Джилиан Хофман
Възмездие (25)

24

Доминик поръча на Крис и Боуман да довършат касетите и огледа на банята, а Мани — на костюмите „Армани“ в дрешника. Спусна се по стълбите и излезе навън. Младият полицай от Бийч все тъй стоеше на пост на входа. Беше ядосан.

На поляната отпред с тъмните костюми, черните очила и бележници в ръце се пъчеха Стивънс и Кармеди. Стивънс имаше телефонна слушалка в ухото си, но Доминик подозираше, че я е сложил само за да изглежда по-важен в очите на медиите от другата страна на улицата. Беше работил по един случай с него в обединен отряд срещу организираната престъпност и още тогава установи, че, както казваше Мани на испански, Стивънс е един maricon. Педал. Сигурно майка му го питаше по телефона какво да му сготви за вечеря.

На улицата до черните тауруси на ФБР, които блокираха пътя на лабораторните бусове, стоеше шефът им Марк Гракър. А до него — репортерът на Канал 10, самият Лайли Макгрегър. Гракър си придаваше мрачен и сериозен вид. Лайли трептеше от възбуда.

Доминик реши, че не е възпитано да прекъсва Гракър по време на интервю на живо, за да му каже, че трябва да си извади федерална заповед за обиск, ако иска да играе на пясъка с другите деца. Затова остави Стивънс да се разбере с мамчето си и се приближи към другия. Така лъвът напада първо най-слабото животно в стадото.

— Здравей Флойд. Флойд Кармеди, нали? От Бюрото? Аз съм специален агент Доминик Фалконети от полицейското управление на щата Флорида.

Нека отначало да е ясно чие е това местопрестъпление. Тук ти, драги, не си агент Кармеди от ФБР. Тук си само Флойд.

Доминик протегна ръка.

Флойд Кармеди се здрависа с него.

— Агент Фалконети. Радвам се да се запознаем. Вие ли ръководите обиска?

— Да, Флойд, аз. С какво мога да бъда полезен?

В този момент телевизионните прожектори престанаха да заслепяват Гракър, защото се насочиха към техниците, които изнесоха отвътре голям пластмасов чувал, и той забеляза Доминик. Сложи си черните очила и бързо се запъти през моравата към него. Късите му крачета трябваше да положат доста усилия, защото токовете на официалните му обувки затъваха в меката пръст.

Флойд беше започнал да говори, но с крайчеца на окото си забеляза Гракър и възпитано отстъпи встрани, за да му позволи да заеме полагащото му се място в разговора.

Марк Гракър притъпи наперено, издул гърди, с шкембето напред и с развяна вратовръзка, и застана пред Флойд Кармеди.

— Агент Фалконети. Цял ден се опитвам да се свържа с вас. Искаме достъп до къщата. — Гласът му беше тих и сериозен. Само фактите. Беше поне с десет сантиметра по-нисък от Доминик, който ясно виждаше олисяващото му теме и прозиращата отдолу пепелява кожа.

Доминик погледна към Лайли Макгрегър и неговия операторски екип. Дали Гракър не се е опитвал да се свърже с него чрез телевизията, надявайки се, че Доминик ще го гледа по обедните новини.

— Здравей, Марк. Отдавна не сме се виждали!

Тебеширенобялото лице на Марк Гракър почервеня и той нацупи тънките си устни. Доминик отлично знаеше, че мрази да се обръщат към него на малко име. При каквито и да е обстоятелства. Подозираше, че дори когато чука жена си, я кара да му вика специален агент Гракър.

— Да, отдавна, Доминик. Нали знаеш, че вече съм отговорен агент на ФБР за Маями?

— Да, казаха ми. Поздравления. При вас явно нещата се развиват бързо.

— Така е. И тук също. Бюрото трябва да проникне до местопрестъплението, а това хлапе на входа не иска да ни пусне.

Гракър пристъпваше от крак на крак, търсейки по-високо място, защото очевидно разликата в ръстовете им го караше да се чувства неловко.

— Хм. Това е проблемно. Разбираш ли, ние имаме щатска заповед за обиск, в която изрично са упоменати местните управления с достъп до къщата. Боя се, че ФБР не е в списъка. Засега нямаме нужда от вашата помощ.

Тънка ивица от капчици пот изби по намусената горна устна на Гракър.

— Знаете, че убийството на Сайбан е в нашата юрисдикция. Трупът беше намерен на федерална територия. Бюрото се заема с това разследване.

— Чудесно. Браво на вас! Само че Бантлинг е арестуван за убийството на Прадо. — Той произнесе името разчленено, като учител, който иска първолакът му да чуе всеки звук, за да запомни буквите. — Нашата заповед за обиск е въз основа на събраните фактите за това убийство. Ако намерим някаква следа, която води към случая Сайбан, веднага лично ще ви се обадя.

Гракър почервеня като цвекло. Къде си бе, Лайли, къде са ти камерите?

— Значи искаш федерална заповед?

— Да, няма как. Бюрото може да оглежда къщата, колкото си иска, когато приключим.

— Тогава ще се обадя на директор Блак.

— Директорът е запознат с положението тук и предварително ви изпраща извиненията си за всички неудобства, които може да причиним на Бюрото. А сега ме извини, вътре ме чака доста работа.

Доминик се обърна и прекоси моравата, оставяйки вбесения Марк Гракър. Другите двама тъпо мигаха и отчаяно се опитваха да се направят на важни пред камерите, които отново се насочиха към тях. Доминик мина покрай младия полицай на прага и тихо каза:

— Добра работа, полицай.

— Тоя е голям задник! — измърмори младежът.

Доминик се обърна и махна към моравата:

— Радвам се, че се видяхме, Марк. Поздравления за повишението.

После влезе в къщата.