Джилиан Хофман
Възмездие (30)

29

Още в седем сутринта тя беше вече на бюрото си с чаша кафе в ръка и преглеждаше купчината документи, натрупани от вчера само за един следобед. Въпреки нежната целувка на раздяла, нощта й не премина без ужасни и кървави кошмари. Клоунската маска бе изчезнала, но я замени красивото усмихнато лице на Уилям Рупърт Бантлинг. Сега й се хилеше, а ръката му с ролекса режеше кожата й на ленти. Дори не беше сигурна дали е било сън или е стояла будна, а спомените за мъченията просто са се върнали за поредното нощно повторение. Когато отвори очи, знаеше само, че няма да направи грешката да се опита отново да заспи. В четири часа се загърна в завивката си и излезе на балкона да чака изгрева на слънцето над Форт Лодърдейл и Помпано Бийч.

След като Доминик си тръгна миналата вечер, тя направи опит да обмисли положението. Какво да направи и как да постъпи с делото „Купидон“. Да признае ли на Тиглър, че е налице конфликт на интереси или тихичко да предаде делото на друг прокурор без много обяснения? Имаше и едно последно решение, което непрекъснато й се въртеше в съзнанието, но не беше възможно — да продължи преследването и да не каже никому нищо!

Ако уведоми главния щатски прокурор, цялата прокуратура ще се окаже страна по конфликт и делото ще бъде поверено на друг окръг, където пък щяха да определят нов прокурор. Това щеше да е много лошо — особено при толкова сложен случай, изцяло свързан с Маями. Другите окръжни прокуратури не можеха да се мерят с тяхната, също и прокурорите. Там работеха едва по трима-четирима души и никога не бяха разследвали серийни убийства, не бяха се и случвали на териториите под тяхна юрисдикция. В старите служби на Флорида смятаха Маями за черна дупка, никой не искаше дори да стъпи тук, камо ли да дойде да работи по дело.

А Си Джей беше подробно запозната с всяко от убийствата. Беше огледала всяко местопрестъпление, видяла всеки труп, разпитала родителите, приятелите и близките на всяко от момичетата, беше обсъдила всеки случай със съдебните медици и лично бе написала всички заповеди за обиск. От година живееше, дишаше и работеше по това дело. Никой не познаваше по-добре от нея обстоятелствата. И не би могъл.

Ако прехвърли тихо делото на друг прокурор от тяхната служба, вероятно той няма да навлезе бързо във фактите на всички убийства. Имаше и друг проблем — как да обясни мотивите си. Защо изведнъж решава да се откаже от най-благодатното за кариерата й дело? Та нали всеки друг мечтае да го вземе? Подобна постъпка ще повдигне много повече въпроси, отколкото имаше намерение да отговаря. Няма да го бъде!

А ако избере последното решение, ще може засега да продължи и да не казва нищо. Докато не установи без сянка от съмнение, че Бантлинг е оня от Ню Йорк. Че той със сигурност е извършил насилието върху нея. Предстоеше й да говори с Макмилън от отдела за неразкритите случаи в Ню Йорк. Имаше нищожен шанс някой да се е поровил в досието през десетте години, откакто тя престана да звъни на детективите всеки ден. Може да са изследвали повторно чаршафите й, розовата пижама, гащичките и всички други веществени доказателства за изнасилването и да са открили някаква телесна течност, останала незабелязана преди това. Може даже да са направили ДНК-тест. Може би. Може би. Може би.

Си Джей искаше да свърши тази работа по всички правила, но не знаеше какво точно означава това. Искаше да изправи Бантлинг пред съда. Въздъхна и погледна през прозореца надолу към Тринайсето авеню, където уличните продавачи вече разпъваха чадърите над своите колички, готови да предлагат наденички и газирани напитки, макар че още нямаше девет. Малко по-нататък под един червено-бял чадър бяха натрупани пресни плодове — манго, банани и ананаси — а продавачът се движеше в ритъма на латиноамериканската музика, която се лееше от радиото му.

Тия разсъждения се превъртаха в главата й милион пъти още от миналата нощ, когато седеше на балкона. Разбира се, мислеше и за Доминик. От всички моменти в живота й, сегашният беше най-неподходящ за романтика и страст. Но се случи и тя не го отблъсна. Докосна замечтана устните си и отново усети неговите върху своите. Лъхна я сладкият му дъх и видя загрижения му поглед. Той просто я прегърна до вратата, погали гърба й, допря лице до ухото й и чувството, че е защитена, макар и за кратко, я омая.

От дълго време не бе имала близост с мъж. Последният път беше под влияние на алкохола. Няколко месеца излизаше от дъжд на вятър с един брокер на име Дейв.

Струваше й се забавен и нежен, докато престана да й се обажда, по случайност точно след като най-после преспа с него. Когато го попита защо така рязко прекъсна връзката им, той й отговори, че тя имала „прекалено много задръжки“. Това се случи преди няколко години. Интимността с мъж я плашеше, криеше твърде много неизвестни, нанасяше твърде много рани. Оттогава беше излизала на срещи само няколко пъти, но нямаше нищо сериозно. Вечеря навън и целувка за довиждане.

Но дойде миналата нощ и с нея Доминик.

Наистина пак беше само една целувка, нищо повече и той си тръгна, когато го помоли. Не спираше обаче да мисли какво каза и как го каза. Прозвуча така искрено, че вече копнееше отново да се почувства закриляна от него, макар и за пет минути. Но той беше прекалено обвързан с разследването, за да му каже истината, а докъде може да стигне една връзка, ако в нея няма истина? Колко лъжи трябва да изрече, за да я опази от него? И как да намери сили да му разкаже за онази нощ? И да обясни защо тялото й изглежда така, когато лампата в спалнята свети?

Розовите листчета със съобщения на бюрото й бяха цяла купчина. Ще трябва да възложи на говорителя на щатската прокуратура да отговори на безбройните запитвания на почти всички вестници и телевизии в страната. На една от най-горните бележки Марисол беше надраскала с големи букви: „ТОВА Е ТРЕТОТО ОБАЖДАНЕ. ЗАЩО НЕ ОТГОВАРЯТЕ?!!“.

Кутията й за входяща поща преливаше. Освен делото „Купидон“, Си Джей водеше още десет други дела за убийства, процесите на две от тях започваха през следващите два месеца. Чакаше я още издаване на важно съдебно постановление, показания и разпити на близки, и всичко това само в предстоящите две седмици. Нито една от задачите не можеше да бъде отложена заради Купидон. Трябваше да се справи с тях и да внимава да не пропусне нещо.

Прегледа отново заповедта за ареста на Бантлинг, която съдържаше цели три страници. В нея се изреждаха имената на двайсет и пет души, всички от полицията. Изписани бяха първо инициалите, после фамилните имена, управлението и номерата на полицейските значки. Те бяха свидетели: полицаят, спрял колата на Бантлинг, първото подкрепление, пристигнало на мястото на задържането, спешният патрул, полицаите, извършили обиска и намерили тялото на Ана Прадо в багажника, разследващите детективи, специален агент Д. Фалконети, значка 0277.

В срок от двайсет и един дена от датата на ареста тя трябваше да изготви обвинение за предумишлено убийство и да изправи Бантлинг пред съдебния състав. Това означаваше, че трябва да разпита всички свидетели, да протоколира показанията им и да изготви резюме на случая за съдебния състав, което да предаде на Мартин Ярс, помощника на шефа Тиглър. Само Ярс имаше право да представя случаите пред съдебния състав. Той щеше да предяви и обвинението, навярно въз основа на показанията на Доминик Фалконети, водещ разследването. Съдебният състав заседаваше само в сряда. Днес беше четвъртък. Следователно, оставаха й само две среди. Ако не успее да се подготви за това време, задължена бе да състави информация за углавно престъпление — клетвен документ — за непредумишлено убийство в рамките на двайсет и един дена. След това отново можеше да повиши степента на първа или предумишлено и Ярс да представи искането пред съдебния състав. А за да го направи, пак са й нужни клетвени показания от всички възможни свидетели, подкрепящи с факти тезата на обвинението. И в двата случая срокът беше двайсет и един дена, омагьосано число и твърде кратко време.

А часовникът тиктака неумолимо.

Тя преглътна остатъка от кафето и разтри с пръсти слепоочията си. Те отново пулсираха. Трябваше да реши как да действа. И дали да продължи. Времето беше ограничено и тя не разполагаше с много дни за размисъл. Полицаите трябваше да минат през кабинета й и показанията им да се запишат, което щеше да отнеме няколко дни.

Погледна часовника си. Беше девет и половина. Грабна чантата и слънчевите очила и се запъти навън покрай секретарките и намусената Марисол, облечена днес от главата до петите във впити морави дрехи.

Зарече се, че ще вземе решение, едно или друго.

След като се върне.