бантлинг се е вкопчил в часовника. Иска бърз процес за Ана Прадо, а аз не желая да избързвам, в хода на процеса да губя аргументи, само защото гъските не са подредени в ятото. Ако постигна присъда за Прадо, след това мога да се позова на правилото „Уилямс“ и да поискам доказателствата от нейното дело да се прибавят към останалите и да го съдя отново солидарно за всичко. По този начин дори в отсъствие на физически улики, които да го свързват пряко с останалите убийства, съдебните заседатели все пак ще чуят за тях, както и за присъдата, издадена поне за едното. Разбира се, всичко това е все още условно и ме притеснява, особено като имам предвид съдебните заседатели в Маями. Точно затова ми трябва някаква пряка улика — рибарската корда е добре като начало, но искам нещо, което да го свързва пряко с тези жени. Трябва ми димящ пистолет, Еди. Открийте трофеите, които е вземал от жените. Открийте сърцата им.

— Търсим ги, но той може да ги е изгорил, да ги е изял или заровил, Си Джей. Все пак не разбирам защо са ви толкова необходими. — Боуман отново се зачеса по главата.

— Боуман, с какво ти е пълна главата? С мухи ли? — кресна му Мани. — Да не ги развъждаш в ушите ти, та затова не чуваш какво ти се казва. Тя ще движи делото и без сърцата. Дай й само време.

Очевидно не всички споделяха мрачния песимизъм на Боуман.

— Не мисля, че е направил нещо подобно със сърцата, Еди — отговори Си Джей. — Убедена съм, че ги пази някъде. Където може да си ги гледа и да си спомня. Говорих с Грег Чеймбърс, съдебния психиатър, който е бил консултант по случая на Удушвача от Тамиами. Всички серийни убийци събират трофеи. Снимки, бижута, къдрици, бельо, лични вещи. Според него трофеите на Бантлинг са сърцата на жертвите. Това отговаря на неговия профил. Никога няма да ги унищожи, след като е вложил такова церемониално въображение, за да се сдобие с тях. Пази ги на достъпно за него място, за да ги разглежда, докосва и да си спомня. Затова мисля, че са някъде наоколо. Трябва само да знаем къде да търсим. Междувременно изисках официално медицинските данни за Бантлинг от Ню Йорк. Засега той не е подал заявка да бъде признат за невменяем и не мисля, че съдия Часкъл ще ми позволи да видя здравното му досие, преди да е изяснен въпросът с психичното му състояние. Но диагнозите и предписанията на неговия лекар пряко обуславят тезата ни и аз ще се добера до тях. Така ще покажем връзката между него и жертвите, в чиято кръв намерихме халоперидол.

Тя приглади косата зад ушите си и започна да си подрежда документите в чантата.

— Но нищо чудно и да не се наложи да правим такива усилия. Той може сам много да ни улесни.

— Как? — попита Доминик.

— Вчера получих покана от Лурдес Рубио. Искат да говорим. Вероятно по въпроса как да признае вина, но да избегне смъртното наказание.

— Да има да вземат! — ядоса се Боуман. — Няма да остане до живот в затвора да си похапва по три пъти на ден от моите данъци, след като е заклал единайсет жени!

— Стига си мрънкал — пресече го Мани. — Госпожа прокурорката няма да го остави да се измъкне. Виждал съм я как й стиска в съда, много повече, отколкото на теб, Боуман, уверявам те.

— Въпросът за смъртното наказание не подлежи на обсъждане — заяви Си Джей. — Ако иска да ни спести време и усилия да го съдим за единайсет убийства, нямам нищо против. Ако в хода на процеса реши да обяснява на съдебните заседатели как е открил Бога и как сътрудничеството му с нас е достатъчно основание да го избави от смърт, си е негова работа. Но тоя номер не мина при Дани Ролинг от Гейнсвил и не мисля, че ще мине и при Бантлинг.

Тя взе чантата си и се запъти към вратата.

— Ще ви държа в течение. Междувременно изпратих на федералните толкова бумаги, че могат да окичат целия Манхатън като за парад. Като изчетат всичко, ще им разреша да прегледат каквито улики поискат. И за да не направят някаква беля, ми трябва наш човек, който да ги развежда и надзирава. Има ли доброволци?

— Най-добре Боуман. Той е опитен детегледач, нали, Дръгливецо? Може даже да даде на ФБР малко от мухите, дето му пълнят главата — засмя се Мани.

— Не му е останала много коса по главата, та да развъжда в нея мухи — обади се Джими Фултън от дъното на стаята.

— Не си прави майтап с хора, дето им оредява косата. Ние с Боуман сме малко докачливи на тази тема — сряза го Мани.

— Гледай си работата, Мани, мойта коса не е оредяла — подвикна Еди Боуман.

— Само малко е пострадала от постоянното чесане, Дръгливецо — присмя му се Мани.

— Да кажем, че имаш проблеми с корените на космите, Еди. И не се заяждай с Мани. Я го виж колко е голям — опита се да внесе успокоение Крис Мастерсън.

— Ще те изпратя — каза Доминик на Си Джей. — Дръжте се прилично, момчета. Не се плюйте!

Доминик и Си Джей напуснаха залата за съвещания и се отправиха към изхода. През голямата стъклена врата към паркинга се виждаше, че навън вали като из ведро.

— Забравила съм си чадъра — стъписа се Си Джей.

— Аз ще те придружа до колата — каза Доминик и взе един чадър от стойката до портиера.

Поведе я през паркинга. Двамата вървяха притиснати един към друг под малкия чадър.

— Как спиш напоследък? — попита той неочаквано.

Тя го изгледа изненадана, че й задава такъв въпрос.

— Защо?

— Каза ми миналата седмица след огледа на мястото, където открихме тялото на Морган Уебър, че едва намираш време за сън. Исках да разбера успя ли да наваксаш.

— Всичко е наред, благодаря. — Тя се качи в своя джип. Той задържа вратата и се надвеси към нея, но въпреки чадъра дъждът се стичаше от двете му страни и мокреше панталоните. Палмите пред тях се превиваха от силния вятър — типична дъждовна буря за Флорида в разгара на сезона на ураганите. Доминик почти се вмъкна в колата и приближи лицето си на сантиметри от нейното. Тя усети лекия мирис на неговия одеколон, примесен с ментовия вкус на дъха му. Беше толкова близо до нея, че виждаше тънките бръчки, заобикалящи меките му кафяви очи. Спомни си за целувката преди няколко седмици и дишането й почти спря. Пеперудите отново размахаха крила.

— Когато всичко това свърши, ще приемеш ли да вечеряш с мен? — попита той.

Изненадана от този въпрос, който не беше предвидила, тя започна да заеква. След секунда се овладя и този път изненадата дойде от собствения й отговор.

— Да. Като свърши всичко това.

— Чудесно — усмихна се той и тънките бръчки обсипаха цялото му лице. Усмивката му беше толкова приятна. — Кога ще се срещнеш с Бантлинг и неговата адвокатка?

— Вдругиден, в затвора. Ще ти се обадя след това и ще ти кажа как е минало. — Не можа да се стърпи и отвърна на усмивката му топло и интимно. Пеперудите танцуваха все по-буйно.

Той затвори вратата и остана под чадъра, докато тя изведе колата от паркинга и се отправи към магистралата под проливния дъжд.