Джилиан Хофман
Възмездие (47)

46

— Значи федералните искат да ни вземат Купидон?

Си Джей и Доминик бяха извън съдебната зала и се криеха в съдийския коридор, очаквайки пресата да се оттече. Като изключим тях, коридорът беше пуст. Съдията Хилфаро бе опразнил залата след изслушването за Бантлинг, за да може на спокойствие да довърши останалите дела. Представителите на големите информационни агенции си бяха отишли, но някои не толкова известни журналисти все още душеха в подножието на стълбите.

— Де ла Флорс ми представи съдебно нареждане и заповед от федералния окръжен съдия Кингсли — каза Си Джей. — Искат да вземат всичко. Лабораторни резултати, доказателства, документи. Всичко, което сме събрали.

— Занасяш ме! — В яда си Доминик фрасна с длан стената и глухият удар отекна в празния коридор. — Но ние няма да им дадем нищо, нали? — Отговорът обаче беше изписан на лицето й. — По дяволите, не можем ли да се преборим?

— Точно в това е номерът. От Министерството на правосъдието искат да разследват Купидон за убийствата, но като изключим случая Сайбан, чието тяло бе намерено на федерална земя, те нямат юрисдикция за останалите. Това означава да, можем да им се противопоставим. И ще ти кажа, че Де ла Флорс никак не остана доволен, когато му го казах.

— Добре. В такъв случай, след като нямат законови основания да се занимават с деветте убийства, защо искат да им предаваме документацията? Само заради Сайбан ли?

— И да, и не. Разбира се, че искат да докопат каквото сме събрали срещу Бантлинг по случая Сайбан, но освен това смятат да го разследват и за — внимавай — кражби!

— Кражби ли? Какви са тия глупости? Какви кражби?

— Де ла Флорс търси известност и слава. Единственото му желание е да види името си във вестниците. Затова му е нужен Купидон. След като не може да го преследва заради убийствата, решил е да го изправи пред федерален съд за грабеж на дрехите и сърцата на жертвите. Не съм сигурна как възнамерява да подреди престъпленията в обвинението си. Скроил е план да подведе Бантлинг по закона Хобс и да го влачи няколко години по федералните съдилища. Така ще направи Тиглър смешен, което не е много трудно. И след като не преизберат Тиглър, а Де ла Флорс стане федерален съдия, ще ни върне Бантлинг, за да започнем отначало.

— Законът Хобс? Той сериозно ли мисли, че действията на Бантлинг нарушават междущатската търговия?

— Поне смята да опита.

— А каква е ролята на тантурестия посерко Гракър?

— Предполагам, подгряваща. Припява от дъното на сцената: „Разследвам по-добре от вас!“. Истината е, че без подкрепата на Де ла Флорс той е кръгла нула.

— А Тиглър какво направи?

— Ти как мислиш? Освен дето се погрижи да сервират на вампирите кафе и бухтички, нищо.

— Значи ще трябва да им предоставим всичко, което искат?

— В никакъв случай. Ще получат копия от документите и от лабораторните резултати. Така ще ги затрупам с книжа, че когато свършат, всички ще са сложили очила. Казах на Де ла Флорс — ако иска да получи от мен истински доказателствен материал, по-добре да се приготви за битка. А той се фръцна и си тръгна.

Доминик се усмихна и се наведе към лицето Си Джей.

— Много те харесвам. Не само си хубава, но и желязна.

Тя усети, че се изчервява.

— Благодаря. Приемам го като комплимент.

— То е.

В този миг вратата на залата се отвори и в коридора излетя Мани. Доминик бързо се отдръпна и погледна детектива, който имаше недоволен вид. Си Джей усети, че сърдечният й ритъм възстановява нормалното си темпо.

— Къде беше, Мечо? Да не си давал интервю за Канал 7? — попита го Доминик.

— Не ми се подигравай. Смешният „Канал 7“! Поне да беше анимационен, тогава героите щяха да са по-истински. А вие двамата какво правите? Криете ли се?

Тя почувства, че отново се изчервява, но този път от смущение. Доминик бързо отговори:

— Си Джей тъкмо ми разказваше за посещението, което са им направили в сряда. Гракър си е намерил покровител — Том де ла Флорс. Министерството на правосъдието има претенции за Купидон. Връчили заповед на Си Джей.

— Само това ни липсваше! Да го духат! Извинявайте за израза, госпожо прокурор.

— Не се притеснявай за девствените уши на Си Джей. Точно това е казала тя на Де ла Флорс и неговия копой. Дано се отървем от тях.

— Нещо ми говори, Дом, че няма да се получи. Особено сега.

— Защо? Какво е станало?

— Току-що са открили последното произведение на Купидон. Тялото на Морган Уебър, или това, което е останало от него. Открили са го преди час. Да действаме, дългът ни зове.

— Къде са я открили? — попита Доминик.

— В една рибарска хижа насред Евърглейдс. Някакъв пиян рибар влязъл вътре да отдъхне след запой и я видял да виси от тавана. Казаха, че била в ужасно състояние. Криминалистите вече пътуват нататък. Районът е отцепен от сили на Маями-Дейд и морската патрулна служба на Флорида. Медиите обаче са надушили и хеликоптерите им вече кръжат отгоре.

— Добре. Тръгваме! — каза Доминик. По дяволите, изпари се и последната надежда да намерят Морган Уебър жива!

— Ще дойда с вас — обади се Си Джей. — Трябва да огледам сцената.

— Ела с моята кола. Като свършим, ще те върна, или ще ти дам полицай да те докара.

— Отлично — кимна тя.

— Госпожо прокурор, чудесна работа свършихте днес в съда — каза Мани, докато тримата минаваха през резервния изход към главните стълби и асансьорите.

— Благодаря, но звездата на представлението беше Доминик. Щеше да се справи и без мен.

— Недейте да скромничите. Повярвайте, и вие имате почитатели.

— Тях ли имате предвид? — попита тя, когато вратата се отвори. Около асансьорите и пред зала 4–8 се беше събрала тълпа репортери. Те очевидно знаеха за намирането на Морган Уебър. Щом се появиха, глутницата ги наобиколи и навря камери в лицата им. Надушваха кръв.

— Е, и господин Психо явно ви харесва — прошепна Мани, запазвайки спокойно изражение за пред камерите. — През цялото заседание не откъсна очи от вас.