Джилиан Хофман
Възмездие (38)

37

Доминик прекара края на седмицата в разпитване на бивши и настоящи шефове, колеги, съседи и приятелки на Бантлинг. Опитваше се да разбере що за човек е бил и как никой не е забелязал, че не е като другите, а е истинско чудовище. Вълк, живял, работил и играл сред овцете, той бе избирал една по една своите жертви и никой, дори овчарят, не бе забелязал острите му нокти, големите уши и наточените зъби.

Въпреки че следователите от оперативната група вече бяха разпитали свидетелите още в първите двайсет и четири часа след като намериха тялото на Ана Прадо, той прецени, че е необходимо да се срещне отново с всеки от тях. Детективите си бяха свършили отлично работата, но Доминик имаше навика да остави на хората няколко дни да осъзнаят случилото се в дълбочина. Обикновено тогава излизаха неща, за които не бяха помисляли по-рано, а други започваха да им се струват подозрителни или странни.

Сега като си мисля, агент Фалконети, се сещам, че моят добър съсед Бил все изнасяше от къщи големи ориенталски килими, навити на рула, в три часа сутринта. Може ли това да означава нещо?

След още няколко седмици отново ги посещаваше лично и повтаряше въпросите. От опит знаеше, че ако гребеш достатъчно дълго от дъното на реката, може и да намериш злато.

Бантлинг беше роден на 6 август 1959 година в Англия, в Кеймбридж. Майка му Алис била домакиня, а бащата Франк — дърводелец. Пристигнал в Ню Йорк през 1982 година и следвал дизайн в Института за мода и технологии, където се дипломирал през 1987-а. В първите години след завършването си сменял няколко пъти работа като помощник-стилист в малки фирми около Ню Йорк. През 1989-а година се преместил в Чикаго като дизайнер в малка мебелна къща. След осем месеца тя фалирала и от декември 1989-а се заел с продажбите на „Индо Експрешън“, дизайнерска мебелна компания в Лос Анджелис. Останал в Калифорния пет години, а през юни 1994-та дошъл в Маями и постъпил в „Томи Тан“, елитна дизайнерска фирма в Соуби.

Всички негови съседи в Ла Горс казваха едно и също: „Изглеждаше симпатичен, но всъщност не го познавах“. Колегите му го описваха като старателен и успешен търговец. Очарователен с клиентите, но отровен като змия при преговорите на четири очи. Нямаше приятели, имаше само познати, които до един твърдяха, че не знаят много неща за него. Доминик отдавна бе разбрал, че това е често срещано явление при разследванията на убийства. Когато някой научи, че най-добрият му приятел се е оказал сериен убиец, той не е склонен да признае дори, че го е познавал, камо ли, че са били близки приятели. Веднага се появяваше синдромът на социалното отхвърляне. Все пак, ако твърденията на съседи, колеги и съдружници бяха верни, то Бантлинг наистина трябва да е бил единак.

Излезе, че единственото изключение от правилото е самият Томи Тан, шефът на Бантлинг в Маями от последните шест години. Доминик лично разговаря с него два пъти. Да се каже, че той получи шок от новината как най-добрият му служител е заподозрян в серийни убийства, е слабо. Беше направо съсипан. Тан рухна и се разплака, за късмет на Доминик в първия разговор потърси утеха на рамото на своя помощник Хектор, а при втория прибегна до услугите на Хуан. Извън признанието, че Бантлинг бил малко арогантен, което според Тан било „силно и вълнуващо“ качество, той говореше за него само със суперлативи — най-добрият търговец, откривател на „великолепни, скрити бисери по света“. Бисерите, откупени за жълти монети в Третия свят, после се продаваха за хиляди долари в преситения артистичен капиталистически рай. Тан беше богат. Нищо чудно, че толкова обичаше Бантлинг.

Въпреки че Доминик му зададе директно въпроса, той отрече всякаква сексуална връзка с него и се закле, че Бантлинг е хетеросексуален. Обратно, около него винаги имало момичета, било в колата, било по клубовете в Соуби. И те винаги били бляскави красавици, след които мъжете неизменно се обръщали. Най-често руси. В този момент Тан отново избухна в ридания и се хвърли на облеченото от Версаче рамо на Хуан, а Доминик приключи разговора.

Нямаше госпожа Бантлинг, нито бъдеща, нито в проект и според оперативната група никъде не припкаха малки бантлингчета. Със сигурност обаче броят на гаджетата му не беше малък и полицаите продължаваха да ги издирват. Само дето неслучайно нито една от връзките му не бе продължавала повече от една-две срещи. От разпитаните дотогава шест или седем бивши приятелки следователите научиха доста неща. Бантлинг бил извратен. Камшици, вериги, белезници, садомазохистични пособия, видеокамери. Беше изплашил всичките си приятелки, с които детективите разговаряха, въпреки че много от тях имаха известен тротоарен опит и знаеха доста интересни хватки от креватната школовка, смяташе Доминик. Но мненията им за Бил Бантлинг напълно съвпадаха: личност с две лица. Истински джентълмен на скъпите вечери и истински мръсник в леглото. Три от разпитаните момичета се оказаха участнички в домашните видеофилми, които Еди Боуман и Крис Мастерсън намериха в спалнята на Бантлинг. Когато някоя не се съгласявала с прекалените му дори за тях сексуални щения, той изпадал в бяс и ги изритвал от къщата си, без да им повика такси. Едно от момичетата изхвърлил голо и разплакано, та се наложило да моли съседите за дрехи и телефон.

Като се замисля сега, агент Фалконети, вие сте прав. Може би в моя съсед Бил Бантлинг имаше нещо странно!

Той нямаше семейство в Щатите, родителите му бяха загинали преди пет години в Лондон при автомобилна катастрофа. Медиите изпревариха следователите, като се свързаха с близки и роднини в Англия, но там никой не помнеше нещо по-специално за момчето, което всички описваха като тихо и намръщено. Никакви приятели от началното училище, нито от квартала. Никой.

В събота вечерта Доминик и Мани обиколиха клубовете, където момичетата от Стената са били видени за последен път — „Кробар“, „Ликуид“, „Руми“, „Бар Рум“, „Левъл“, „Амнезия“. Разпитаха отново всички бармани и портиерите, като им показваха цветни снимки. За Бантлинг полицията знаеше, че обикаля клубовете. Някои от келнерите наистина го разпознаха като редовен посетител. Винаги изискано облечен и винаги с различно русо и красиво момиче. За съжаление никой не го свърза поне с една от жертвите от Стената и никой не потвърди категорично дали е бил в точния клуб през точната нощ, когато бе изчезнала някоя от тях.

Той напълно съответстваше на портрета, направен от агент Елизабет Амброуз, психоложката от управлението, още след третото убийство на Купидон: бял мъж, между двайсет и пет и петдесет и пет годишен, самотник, с приятна външност, интелигентен, служител в престижна фирма на динамичен пост. Разбира се, този профил отговаряше на доста мъже, включително и на самия Доминик. Но късчетата започваха да се сглобяват, а делото да се оформя, факт по факт. Солиден запас от доказателства, които, поставени в правилния ред, ще се четат като ясно досие. Приятелките на Бантлинг го описваха като сексуално извратен, арогантен и избухлив нарцисист, който не понася отказ. Проявявал садистични склонности и имал слабост към русите жени. Знаеше се, че е посещавал всички клубове, от които бяха изчезвали жертви. Предписаният му халдол, намерен в кръвта на поне шест от жертвите му, го свързваше с тях. Хоби му беше таксидермията — изкуството да изкормяш и препарираш животни — затова боравеше с остри бръсначи и скалпели. Доминик беше сигурен, че откритата човешка кръв в бараката към къщата и по предполагаемото оръжие на убийството ще се окаже на Ана Прадо, чиито осакатен труп откриха в багажника на колата му.

Какви са причините този иначе симпатичен на вид състоятелен мъж с добра работа да превърти, беше друга загадка и не бе необходимо Доминик да я разкрива, за да оформи обвинението. Причините не бяха толкова важни, стига да не изникне въпросът за невменяемостта. Убийствата бяха небивало странни и гнусни и съдебните заседатели можеше да си помислят, че не е възможно да ги е извършило човешко същество, освен ако не е психически разстроено. Като се прибави и фактът, че обвиняемият имаше медицинско досие за психиатрично лечение, обвинението можеше да се окаже пред сериозен проблем. Затова задачата на Доминик беше да намери доказателства, че Бантлинг не само е извършил убийствата, но и ясно е разбирал какво прави. Че е знаел какви са последиците от неговите действия и е съзнавал разликата между добро и зло. Че е измъчвал и убил десет жени не защото е умствено болен, а защото е зъл.

И ето, в десет часа в неделя вечер, той отново стоеше в тъмната стая на оперативната група и разглеждаше снимките на Стената, опитвайки се да сглоби фактите и да попълни досието. От вторник насам бяха провели седемдесет разпита и три обиска, бяха събрали сто седемдесет и четири кутии с веществени доказателства от къщата и колата на Бантлинг, бяха посветили стотици часове на разследването.

Трябва само да знаеш къде да търсиш.

Погледът му се спря на сателитните снимки, там със сини топлийки бяха означени местата, където бяха намерени труповете на момичетата. Защо Бантлинг е избрал тези места? Имаха ли те някакво значение за него?

Разтри слепоочията си и погледна към мобилния си телефон. Искаше му се да набере нейния номер, но се въздържа. Не беше говорил със Си Джей от сряда. Тя остави без последствие всички негови съобщения. Не беше горделивец, но от вчера спря да й звъни. Очевидно тя преживяваше нещо, до което не искаше да го допусне и представата му за отношенията им, вероятно, не е била вярна. Той е голям човек и ще преживее някак нейното отхвърляне, но вече се опасяваше, че пукнатината между тях може да навреди на делото, а със сигурност никой от тях не го искаше. Трябва да измисли начин да възстановят предишните си приятелски и професионални отношения.

Надушваше обаче, че Си Джей Таунзенд таи нещо по-дълбоко — видя и го почувства онази нощ в апартамента й — отколкото бе склонна да разкрие пред него. Държа я в обятията си и осъзна, че нещо в нейния живот ужасно се е продънило и че той иска да го оправи. Видя я уязвима и уплашена, напълно беззащитна, такава, каквато, сигурен бе, тя не би допуснала никой да я види. Точно затова сега й бе толкова трудно да се изправи лице в лице с него.

Какво я уплаши толкова много в съдебната зала, в нейния апартамент? Бантлинг ли? Има ли това дело някакъв особен смисъл за нея? Виждал я бе и преди това да води трудни и сложни дела с много насилие. Винаги се контролираше, винаги владееше положението. Защо сега е толкова притеснена и уплашена? С какво това дело е по-различно за нея?

И защо той самият е толкова загрижен?