Джилиан Хофман
Възмездие (49)

48

Писна му. От това представление, което всички разиграваха пред него. Безцветният съдия, който пренареди графика и прекъсна нещастната адвокатка, за да държи надутата си реч. И да привлече камерите върху скучната си физиономия. И тая коза, мадам прокурорката с тясното дупе, дето пак започна да се фръцка с тъпия си костюм и черните очила и да прави важни декларации. И всички нея гледат. Глупости. Те са тук да видят него, тя е просто фигурантка. Черешка върху тортата. Да бе, вземи акъла с твойта декларация. Госпожица стегнато дупе. Аз ще ти го разхлабя. Дай ми само пет минути и ще ти го направя хубаво и съвсем хлабаво.

Как ще получа справедлива присъда от тая паплач? Навират се пред камерите, а всъщност цялото внимание го дължат на мен. Много им пука за шибаната истина! Не я чуват, даже ако я крещиш в лицето им.

Седеше на мястото си в ложата, вреше и кипеше отвътре и наблюдаваше цирка, фарса, който се разиграваше пред него. Едва се сдържаше да не се обърне към гадните камери и да им изпрати една от своите усмивки. Или да потроши някой обектив. А още по-добре да накара някоя от хубавичките руси репортерки да му изпрати любовна бележка в килията и дори да го посети там за интервю на живо. Ела по-близо до микрофона, скъпа. Така, лапни го сега и го поеми целия. Това ще бъде кеф. Ако иска, може да си донесе и камера. Фантазията му го отдалечи от съдебната зала и той усети възбудата си през грубия плат на червения комбинезон.

В този момент госпожица Стегнато дупе произнесе надменното си изявление.

Щатът обявява… дъра-бъра, дъра-бъра… че има намерение да поиска смъртно наказание по това дело.

Не че не беше очаквал подобно изявление, както го наричаха. Но беше неподготвен да го чуе днес в този цирк. Нали щяха само да предявят обвинението. Седиш и не говориш. Днес само заявяваме дали приемаме обвинението, това е всичко. Поне така му беше казала неговата безполезна адвокатка. Значи искат да го осъдят на смърт? Ще им трябва много яко въже, за да удържат ритащия му задник. Ще падне битка. Могат да разчитат на това.

Той чу как обективите защракаха и забръмчаха, фокусирани върху лицето му, докато Стегнатото дупе се стрелна край него с надутата си походка на път към масата си. Мина толкова близо, че можеше да се изплюе върху нея. И да помирише парфюма й, познатия му Шанел 5. И да огледа отблизо малкото вирнато носле, гладката кожа и пълните устни.

Тогава го осени една мисъл. Чудна, ужасяваща мисъл.

Бил Бантлинг отправи нагласената си усмивка към камерите. Защото точно в този момент най-накрая се сети защо мадам прокурорката му изглеждаше толкова позната.