Метаданни
Данни
- Серия
- С. Д. Таунзенд (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Retribution, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Иванов, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 28гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget(2011)
- Разпознаване и корекция
- Еми(2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013)
Издание:
Джилиан Хофман. Възмездие
Американска. Първо издание
ИК „Колибри“, София, 2007
Редактор: Рада Шарланджиева
ISBN: 978-954-529-511-9
История
- —Добавяне
99
— Госпожо прокурор, вие сте жена с късмет. Онова място е като сцена от лош филм на ужасите. Навсякъде кръв — каза Мани, влизайки в стаята, както винаги раздърпан, почернял. В една ръка стискаше букет екзотични тропически цветя. В другата — кутия, пълна с пастелито. — Цветята са от момчетата. Дори стиснатият Боуман се включи. А пастите са от мен. Докторът каза, че не бива да пиете кафе, затова нося мляко.
— Късмет ли? — намръщи се Си Джей в леглото. — Ти иди да пуснеш тото, Мечо. Мен никаква ме няма. — Дишаше трудно. Говореше още по-измъчено. — Благодаря за цветята. Прекрасни са.
— Наистина, не изглеждате добре, но поне сте жива. Което не важи за чичо доктор. Хубава дупка сте му направили в гърдите. И още по-хубава във врата. Ще трябва да внимавам да не ви ядосам. Какво казва докторът? Ще се върнете ли при нас, или ще ни пратят някой друг?
— Три счупени ребра. Срязано сухожилие на дясната ръка. Натъртвания. Колабирал бял дроб. Но ще се оправи напълно — каза Доминик, който седеше в креслото до леглото и беше прекарал тук цялата нощ, от момента в който я докараха.
— Ще сложа цветята тук. До хилядата рози, които някой ви е пратил. Интересно кой? — Мани се засмя и погледна закачливо Доминик. — И ти не изглеждаш много добре, Доми. Пък нямаш и извинение. — Обърна се към Си Джей и изражението му стана по-меко. Въпреки това тя ясно виждаше изписаната по лицето му тревога. — Радвам се, че ще се оправите. Липсвахте ни. И всички много се притеснихме.
— Какво намерихте… — преглътна тя думите си, опитвайки да завърши изречението.
— Не говорете. Мъчно ми е да ви слушам така — прекъсна я Мани, неговото непринудено поведение разведри малко атмосферата. — Да ви кажа честно, нямаше кой знае какви находки. Смъртната стая на доктора прилича на полева операционна, ако се съди по инструментите и телесните течности. Не открихме обаче сърцето, което, казвате, че сте видели. Кристалната кофичка за шампанско беше чиста. Никакви трупове в къщата, претърсихме я сантиметър по сантиметър. Всичко е безупречно. Няма отпечатъци и кръв, освен на лошия доктор, тя е навсякъде. Когато го открихме, беше напълно обезкървен. Ако в стаята има нечия друга кръв, вече е невъзможно да се открие. Полицаите от Форт Лодърдейл разпитаха в клуба, откъдето е изчезнала студентката, но по това време на годината е пълно с туристи и никой не си спомни за нея.
— Не мисля, че ще намерим нещо — тихо добави Доминик.
— Какво? Да не мислите, че съм си въобразила всичко това?
Сега всичко придобиваше смисъл. Дори прекалено много. Чеймбърс имаше връзки с полицията. Ползваше се с доверието им като консултант. Вътрешният поглед. Трябва да знаеш къде да търсиш. Разбира се, всяко действие има противодействие. Ако сляпо и упорито се следва една хипотеза, отговорът може да е фатален. Той беше проявил предпазливост. Може би е най-добре да се оставят нещата каквито са.
— Не. Допускам, че е искал да ви го внуши. Той е бил обсебен от вас. Вероятно е смятал да копира другите убийства. Това е хипотезата, по която работим.
Мани кимна.
— Пипнахме психаря, добре е заключен. Тук е имало само опит. Вижте, трябва да тръгвам. Отивам в къщата на Чеймбърс, да не вземе Боуман да заспи. Беше на ергенско парти, когато го извикахме. Измъкнах го оттам в разгара на танците. Сега едва гледа от умора. Ще ви се обадя по-късно да ви кажа какво сме намерили. — Тръгна към врата, но спря за миг. — Щастлив съм, че сте с нас. Много съм щастлив.
Вратата се затвори и те отново останаха сами.
Доминик сложи ръка върху нейната.
— Всичко ще бъде наред.
Тя усети облекчението в гласа му. Но също и страха.
— Направил ли е нещо с мен… — сподавено ридание пресече въпроса й. Не смееше да го погледне в този момент и вдигна очи към тавана.
— Няма никакви следи за подобно нещо.
Той знаеше за какво го пита. Уредите за изнасилване бяха намерени чисти.
Тя кимна и сълзите й потекоха по бузите.
Той стисна ръката й още по-здраво.
Бил е в къщата, докато тя е била вътре, точно над него, хваната в мрежата на чудовището, а не я откри. Излезе си и немислимото едва не се случи. Отново.
— Този път всичко ще е наред, Си Джей. Обещавам ти. — Вдигна ръката й и я целуна. С другата си ръка леко я погали по бузата. Гласът му се давеше, но звучеше напълно убедено. — Никога не нарушавам обещанието си.