Джилиан Хофман
Възмездие (21)

20

Надвесен над нейното бюро, Мани едновременно отхапваше от сандвича, пиеше кафе с мляко и четеше разтворения пред него „Хералд“. Доминик говореше по мобилния си телефон. И двамата се обърнаха към нея, когато отвори вратата.

Мани остави сандвича и каза усмихнато:

— Здравейте! Как сте? Много ни разтревожихте преди малко.

Доминик погледна към Си Джей и каза в телефона:

— Затварям. Прокурорът току-що пристигна от съда. — Изглеждаше наистина притеснен. — Стори ни се, че ни избягваш.

Мани й подаде пластмасова чаша с горещо кубинско кафе. Плътният аромат на кофеина я блъсна в гърдите.

— Искате ли кафе кон лече? Взех едно и за вас. Донесох ви и пастелито с конфитюр от гуава. — Постави пред нея подноса с кубинско-датския специалитет. — Освен това — изрече той между две хапки — има и няколко снимки от аутопсията на Ана Прадо, но по-добре свършете с пастелитото, преди да ги погледнете.

Си Джей нарочно тропна чантата си върху шкафа с папките.

— Момчета, я ми кажете как попаднахте тук?

— Секретарката ви Марисол ни пусна преди малко — отговори Мани, изтривайки следите от яйце и бекон от мустаците си. — Много сочно парче, госпожице прокурор. Ще ни запознаете ли?

Си Джей моментално си развали мнението за Мани, когото до този миг високо ценеше като следовател. Ако Мани беше индексът „Дау Джонс“, щяха да затворят борсата. Изгледа го и се направи, че не е чула въпроса му.

— Какво ти стана преди малко в съдебната зала? — попита Доминик, като се стараеше да скрие колко е загрижен. — Оня тип май ти изкара акъла, така ли е?

— Гадно копеле! — намеси се Мани. — Изглежда наистина си е въобразявал, че ще му се размине с гаранция и съдията няма да тикне дебелия му задник в затвора, задето е разкарвал из града мъртво момиче в багажника си. Не си познал, амиго, няма да се отървеш срещу двеста долара. Как само пищеше като женка! — Мани преправи гласа си: — Не, моля ви, не искам в затвора! Там не е за мен! Станала е грешка! Не съм искал да й вадя сърцето, ножът сам се изплъзна от ръката ми и се заби в нея! — Той довърши първо буритото, а после и мисълта си. — Само да падне в лапите на онова приятелче, съдията от Окръжния съд, и ще види той. Тогава наистина ще има за какво да скимти.

Доминик продължаваше да я наблюдава и видя, че хуморът на Мани не я разведри.

— Очевидно е напълно сбъркан. Все пак не очаквах толкова да пощурее. — Доминик се приближи до нея и се опита да срещне погледа й. — Но ти, Си Джей, си виждала толкова много откачени в практиката си, изненадах се, че и на теб ти се взе умът.

Тя избегна очите му и се обърна към бъркотията на бюрото й. Надяваше се поне гласът й да звучи спокойно.

— Извади ме за малко от равновесие. Стресна ме с крещенето си. — Заобиколи бюрото и се опита да смени темата. — Какво казаха съдебните медици тази сутрин?

Хвърли поглед на вестника, разстлан върху бюрото й. На първа страница на „Маями Хералд“ бяха поставени в редица десет малки цветни портрета на момичетата, направени приживе. Под тях имаше голяма недобре фокусирана снимка на ягуара на Бантлинг, обкръжен от полицейски коли на моста „Макартър“. До нея друга, по-ясна, на която се виждаше и той, без риза, красив, загорял и усмихнат, с чаша бира в ръката. Очевидно не беше полицейска снимка. Над целия монтаж с едри черни букви пишеше: „Арестуван е заподозрян Купидон! Разчленено тяло на десета жертва открито в багажника!“. Целият град бе закусил над тази страница.

— Според Нилсън смъртта е настъпила преди четиринайсет — петнайсет часа. Около десет. Смята, че тялото е престояло в багажника само няколко часа, преди да го открием. Причина за смъртта — срязана аорта. По обема на въздуха в дробовете съди, че е била жива, когато е вадил сърцето й.

Джо Нилсън беше съдебният лекар на окръг Маями-Дейд. Ползваше се с голям авторитет в прокуратурата. Си Джей въздъхна тежко, докато разглеждаше снимките на красивите мъртви жени.

— Един и същ ли е убиецът или има и подражател?

Доминик седна пред бюрото и извади десет снимки от кашона на пода.

— Разрезите са идентични. Най-напред вертикален срез по гръдната кост с остър инструмент, вероятно скалпел. След това напречен хоризонтален прорез под гръдната кост. Точни нарези и по аортата. Не е имало кълцане напосоки.

— Може ли да се установи дали всички разрези са направени с един и същ нож?

От снимката я гледаше пепелявото лице на Ана Прадо. Платиненорусата й коса беше прибрана под главата, като възглавница на металната носилка. Близък план на гърдите показваше двата дълбоки разреза, строшената гръдна кост и зеещата кухина, в която е било сърцето. Отворите бяха гладки, както при останалите жертви. За миг Си Джей си помисли за своите белези, но бързо изхвърли картината от съзнанието си.

— Най-вероятно — обади се Мани. — Д-р Нилсън още не е готов с окончателното заключение от аутопсията, но е открил нещо интересно. Изглежда, в кръвта на Прадо има някакъв опиат. Също както при Николет Торънс, която намерихме през октомври, скоро след смъртта й на тавана в оная изоставена къща на 79-а улица. Беше престояла само няколко дни.

— Нилсън каза, че дробовете са оточни, а това е белег за наркотик. Ще знаем със сигурност, когато се произнесат токсиколозите — допълни Доминик.

— Има ли данни за полово насилие? — попита Си Джей.

— Да. Била е насилена с тъп инструмент, вагинално и анално — произнесе бавно Доминик. Тя усети, че тази част го притеснява най-силно. — Има тежки наранявания по матката и по шийката й. Като се съди по мястото и вида на нараняванията, Нилсън смята, че е използвал повече от един инструмент. Не са открити следи от сперма. Но се вземат проби от всичко. Фотографира се всеки сантиметър от нея, та ако пропуснем нещо сега, после да можем да се върнем към него.

— Нещо под ноктите?

Известно е, че при борба с нападателя жертвите често дращят, и без да знае убиецът частици от него — микроскопични люспи кожа — се задържат под ноктите й. А това е все едно да остави визитка — сравнението на годни ДНК-проби с генетичната карта на заподозрения отвеждат следователите право пред вратата на престъпника.

— Нищо и по тази линия засега.

Този път всичко беше обърнато наопаки — имаха задържан, но липсваше материал за проби.

— Ще изготвя заповед да се вземат проби от косата и слюнката на Бантлинг. Нищо не се знае. Може да е сбъркал нещо този път. Може и ние да сме пропуснали нещо при предишните случаи. — Тя сви рамене и прибра отново косата си. — Данните за опиат обаче са важни. Те очертават връзка с поне още една жертва. Ще се обадя следобед на Нилсън за нови данни от аутопсията. Доминик, направихте ли пълна справка за досието му? Има ли нещо за него в Националния център за криминална информация?

В този център се събираха сведения от цялата страна и там можеше да се намерят данни за престъпления, извършени и в други щати. Тя усети, че при последния въпрос гласът й прозвуча в по-висок регистър.

— Няма нищо. Доколкото ми е известно, досието му е съвсем чисто.

— Искам да зная абсолютно всичко за този тип. Още днес следобед да съберете всичко. Трябва да видя паспорта му, да разбера къде е пътувал.

— Ще възложа на Джейни да направи пълна справка. Мани вече й нареди да направи запитване до Интерпол за деяния извън страната, като имаме предвид, че е едра риба в бизнеса на Томи Тан. Проверихме досегашните му адресни регистрации. Живял е на доста места. Още днес ще ти изпратя копие.

Си Джей рязко се изправи и приключи разговора.

— Трябва да помисля за връзките между фактите, с които разполагаме, затова ще си тръгна по-рано. Ще ти се обадя по-късно, Доминик, за да разбера какво е излязло от обиска в къщата.

Тя погледна към Мани, който вече вадеше цигара от пакета Марлборо. Да не губи време и да я запали, щом излезе.

— Не пуши в моята служба, Мани. После упрекват мен, че е задимено.

Мечока се изненада като дете, хванато с ръка в кутията със сладки, но не падна по гръб:

— Не знаехме, че ще се върнете, госпожо прокурор — заекна той, но бързо се съвзе. — Освен това тая сладурана, вашата секретарка, така ми разтупка сърцето, че се наложи да запаля, за да се успокоя… — оправда се той, ухилен до ушите.

Това й дойде в повече.

— Хайде, стига с тия номера.

Тръгна да ги изпрати до вратата, отвори я. Марисол седеше в секретарския пулт и се усмихна, щом видя Мани. После кокетно облиза бляскавите си устни като в реклама за червило. Си Джей едва се сдържа да не тресне врата. Мани пое към изхода.

Доминик обаче остана в кабинета й и затвори вратата. Облегна се на нея и погледна Си Джей със сериозните си кафяви очи. Изглежда, беше току-що излязъл изпод душа, още миришеше на сапун. Косата му бе рошава, сякаш не му бе стигнало време да я среше.

— Какво става с теб? Всичко наред ли е?

— Добре съм, Дом, нищо ми няма.

Забила очи надолу, тя избягваше погледа му. Звучеше уморена и тревожна.

— Днес в съдебната зала никак не изглеждаше добре, не приличаше на себе си, Си Джей. — Протегна ръка и леко докосна нейната, докато с другата още стискаше дръжката на вратата. Груба и мазолеста ръка, но допирът й беше нежен и искрен. — И сега не ми изглеждаш добре.

Едва тогава тя срещна сериозния му поглед. Наложи се да мобилизира всичките си сили, за да го излъже. Минаха няколко критични секунди и тя тихо отвърна:

— Добре съм, наистина. Всичко е наред. Просто съм уморена. Миналата нощ почти не спах заради заповедите за обиск, ходенето при съдията за подпис и подготовката за заседанието — въздъхна тя. — Той просто ме извади от равновесие за миг. И аз не очаквах, че ще реагирам така. — Плачеше й се, но прехапа устни и преглътна сълзите си.

Той я изгледа изпитателно и протегна ръка да я погали по бузата. Цялото й тяло се стегна. Той го усети и дръпна ръката си.

— Мисля, че не ми казваш всичко — беше единственият му коментар. След това се обърна и отвори вратата. — Ще ти пратя данните от регистрациите, щом приключа с обиска на къщата — каза вече с гръб към нея, докато се отдалечаваше по коридора.

Разбираше колко е притеснен. Какво да каже за себе си.