Джилиан Хофман
Възмездие (24)

23

— Ало, Фалконети, чуваш ли ме? Дом? — обади се подвижната радиостанция на Доминик.

Той прочете на екранчето, че го вика „специален агент Джеймс Фултън“.

— Чувам те, Джимбо. Казвай! — Оглеждаше банята за плик за улики. Мина в спалнята и попита: — Ей, Крис, къде са торбичките?

Крис му подаде цял куп прозрачни торбички с червени подлепващи ленти и етикети за надписване и той се върна в банята.

— В бараката зад къщата открихме нещо много интересно. Ти къде си? — Силният южняшки акцент на Джим Фултън правеше някои съвсем обикновени английски думи неразбираеми. Обигран следовател на възраст, той имаше зад гърба си двайсет и шест годишен стаж в управлението на Флорида, а в момента беше шеф на отдела за борба с наркотиците. Опитът му в разследването на углавни престъпления го правеше неоценим помощник.

— Горе, в банята. И аз току-що намерих нещо интересно. Бантлинг има цяло шише халоперидол, наричат го за по-кратко халдол.

— Халдол? Това не беше ли успокоително за луди?

Доминик почти го виждаше как подръпва сивата си брада, скрил поглед зад слънчевите очила, които не сваляше дори и на тъмно.

— Точно така, Джимбо. Някакъв доктор от Ню Йорк е пишел рецептите на нашето приятелче.

Доминик пусна рецептата в прозрачната торбичка и я запечата с червена лентичка.

— Браво! Обаче аз ще те надцакам!

— Наистина? С какво? — попита Доминик, докато надписваше с черен маркер инициалите си Д. Ф. на етикета.

— Ще карам наред. Първо да ти кажа, че приятелите ни от Федералното бюро са се отбили за визита на учтивост. Точно отпред са, ръкуват се, галят деца по главиците и дават интервюта на пресата за хода на своето разследване.

Доминик стисна челюсти.

— Будалкаш ме. Моля те, Джимбо, кажи, че се майтапиш.

— Не, приятел. Не!

— Кои са?

— Чакай да погледна. Ако щеш вярвай, но момчето от Бийч, дето стои на пост отпред, се запъна и им поиска пропуски. Не ги пусна и те сега вдигат гири на моравата. Подсети ме да се обадя на шефа в Бийч да предложа младока за повишение.

Доминик се върна в спалнята и погледна през прозореца. Така беше. Двамата с тъмните костюми и черните очила, същите, които бяха и на моста, се правеха на важни на изрядно подстриганата морава до храстите с тропически цветя. Говореха по мобилните си телефони и записваха нещо в бележници. Същински Мълдър и Скъли. Представи си и бягащите надписи на телевизионния екран: „Следователи на ФБР изземат разследването от щатската полиция“. Или още по-добре: „Щатските агенти отново прецакани от федералните“. Бяха завзели даже паркинга, оставили бяха колите си на най-удобните места и бяха блокирали лабораторните бусове на алеята.

— Слушай, Дом. Като гледам визитните им картички, пристигнали са агент Карл Стивънс и агент Флойд Кармеди. Познаваш ли ги?

— Зная ги, Джимбо. Снощи щъкаха по моста, на моето местопрестъпление. Ще сляза да си поговоря с тях. Не ми е известно федералните да са споменавани в нашата заповед за обиск. Ако не са в списъка за допуск, няма да влязат. Кажи на шефа ти, че подкрепям предложението за повишение на момчето и да направи всичко момчетата му да държат тая паплач надалеч.

— Добре, Дом. Ти командваш тук. И съм много доволен от това. Защото виждам, че се е довлякъл още един от Бюрото, който се натиска да влезе и да се разпорежда, а не искам точно аз да го чупя. Получих визитка и на специален агент Марк Гракър. Ако още гледаш през прозореца, той държи реч на моравата.

Мамка му. Мамка му. Мамка му. Гракър. Доминик затвори очи и прокара пръсти през косата си.

— Ясно, Джимбо, ще се заема с федералните. Слизам долу. Само ще предупредя директор Блак, че следобед се задава торнадо.

Блак беше регионалният директор на оперативния център в Маями. Неговият пряк началник. Ще светне, като му каже, че се кани да прецака ФБР. Хубавото на Блак беше, че също като Доминик не понасяше федералните, но постът, който заемаше, не му позволяваше да го каже. Публично осъждаше съперничеството между ведомствата, но като си отидеха камерите, затваряше вратата на кабинета си и даваше зелена улица на Доминик да ги прецака, също както те бяха правили милион пъти с полицията. Всъщност Гракър отмъкна случая с организираната престъпност именно от Блак.

— Преди да се заемеш с тях, да ти кажа нещо, което те интересува. Нали ти обещах да те надмина с откритията.

— На следа ли си попаднал? Кажи да чуя нещо хубаво, защото това с федералните определено е лоша новина. Хайде, Джимбо, оправи ми настроението.

— Ще си доволен, ще видиш. В бараката намерихме кръв. И може би и оръжието на убийството! Какво ще кажеш, а?