Джилиан Хофман
Възмездие (32)

31

Д-р Чеймбърс застина, после бавно издиша и каза със спокоен и овладян глас:

— Какво те кара да мислиш така?

Той беше психиатър и работата му бе да посреща изненадите в крачка.

— Гласът му в съда. Разпознах го в мига, в който се разкрещя на съдия Кац.

Още хлипаше, но се опитваше да се овладее. Той се пресегна и взе кутията с хартиени кърпички от бюрото си.

— Ето, вземи. — Намести се отново в дълбокото кресло, закри уста с ръка, поглади брадичката си. — Сигурна ли си, Си Джей?

— Да. Абсолютно! Не може да чуеш един глас, който е звучал в главата ти дванайсет години, и да не го разпознаеш. Освен това видях и белега.

— Белегът на ръката му?

— Да. Точно над китката. Видях го, когато задърпа Лурдес Рубио в съдебната зала. — Най-накрая тя събра сили да погледне. Очите й плуваха в сълзи и отчаяние. — Той е! Сигурна съм. Но не зная какво да правя от тук нататък.

Д-р Чеймбърс се замисли, а тя използва паузата, да се посъвземе.

След доста време той каза:

— Добре, ако е той, това в известен смисъл е добра новина. Вече знаеш кой е и къде се намира. След толкова години това ще ти донесе чувство за освобождаване. Наистина, един съдебен процес в Ню Йорк няма да е леко нещо, но…

Тя го прекъсна по средата на изречението.

— Няма да има процес в Ню Йорк.

— Хайде, Си Джей. След всичко, което си преживяла през последните дванайсет години, не може да не свидетелстваш срещу този човек! Няма от какво да се срамуваш. Нито имаш причини да се криеш. Ти си се справяла с достатъчно хора, които не са искали да свидетелстват, и знаеш…

Тя тръсна глава.

— Разбира се, че бих свидетелствала. Категорично. Без да се замисля. Но процесът няма да се състои заради давностния срок, който е изтекъл преди седем години. Разбирате ли? Не може да го съдят, задето ме изнасили, опита се да ме убие и ме… накълца като касапин. — Тя се сви и обхвана раменете си с ръце. — Не може да го съдят. Каквото и да е направил.

Д-р Чеймбърс се вцепени, бавно издиша през пръстите си, които още прикриваха устата му.

— Сигурна ли си, Си Джей? Говори ли с властите в Ню Йорк?

— От двамата детективи, които работиха по моя случай, единият е починал, а другият е пенсионер. Преписката е класирана към неразкритите досиета. Няма заподозрян, няма и арести.

— Тогава откъде знаеш, че не може да се предизвика ново разследване?

— Свързах се с управлението в Куинс, с отдела за екстрадиции, и така ми обясни един техен прокурор. Трябваше да се сетя сама за давността, но… просто не ми мина през ума. Изобщо не допусках, че ако някой ден го открия, няма да мога да направя нищо. Абсолютно нищо. — Сълзите рукнаха отново.

В стаята пак настъпи дълго мълчание. За първи път, откакто го познаваше вече десет години, д-р Чеймбърс изгуби дар слово. Накрая каза тихо:

— Ще те измъкнем, Си Джей. Всичко ще бъде наред. Какво искаш да направиш сега?

— Точно това ми е проблемът. Не зная какво искам да направя! Желанието ми е да го изпържа на електрическия стол. Да го напъхам в газовата камера. Не само заради мен, а и заради единайсетте жени, които е убил, и за безбройните други жертви, които, сигурна съм, е оставил след себе си. И искам аз да го закова за стола. Грешно ли е?

— Не — спокойно отвърна д-р Чеймбърс. — Не е грешно. Това е чувство. Напълно справедливо чувство.

— Ако можех, веднага щях да го предам на Ню Йорк. Щях да обявя пред целия свят, че той е мръсен кучи син и щях да го тикна зад решетките. Щях да го погледна право в очите да му кажа: „Пукни, мръсно копеле! Не можа да ме победиш. Влизай вътре и кажи добър ден на съкилийниците си, защото следващите двайсет години само техните задници ще виждаш!“. — Тя погледна към д-р Чеймбърс. Очите й молеха за отговор. — Но това не може да стане. Чаках дванайсет години. А той ми отне и тази утеха. Отне ми…

— Добре, но ти остава новият случай, Си Джей. Над него виси смъртна присъда за убийствата на тези жени, нали така? Няма никакви изгледи да се измъкне на свобода този път.

— Така е, точно с това се боря сега. Зная, че нямам право да водя обвинението, но ако призная на Тиглър за това, цялата прокуратура попада в конфликт на интереси. И ще възложат обвинението на някой новак от Окала с тригодишен стаж, на когото ще е първо дело за убийство. А аз ще гледам отстрани как новакът оплита обвинението и Бантлинг излиза на свобода.

Бъди спокойна, Клои. Ние водим активно разследването. Надяваме се скоро да имаме задържан. Благодарим ти за сътрудничеството.

— Сигурно има някакво решение. Може би Тиглър ще го възложи на Петнайсети или Седемнайсети район.

Седемнайсети правен район беше Брауард, а петнайсети — Палм Бийч.

— Тиглър няма думата. Този случай е мой и не го деля с никого. Не мога. Знаете колко сложни са делата за серийни убийства. Особено при десет трупа, липса на самопризнание и преки доказателства. Ние всъщност го спипахме само за едно убийство. За останалите девет все още няма предявени обвинения. Много лесно е да се допусне грешка. Ужасно лесно.

— Разбирам, но съм загрижен за теб. Много съм загрижен. Зная, че си силна, може би една от най-силните жени, които съм срещал, но никой, колкото и силен характер да има и колкото да са непоклатими убежденията му, не трябва да води обвинение срещу човек, извършил брутално насилие над него. Според мен проблемът е в това, че ти не искаш да го изпуснеш.

— Вероятно, поне докато не видя задоволително решение, на което да се доверя.

— Защо не прехвърлиш делото на друг прокурор от твоята служба? Какво мислиш за Роуз Харис? Тя е много добра, специалист е по ДНК-тестовете и особено силна в експертните показанията.

— Как да прехвърля случая на друг прокурор, без останалите да подскочат? Особено в този напреднал стадий. Вие ми отговорете. Всички знаят колко държа на това дело, по дяволите, та аз работя по него цяла година! Огледала съм всяко подпухнало полуразложено тяло, срещала съм се с всеки член на семействата, разглеждала съм всяка снимка от аутопсиите, запозната съм с всички лабораторни резултати, написала съм всички заповеди за обиск, аз познавам тези случаи. Как да заявя в прокуратурата и пред медиите, че не искам делото? Всички, които ме познават, знаят, че ще го оставя само ако съм на смъртно легло. А дори и това не е сигурно. Така че помислете за всички „как“, „защо“ и „какво е станало“, които ще възникнат. Медиите веднага ще започнат да ровят, да ровят, докато накрая изкопаят нещо, каквото и да е. И някой ще открие за изнасилването и ще лъсне, че е бил прикриван конфликт на интереси, и тогава ще възложат на глупака от Окала да съди моя насилник, моя сериен убиец, а аз ще гледам как проваля делото и Бантлинг излиза на свобода. На всичко отгоре ще го гледам по телевизията от къщи, защото ще ми отнемат адвокатските права. Кажете ми, доктор Чеймбърс, как да го направя и веднага ще ви послушам, стига, разбира се, да видя гаранция, че ще го осъдят, че ще си плати за извършеното. Никой обаче не може да ми даде такава гаранция. Излиза, че ако делото се провали, само аз ще съм виновна. Никой друг.

— Какво говориш, Си Джей? — Тя забеляза колко внимателно подбира думите си за следващия въпрос. — Още веднъж ще те попитам: какво искаш да направиш?

Тя се умълча. Тик-так, тик-так, часовникът отмерваше секундите.

Когато заговори, думите й прозвучаха обмислени, решителни, сякаш произнасяше на глас току-що хрумнала й идея, за да види дали ще се приеме, а всъщност много й харесваше.

— Така или иначе аз трябва да внеса обвинението в срок от двайсет и един дена, или да подам информация за углавно престъпление пак в същия срок. И в двата случая всички свидетели трябва да депозират показанията си, полицейските доклади да се съберат и да се прегледат доказателствата… — Направи пауза и продължи още по-решително. — Късно е да се сменят играчите. Аз трябва да довърша полувремето. Затова мисля, че трябва да докарам нещата до предявяване на обвинение. След това ще привлека някой, може би Роуз Харис, да водим делото заедно. Ако всичко тръгне добре, ще й предам тихо юздите и ще се оттегля поради някакво загадъчно заболяване, но само когато се убедя, че тя е набрала скорост и може да се справи. Когато й повярвам и съм сигурна, че тя може и иска да доведе делото до край.

— Нали конфликтът на интереси се простираше върху цялата прокуратура?

— Бантлинг беше толкова загрижен да спасява собствения си задник, че на заседанието не ме позна. Като се има предвид какво ми причини, истинска ирония е, че дори не ме погледна — каза тя спокойно и продължи: — Чукал е толкова много жени, че сигурно им е изпуснал бройката. Едва ли помни лицата им. А и Господ ми е свидетел, аз съвсем не приличам на момичето от едно време. — Усмихна се горчиво и оправи косата си. — Само аз зная какво е направил. Ако по-късно това излезе на бял свят, винаги мога да кажа, че не съм била сигурна дали е той. Не съм знаела. Той не подлежи на съд в Ню Йорк, така че аз не жертвам моя случай като кажа, че не съм го разпознала. Не мога да го дам под съд в Ню Йорк.

Доводите й бяха много убедителни.

— Си Джей, това не е игра. Освен очевидния етичен проблем, мислиш ли, че ще се справиш емоционално да водиш обвинението срещу този човек? Да слушаш какво е правил с жертвите си, след всичко, което ти е причинил? Да го изживяваш отново всеки ден при всяко споменаване на зверство, при показването на всяко веществено доказателство? — Д-р Чеймбърс поклати глава.

— Но аз вече съм видяла какво е направил на тези жени. Да, ще бъде много тежко, сигурно трудно ще го понеса, но поне ще съм убедена, че така трябва да се постъпи. Освен това ще съм уведомена във всяка минута на деня къде се намира той.

— А какво ще стане с твоето разрешително за упражняване на адвокатски права, ако скриеш от съда конфликта на интереси?

— Само аз зная, че има конфликт. Никой не може да докаже, че зная. В някакъв момент ще се наложи да заявя дали съм го разпознала на процеса. Мога да живея в мир със себе си, ако отрека. — Замълча, защото се сети за още нещо, което трябваше да вземе предвид. Обърна се спокойно към него: — Доктор Чеймбърс, поставям ли ви в неудобно положение? Задължен ли сте да докладвате на някого?

Като лекар той беше длъжен да съобщи на полицията, ако някой пациент разкрие намерението си да извърши престъпление. Всичко друго, научено по време на сеансите, беше лекарска тайна. Замисълът на Си Джей да укрие конфликта на интереси вероятно беше в нарушение на адвокатския етичен кодекс, но не съдържаше криминален елемент.

— Не, Си Джей. Това, което смяташ да направиш, не е криминално деяние. И всичко, изречено между нас в този кабинет, е поверително. Не съм длъжен да го докладвам. Но аз самият не съм убеден, че за теб е добре да постъпиш така, както от терапевтична гледна точка като мой пациент, така и за позицията ти на юрист.

Тя размисли над думите му.

— Необходимо ми е да чувствам, че държа под контрол собствения си живот, доктор Чеймбърс. Вие така сте ме учили.

— Вярно е.

— Този момент настъпи. Сега аз контролирам нещата. Не някой си уморен детектив от Ню Йорк. Нито идиот от Окала. Не Клоуна. Не Купидона.

Замълча за последно и се изправи да си тръгне. Сълзите бяха пресъхнали и отчаянието в гласа й бе заменено с гняв.

— Аз. Аз държа нещата под контрол. Аз притежавам силата. И този път няма да позволя на кучия му син да ми я отнеме.

Обърна се и напусна уюта на красивия синьо-жълт кабинет, като махна за сбогом на Естел през рамо.